В началото на август Русе отново бе домакин на поредното, тази година юбилейното 140-годишно честване от създаването на Българския военноморски флот. Отбелязването на тази ярка дата от историята на страната ни отново по традиция се изчерпва с протоколно отразяване на празничната програма в местните и националните медии. И толкова. Възможно е русенските специалисти и историци да считат, че всички въпроси около историята на флота са вече изяснени, или предпочитат да се обръщат към къде-къде по-представителни теми за задоволяване най-вече на личните си пристрастия.
С любезното съпричастие на един от най-ерудираните ни изследователи на морската ни история, който дълги години свързва живота си с нашия град, а сега е във Варна, инж.Иван Алексиев, още една страница от историята на Русе в създаването на новия ни флот, получава достойно признание с последната му публикация в електронното издание на "Морски вестник" - "Нови сведения за морския историк лейтенант Йосиф Копецки от Флотилията и Морската част в Русе". Тя и предишни негови публикации и проучвания (не само по тази тема), са основата на настоящата кратка публикация. Възползвам се от предоставената ми възможност да цитирам неговата разработка, която на места допълвам с издирени от мен в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново сведения за живота и дейността на един напълно непознат у нас
чешки учен, морският историк и морски археолог, австро-унгарски поданик, но български флотски офицер
активно участващ в създаването на българския военно-морски флот – Йосиф Копецки.
През 2018 г. инж.Ив.Алексиев обръща внимание на сведенията за Йосиф Копецки в спомените на известния морски деец Константин Божков и на бегли сведения за него в българския периодичен печат. Споменат е, макар и с едно изречение и от друг изследовател на морската ни история - Р.Боев в дисертацията му от 1965 г. и в побликувана 4 години по-късно монография.
След първоначалната му публикация и продължаващите търсения за голяма изненада на инж.Алексиев откликва  неговият колега, инж.Емануил Христов от село Рударци, община Перник, който се оказва сестрин правнук на Й. Копецки, правещ също задълбочени проучвания на своя род. Прабабата на последния, Теофана Йохан Немечек-Копецка, е сестра на Й. Копецки, осиновена от неговия много близък приятел Йохан Немечек, също чех, живеещ по онова време в България. 
Обединените усилия на двамата съвременни изследователи позволяват да се повдигне завесата на забравата върху историята и научните дирения на българския флотски лейтенант Йосиф Копецки, като не пропускам да отбележа, че 
тя започва и е свързана с Русе
Роден е на 11 декември (29 октомври ст. ст.) 1853 г. в Рихнов над Кнежноу, Бохемия (тогава в Австрия, днес в Чехия). Рихнов над Кнежноу е административен център на днешния едноименен окръг в Краловохрадецкия край, Чехия. Към средата на XIX в., когато Й. Копецки се ражда, селището носи името Райхенау и е в границите на австрийската област Бохемия. По онова време то разполага с библиотека и гимназия с колеж.
Сведенията за образованието му предлагани от чешки източници са противоречиви, но със сигурност може да се твърди, че е завършил поне гимназия. Инж.Ив.Алексиев с основание приема този факт, тъй като без такова първоначално образование той не може да завърши морско обучение, благодарение пък на което на 9 декември (27 ноември ст. ст) 1876 г. е произведен в първи офицерски чин. 
Към края на 60-те години на XIX в. Императорската и кралска морска академия във Фиуме (днес Риека, Хърватия) е единственото учебно заведение за подготовка на офицери за австрийския военeн флот. До началото на 70-те години на XIX в. за приемането в нея липсват строги критерии и дотогава постъпват предимно "безполезни младежи" от средите на аристокрацията, офицерството и чиновничеството, изпращани от техните семействата с надеждата най-вече за превъзпитанието им като кадети на кораб.
От 1871 г. обаче са въведени 
строги изисквания за наличието на добър успех от средното образование и подбор с приемни изпити
Това е сигурен показател, че Йосиф Копецки е завършил поне гимназия преди да се дипломира като офицер от австрийския военен флот.
През периода 1874-1876 г. Копецки участва в австрийско научноизследователско плаване по света. Прави впечатление, че годината на завършването на плаването съвпада с годината на производството му в първи офицерски чин. Тъй като по онова време за подобни експедиции често са използвани военни кораби, вероятно практиката от това двегодишно плаване допринася съществено за повишаването на морската квалификация на Й.Копецки и удостояването му с офицерско звание. По време на плаването записва преживяванията си и ги изпраща за поместване във вестници в Бохемия. През 1880 г. Й.Копецки успешно полага изпити за придобиването на квалификацията на капитан далечно плаване. От 1883 г. е назначен в Морската администрация в Триест, после известно време пребивава в Лондон, след което се установява в Атина (вероятно около средата на 80-те години).
Малко след това се натъкваме на първите сведения за Йосиф Копецки в нашата история. На 19 октомври 1888 г. подава молба до министъра на външните работи и изповеданията Георги Странски 
да внесе в Народното събрание на Княжество България предложение да му се предостави българско поданство
В нея молителят изтъква, че вече е подал прошение до Военното министерство, "придружено с нужните за това документи", за назначаването му като офицер във Флотилията и Морската част в Русе. Освен това Й. Копецки изтъква, че е в състояние сам да се издържа "както от скромните свои приходи, тъй и от литературните си занятия по античната история и главното по мореплавателната наука". 
Въпреки твърденията на инж.Алексиев и на инж.Христов, че малко се знае за службата на Й.Копецки в българския флот се наемам с най-голямо удоволствие да попълня тази празнина. В ДВИА-Велико Търново се съхраняват няколко архивни фонда, които съдържат много и разнообразни сведения за служебното му придвижване във флотилията и работа в Русе. В Държавния архив в Русе също има доста данни, които след необходимото  анотиране и транскрибиране на текстовете с най-голямо удоволствие ще ги предоставя на колегите, както и на Военноморския музей във Варна.
