Първият българин, покорил емблематичния маршрут за най-храбрите пътешественици-пешеходци на планетата, се завърна в родния си град Русе. Петър Ванев премина през всички мислими и немислими изпитания на Континенталния преход и така покори Тройната корона - тя включва Континенталния преход, Апалачката пътека и Тихоокенския хребет. 
През 2017 година Пешо Ванев извървя 2650-те мили /4240 километра/ на Тихоокеанския хребетен път. Година по-късно премина по Апалачката пътека - 3515 мили или нови около 5000 километра. Тази година от март до август 33-годишният русенец преодоля и третия маршрут - Континенталния път, като извървя около 3100 мили - нови близо 5000 километра. Така младият мъж записа името си - и България! - в почетния списък на смелчаците, надвили пустинята, снежните виелици, бурните реки и най-вече собственото си его, 
изминавайки за три години близо 15 хиляди километра 
пълни с красоти, но и с препятствия.  
След като първия път Ванев изминава Тихоокеанския хребетен път, като сам инвестира в своето приключение, следващите два маршрута получават подкрепата на спонсори, сред тях е и общинската фондация "Русе - град на свободния дух". Вчера русенецът, който в четвъртък се завърна след голямата си тройна победа, разказа за новото си приключение на специална пресконференция, свикана от фондацията, която му даде финансово рамо. 
"На 17 март потеглих от България, а на 22 март бях на границата на Съединените щати и Мексико, откъдето започва Континенталният път. Стартът беше нормален - нямаше кой знае какви разлики между реалността и това, което знаех предварително за маршрута. Местността, през която се преминава, е пустинна и в по-голямата си част - безводна. Имаше участъци от около 140 километра, където вървиш и пътят не минава през нито едно населено място. Най-голямото изпитание там бяха тъкмо дългите сушави отсечки, където няма вода. Организацията, която се грижи за Континенталния път, си е направила труда да разположи специални грамадни съдове с вода, но така или иначе и те са на грамадно разстояние едни от други.
Случвало се е да пия вода от корита за добитъка
която е престояла достатъчно дълго на открито, по повърхността й плуват зеленикави водорасли и видът й не е особено примамлив. Разбира се, говоря за съдините, където се събира водата - това, което пием, е преминало през специални филтри и е очистено максимално. Инак, за сянка не може да се говори, има само тук-таме храсти и изсъхнали ниски дървета, а температурата е около 35-40 градуса, което не може да учуди един русенец", разказва Пешо Ванев. 
След тази сушава отсечка, от която гърлото ти пресъхва, само докато слушаш разказа на пътешественика, той навлиза в северната част на Ню Мексико, където започва да наближава сериозна надморска височина. "Тук-там започнаха да се показват и снегове. В края на април достигнах до границата на щата Ню Мексико с щата Колорадо. И там започна същинският сняг. Пред мен нямаше други пътешественици, аз бях първият по маршрута, нямаше кого да питам какво става напред. Снегът започна да вали - отначало от време на време, после постоянно, докато накрая попаднах в сериозна снежна буря. Прогнозата за времето се промени, буквално докато бях в самата отсечка. 
Виелицата за минути натрупа метър сняг
Стана невъзможно да вървя нататък. Студът постепенно превземаше цялото ми тяло. И тогава взех важното решение: преди да изпадна в хипотермия, да повикам помощ. За щастие, бях взел със себе си сателитния предавател, от който можах да се обадя на спешния телефон. Така станах обект на истинска спасителна акция - пристигна хеликоптер и с него бях евакуиран, като ме изнесе от терена на снежния кошмар. Слава богу, отървах се с леки измръзвания на пръстите на краката, снежна слепота и с един голям урок за хората, които идваха след мен по маршрута", продължи Петър Ванев. 
Евакуирането на русенеца от снежния капан станало точно на 1 май. А зимата в централните щати продължила до края на май, като някъде снегът продължил да вали дори и през юни. Местните хора казвали, че не са виждали такова нещо от десетилетия, пътешественици, които са изминавали този маршрут, също признавали, че тези зимни виелици по никое време са необичайни и направо уникални за прехода.  
