Здравейте! Бившата ми жена ме манипулира с детето. Влияел съм му зле, като идва при мен, баба му и дядо му му влияели зле... Разглезвали го родителите ми, използвало техни думи и вкъщи, и в детската градина! Ами то живее основно при нея! Също имам право да кажа, че тя му влияе зле и затова е нервно като нея. Казали й да се изследва детето. Струва ми се, че ще иска да й дам пари за нещо безпредметно. Тук я ми отговорите, я не, но поне не съм платил за натякването, което ще прочета, ако изобщо решите да ми отговорите на писмото. И какво ще излезе - таткото, защото е настрана, е виновникът. Как го настройвам? Ами случва се да не се сдържа и да му кажа, че трябва да е мъж, а не да хленчи като майка си. Учителката казала да го заведе на психолог, преди да почне учебната година, защото, като се съберял с децата, започвали проблемите. Извинявайте, да не сте комбина - учителката препоръчала да заведем детето на психолог! И безплатно, и платено, знам какъв резултат ще ми донесе майка му - че аз съм неправилният. Аз бачкам по цял ден да изкарам някой лев - за втората ми жена и детето ни, за първия ми син, като дойде, нещо да му подаря на детето. Да запомни, че татко му иска да е щастлив с хубави неща, каквито на нея й свиди да му купува. Обаче бившата ми жена все забравя, а вие не знаете, че моята работа не излиза просто така от ръцете ми. Давам пари за инструменти, за части, от сутрин до вечер работя. Да кажа и аз - на новия й приятел отнякъде трябва да му идват парите, просто така! Това си беше нейно решение, че си тръгна преди две години. Никой не й е виновен, никой не я е гонил. Бил съм груб, обиждал съм я. Сега си намери един, който не я обижда. Е, като е толкова внимателен, да изследват с него детето, но от всичко ми изглежда, че искат да ме изкарат мен виновен. Пиша ви на вас, защото видях в интернет, че правите такива неща. А едно време, като не се правеха - разделят се родителите, детето си свиква... Каква е тази мода! Извинявам се, но имайте предвид, че като се разделят двама души, не може автоматично бащата да е виновен, ако детето се е държало лошо, а вие точно това ще кажете, нали? Все майките да ги съжаляваме, те са невинните! И да не ми отговорите, поне да ви е ясно, че бащите и те са хора. Правя го и за други бащи, които ги обвиняват. Ама, няма да отговорите, за да разберат, че се застъпвам за всички! Дори не си правете труда, защото отсега ми е ясно накъде бият нещата. Митко, 28 г.

Здравейте, Митко! Разбира се, че няма за какво да пренебрегвам писмото Ви и ще съдействам на Вашето намерение да направите добро за тези бащи, които може би ги обвиняват след раздялата с майките на децата им. Благодарение на споделените от Вас проблеми днешната консултация посвещаваме на
трудности при родители, когато се разделят
Струва Ви се, че бившата Ви жена Ви манипулира чрез детето. От писмото се разбира, че сте се почувствали засегнат от обвинения или забележки, че с родителите Ви му влияете зле, когато то престоява при Вас. Не посочихте по-конкретни данни за детето, примерно на каква възраст е, за да се ориентирам по-добре за впечатленията на майката за това влияние, но според Вашата възраст, то може би е в детската градина или най-много в първи-втори клас. В тази възраст
децата попиват от всичко, което се повтаря по-често около тях
- рекламите ги знаят наизуст и ги възпроизвеждат артистично, пеят точно мотиви от хитови песни, ако прекарат повечко на село, може да започнат да имитират много сполучливо звуците, които издават домашни животни, птици или автомобили и трактори. Но също попиват и възпроизвеждат поведението и отношението на възрастните. Разделили сте се преди 2 години. Вероятно преди сте живели всички заедно, детето си е било свикнало с Вас. Сега, когато Ви гостува и е благодарно за интересните подаръци, които му правите, запечатва в ума и тялото си Ваши жестове, реакции и думи. Съвсем нормално е и би било добре всички родители да си дават сметка, че
стилът на поведение на детето се доизгражда, допълван с подражания
Възможно е синът Ви да е присвоил някои диалектни или характерни изрази от речника на баба си и дядо си и някои Ваши примерно жаргонни думи. А защо жената възразява срещу това, не знаем. Може тези изрази да са правоговорно неправилни и тя да се притеснява, че използването им ще го затрудни в усвояване на правописа, когато е ученик. Може и детето да ги е използвало неуместно или пък
ако сте се разделили с разочарование
от нейна страна, може тя да реагира по-остро, ако в раздразнението си пред нея детето е използвало Ваши думи и изрази, когато сте гневен - казвате, че Ви е считала за груб. Това заедно с твърдението, че детето се държи зле, след като Ви е посещавало, е достатъчен повод да предприемете нещо заедно - най-напред разговор като големи, в който да постигнете решение за разбирателство, а ако не съумеете сами, да потърсите помощ за това. Нито е срамно, нито безпредметно, както Ви изглежда засега. След раздялата и двамата сте уредили живота си по нов начин - Вие с друга жена, от която е второто дете, а бившата жена - с вашето дете и с приятел, но двамата с нея си оставате
партньори в родителството на детето ви
Възразявате за препоръчаното изследване от учителката. Но може госпожата да е разпознала напрежение, за което е добре да се вземат мерки навреме, преди дадени прояви да се превърнат в навик, който би пречил на детето да развива полезни качества и способности, да се учи добре и да се радва на постижения, а за сметка на това да го избягват децата и да създава лошо впечатление на учителите. От писмото Ви се разбира, че препоръката на учителката говори, че момченцето става може би превъзбудено, раздразнително, когато се събере с други деца. Ако с майка му постигнете добро общуване за нуждите и развитието му и със сътрудничество между Вас му осигурявате наравно подкрепа, детето би се чувствало спокойно и вашият
пример за взаимно разбирателство
би бил негов образец за добри отношения и приятелство с децата.