Във Военния архив прави впечатление една отметка за плаването на яхтата "Александър I" по река Дунав през 1890 г., чийто старши офицер по това време е Йосиф Копецки. Има и интересни "прикази" по флотилията и морската част. Така споменатите по-горе спомени на Константин Божков, включващи и назначението на Копецки, и научните му дирения, намират солидно потвърждение.
Ето какво четем в тях.
"...Идването на Копецки във Флотилията бе посрещнато с добре дошел и, както той искаше да каже,
изпратен бил да стане началник на българската Флотилия и Морска част
на мястото на неспециалиста майор Ангелова... Какъв беше този човек, къде беше свършил морските си науки, кои бяха неговите далечни морски плавания - нищо не можахме да научим. Той казваше, че бил чех и нищо повече...".
През 1891 г. лейт. Копецки е назначен за командир на парахода "Александър I", за което ясно свидетелства Приказ № 3 от 9 ян. 1889 г. /на княз Фердинанд I по Военното министерство/. (ДВ., № 10, 26 ян. 1889, с. 7):   
"Определява се на служба с чин Лейтенант (капитан): Приетия за Български поданик в последнята сесия на V обикновено Народно Събрание, Австрийский поданик Иосиф Копецки, като се зачислява в Флотилията и Морската част". 
Уволнен е от тази длъжност на 20 април (2 май, н. ст.) 1894 г. Малко по-късно напуска и военния флот. С Височайша княжеска заповед № 44 от 10 ноември 1894 г. лейтенант Й. Копецки е освободен от длъжност в българския флот.
След този "български" период публикациите на инж. Ив.Алексиев, както и от статии в български, чешки и гръцки периодичен и специализиран печат отбелязват промените в живота на Йосиф Копецки. Живее в Букурещ, Цариград и Атина. Към началото на 1906 г. той все още е в Атина и по повод на провеждането там на междинни летни олимпийски игри през пролетта на с.г. изпраща писмо до Прага, че ще се грижи добре за чешките посетители на тези игри. 
Многостранно е документирано развитието в 
научните изследвания на Йосиф Копецки върху античното корабоплаване, дори за съществуването на българско морско пиратство
които осъществява главно в Русе. В спомените си К. Божков съобщава следния интересен епизод с лейт. Копецки: "При един разговор с него ми се похвали, че той притежавал някакви бележки, които държи тайно, за действията на българските беломорски пирати, които след падането на Второто българско царство под турците, свободните български моряци са се подвизавали дълги години по това море под вид на пирати. Това, казва лейтенант Копецки, никой още не знае, нито в историята се негде споменава".
Българската периодика от 1890 г. предлага обаче някои неизвестни досега източници, свързани с морско-историческите увлечения на лейт.Копецки.
Пак през 1890 г. столичният вестник "Свобода" публикува следното съобщение: "Под заглавието "Върху аттическите триери от един българин", четеме в атинския вестник Ефимерис от 7 февруарий т.г. бр. 38 следующето: "българский офицер от флотилията, г. Копецки от Русчук, е довършил едно свое съчинение, което ще заинтересува ония, които се занимават с маритимните науки.
Учений тоз капитан, който в теория и практика добре познава своя клон
е обнародвал напоследне едно твърде важно съчинение върху аттическите триери с много иллустрация и критически бележки. Българский офицер много точно описва маритимните наредби на старите Атиняни, не само като моряк, но и като филолог. Достатъчно е да споменеме, че много пасажи от Омира, Тукидида и други классици, които фигурират в съчинението, са много добре разбрани и схванати от българския офицер. Ние предлагаме да се преведе тази книга на гръцки, за да се научат нашите моряци от българите как е била сформирувана оная морска сила, която у Саламина избави Гърция и Европа от нашествието на варварите".
Очевидна е високата оценка на незнайния гръцки рецензент на морско-историческия труд на българския флотски офицер.
На български език такова съчинение от 1890 г. не е известно досега, а това дава основание на инж.Алексиев да предполага, че книгата е издадена на чужд език. И наистина, упоритите му издирвания и тук се увенчават с успех. Той открива изданието от 1886 г. на книгата под заглавието "Атинските тиери", издадена на немски език в Лайпциг във фондовете на Гръцката национална библиотека. 
Корицата на екземпляр на книгата "Атинските триери" (1890 г.) от Й. Копецки, Национална библиотека на Гърция
Трудът "Атинските триери" веднага е забелязан не само от гръцките специалисти, но още същата година се появява в известни библиографски сборници от двете страни на Атлантическия океан. От началото на XX в.
трудът му постепенно се налага в известни енциклопедични издания и публикации по антично военноморско дело
като един от малкото източници, прилагани като справочен апарат към статии и книги за антични бойни кораби. На последната страница на предговора  е отбелязано, че той е съставен в "Русчук, януари 1890 г.". Това датиране, неговото българско поданство, доказаното съпричастие на дунавски град Русе, както и статията "Върху аттическите триери от един българин", публикувана в бр. 38 от 7 февруари с.г. в атинския вестник "Ефимерис", в която авторът е изтъкнат като "български офицер от флотилията", са факти, които доказват, че ако и авторът да е чех по народност, става дума и за български и конкретно русенски принос в античната морска историография.
Йосиф Копецки умира на 1 март (17 февруари ст. ст.) 1916 г. в Прага, но е погребан в Рихнов над Кнежноу. За съжаление до момента усилията на нашите изследователи не позволяват да публикуваме негова автентична снимка, но винаги има надежда.