Петър Ванев си дал пауза и до средата на месец май умувал върху това как да промени маршрута, по който се движи. В това време 
дочакал друг приключенец - Павел Сабела от Чехия
с когото се бил запознал миналата година. И така двамата поели на север към Уайоминг. 
"Изминахме двеста мили от Уайоминг без сняг и се запитахме: "А сега накъде?". Дадох си сметка, че можем да изминем различни отсечки от прехода и да ги сглобим като един необичаен пъзел, за да извървим цялото трасе. Така започнах да търся безопасни отсечки, където да нямаме снежни изненади. Така двамата с Павел продължихме и до средата на юни навлязохме в парка Глейшър, който се оказа достъпен и приятен за вървене. Така преходът ни се обърна - вместо да изминем последователно пътя от границата на Щатите с Мексико на север до границата с Канада, ние първо стигнахме до Канада и оттам от границата продължихме южно по прехода: от Чийф Маунтийн поехме на юг. И така вървяхме, докато стигнахме отново до южните отсечки, които вече бях преминал преди това. Когато навлязох в мястото, където три месеца по-рано бях повикал хеликоптера, за да ме спаси, ме обзе странно чувство. Гледката сега нямаше нищо общо с онази от първи май и зловещата снежна виелица. Денят беше 6 август -  за мен това беше приключването на прехода. 
Бях сложил последното парче от пъзела
Бях успял да се справя с предизвикателството за четири месеца и половина", разказа Пешо Ванев. 
Вариантът, който той предпочита, за да успее да измине безпрепятствено трите хиляди мили, не е от най-популярните, въпреки че се прилага и от други пътешественици. Наричат го "флип-флоп" - обръщане на посоката, обяснява Петър. Тази година имаше и други хора, които го правеха, целта на всички беше да преминат безопасно трасето, което в Колорадо поднесло снежни изненади за десетки ентусиасти, казва русенецът. И добавя: "Колкото и човек да е подготвен, винаги може да се случи нещо непредвидено. Радвам се, че носех със себе си сателитното устройство, защото то ми помогна в кризисен момент. Още повече, че този преход през цялото си протежение е значително по-отдалечен от населени места, в сравнение с предишните два". 
Преодолял поредното изпитание и доказал, че може да се справи и с това предизвикателство, Пешо Ванев признава: "Успях да надмогна моето его, което в бедствени ситуации ме движеше в негативна посока. Научих се да го преодолявам в кризисни моменти. Имаше ги немалко по 
този откровено брутален маршрут
с изключително предизвикателен терен и с множество допълнителни обстоятелства, които създават дискомфорт. Като това, например, че в един момент си дадох сметка, че изоставам значително от графика, който сам аз си бях определил - за 135 дни да покоря целия маршрут. "Губеха" ми се 27 дни заради спасителната акция, заради повторния опит, заради други неща. И тогава имаше дни, в които си налагах да вървя по 50 километра дневно. На моменти бях на ръба от прегарянето - не изпитвах никакво удоволствие от прехода, мислех само колко мили съм изминал, колко още ми остават, кога най-после ще приключи това...". 
Сега вече всичко това е зад гърба му. Тепърва ще подрежда снимките с изумително красивите пейзажи, с върховете, долините, скътаните в тях прозрачно сини езера, със скованите от дървени стъбла пейки, с мармотите по пътя и с 
табелите, предупреждаващи за мечки гризли
Природата там е невероятно красива, а приключенията и срещите по пътя са неповторими, казва Пешо. След това ще се заеме и с новата книга, която ще напише за третия маршрут от Тройната корона. Книгата за Апалачката пътека се очаква да излезе до края на месеца. 
А освен това Пешо Ванев вече обмисля следващото предизвикателство, пред което ще се изправи лице в лице. Имам вече следваща цел, това ще бъде един не толкова популярен маршрут, каквато е Тройната корона, освен това е значително по-близо до България, издаде русенецът, като обеща подробности по-късно, когато дообмисли всички детайли.
В това, че седмица след кацането му от Америка той вече мисли за следващото приключение, едва ли има нещо странно. И обяснението е в неговия отговор на журналистически въпрос каква е наградата, която получават покорителите на Тройната корона. "Няма материална награда, не те чака ковчеже със злато. Наградата е преживяването, което можеш да изпиташ само там и никъде другаде!".