Митко, изглежда, че сте обиден, наранен. Вашите чувства тук изпъкват като значими, но не казвате нищо за тези, които може би изпитва детето, и за предполагаемите притеснения на майката за това как ще се развива то в бъдеще. Техните възможни чувства и безпокойства остават като омаловажени или пък досега не сте имали повод да се замислите за това? Отношенията Ви в момента изглеждат проблемни с висок негативен емоционален градус. 
Може би сте писали писмото ядосан –
личат оценки, окачествяване
- детето е "нервно като нея", препоръчаното изследване Ви се струва "нещо безпредметно", подозирате, че учители и психолози са "в комбина". Признавате, че се случва да не се сдържите и да кажете на детето, че "трябва да е мъж, а не да хленчи като майка си". Такива правила на основата на сравнения по пол с подценяване на другия биха могли да бъдат опасни. Вероятно когато натрупате опит и с второто дете, чиято майка е друга, ще се уверите, че е нормално децата да хленчат кое повече, кое по-малко. Във всяка възраст го правят по различен начин. Притеснително е, ако на 15 хленчат като на 5, но не може да се каже, че за това непременно са им повлияли майките.
Ако на детето се внушава, че мъжете не хленчат
а то го прави, все едно му се внушава, че не е мъж. А хленчене може да се копира и от бащите. Залагате на мъжкарски принципи, но да не броим колко пъти споменавате, че сте обвиняван, че Ви изкарват виновник, че бившата жена Ви манипулира и "знам какъв резултат ще ми донесе майка му - че аз съм неправилният". Не, психологът не съди, не обвинява, а помага.
Изглежда, че се чувствате недооценен - полагайки много труд, считате, че другите си мислят, че с лекота печелите от работата си. На това човек би могъл да погледне и като на хленчене, но виждате ли - човешко е, особено пред някого, от когото очакваме подкрепа - дете пред родител, възрастен пред психолог - и това е нормално.
Представям си наистина усилията, които прилагате в работата Ви с грижа за всички, които се нуждаят от финансова сигурност чрез Вас. Само да вметна, че супер-играчките и честото им подаряване едновременно може да радва и да вреди. Но детето гарантирано ще бъде щастливо без рисков ефект, ако е обградено с разбирателство, а не ако получава
радост чрез играчки при враждебни отношения между родителите
От споделеното разбирам, че работата Ви е в технически занаят, който дава резултати с немалко разходи за материали и части и с упорит труд. Така е във всяка частна работа, каквато е и тази на психолозите - когато тези услуги не са по линия на държавния или общинския бюджет като при работещите в училища, в помагащи институции и организации по социални услуги. Работата ни е също като Вашата - със значителни разходи, за да може да се осъществи. Тя е до голяма степен техническа, само че инструментите са от друг вид - за психологични изследвания, за стимулни материали, за условията, в които се посрещат клиентите в кабинетите. Голяма част от тях са много скъпи, но си ги набавяме, защото резултатите от прилагането им отразяват
съществени и някои скрити проблеми у деца и възрастни
и насочват към мерките за успешно справяне. Вярвам, че така е във всяка работа, във всяка професионална сфера. Не е мода ползването на психологичната помощ, Митко, а е необходимост в днешно време. На фона на изобилието от масова информация за проблемите на душата има толкова много високо напрежение между близки хора, което със сигурност се отразява зле и на възрастните, и на децата. Хората губят ориентири кога да се предпазят в дадени отношения и кога ги влошават поради липса на доверие. Чувстват се зле, разменят си обвинения, без да успяват да превъзмогнат проблемите и да направят живота си по-спокоен, по-добър.
Вярвам, че ако всички татковци, които се разделят с майките на децата си, каквито и да са причините за това, използват ориентири и помощ от специалистите, не би се стигало до усложнения.
И нещо за споделеното в началото на писмото. Освен, че може да е избрано средство за постигане на цел,
манипулирането много по-често е несъзнателно, защитно,
каквито признаци прозират и в писмото Ви. Хората, които ползват нашите услуги, достигат до по-високо ниво на опознаване на себе си и на близките си, което е шанс да постигнат свободно изразяване на своите мисли, чувства и нужди, по този начин по-добро разбиране за нуждите на всеки и да избегнат риска от отчуждаване между тях с излишни обвинения и манипулиране. И ако за такова свързване са съдействали учители, това е една наистина полезна комбина, която води до по-добра житейска перспектива и за децата, и за родителите им.