Здравейте! Притеснявам се за едно дете и неговата майка. Бях негова учителка, сега е при колеги в предучилищната група, но все още бих могла да направя нещо за него. Когато постъпи в първа група, виждахме и майката, и таткото. Бяха любезни, стараеха се, откликваха на изискванията ни. Детето беше тихо, рядко се заинатяваше, както се случва на 3 години. В един момент сутрин и вечер виждахме само майката. Това не ни впечатли, нали една част от татковците пътуват по работа или са на гурбет в чужбина. Веднъж, вече във втора група, когато майката дойде да вземе детето и видя мокрото слипче (беше се напишкало по време на сън и ние го преобухме), започна нервно и грубо да му обува обувките и да му облича якето, карайки му се с тих, но много гневен глас. Обясних й да не се притеснява, че и на други деца все още се случва това. Мълчеше, не ме погледна. Изкомандва го да каже довиждане и грубо го побутна да върви напред, като си тръгваха. Колежката също беше забелязала промяна у нея. Гадаехме какви проблеми са й се стоварили, но не смеехме да попитаме, за да не си го изкара отново на детето. Един ден в трета група причината излезе наяве и това ме вцепени. При игра на двора момчето беше нагазило в тревата, където още не беше засъхнала калта от последния дъжд, точно когато майка му пристигна да го прибере. Като го видя, го нахока и го поведе да му измие подметките на обувките, макар че калта можеше да се изтърка дори само с крак. Заведох останалите няколко деца към близка до входа пейка и приближих, за да я успокоя. Тя му се караше, че е изцапан и в този момент детето изтърва фигурка от тези, които при покупка дават в супермаркетите. Тогава майката избухна. Развика му се, че е откраднал чужда играчка и че и той ще стигне до затвора като баща си. Намесих се да я спра. Намеси се и детето, което му беше подарило фигурката. Разбирате ли, госпожо Чешмеджиева, ние гледаме да предотвратяваме такива подарявания, защото се случват проблеми, но децата съумяват незабелязано да нарушат уговорки, особено с тези малки фигурки, които си разменят за колекции. Жената беше разтреперана, детето - в ужас, аз се опитвах да държа положението под контрол и да я успокоявам. Казах й, ако чувства нужда сега или в друг ден, може да ни сподели каквото й тежи. Дойде й да заплаче, бързо го дръпна за ръката и тръгнаха. На следващия ден не го доведе. После се въздържаше да не избухва, но изглеждаше все така мрачна, гневна и някак груба с детето. С колежката гледахме всеки път да го изпращаме, преувеличавайки какво хубаво е направил през деня, за да я умилостивим за всеки гаф, който можеше да открие у детето - я смачкана картинка в гардеробчето, я нещо друго. Веднъж тя пак се изпусна - нарече го с името на бащата - „Иван номер две!“. Може ли да ми препоръчате как да помогна на нея и на детето? Това са лоши думи и жестове на майката, които му се повтарят. Не знам дали тя го прави и вкъщи или само пред хора като нас в детската градина. Живеем в малък град, а самата майка посажда срам у детето заради грешките на бащата. Милена, 35 г.

Здравейте, Милена! Предприемате благородно дело да помогнете на майката и детето, а от помощ се нуждаят и учителите, които попадат в такава деликатна ситуация. Макар че вече не сте свързана служебно с тях, чувствате грижа и потребност да направите още за тези хора. Така е - веднъж почувствали близост,
връзката на учителите със семействата на децата става лична
Искате може би да сте сигурна, че начинът ще е най-правилен. Би трябвало и във вашия град да има психолози, но вероятно както клиенти от малки градове, които казват, че при тях "всичко се знае", сте предпочели да се обърнете към психолог от по-голям град.
Проблемът, който описвате, е по-малко съществен от външна страна - какъв имидж се създава на детето от невъздържаността на майката пред хора, което Ви е притеснило заедно с това, че е груба с детето.
Проблемът е по-опасен вътрешно - с голямо психично значение
Развитието на личността е на фокус в научните изследвания, като днес психологическата практика разполага с множество модели на проблеми и начини за преодоляване според причини, състояния, перспективи, които са успешни или неуспешни за живота на личността. Освен теоретичните модели, всеки човешки живот и всяко семейство представляват уникален модел. Поведението и личната съдба е резултат от
жива връзка на взаимно влияние
между индивидуалната психика и средата, в която се развива - семейство, други близки, детска градина, училище, приятелски групи, тренировъчни школи, клубове по изкуства, работен колектив и т.н.
Първа сред тях при повечето хора, специфична и специална среда е самата майка с всичко, с което тя е свят за детето - жената, която го е родила или отгледала, нейните грижи, жестове, думи, реакциите й на действията на детето. Важна е ролята и на бащата и често при проблеми се отчита дефицитът на баща - физическата или психологическата му липса в живота на детето, ако участието му в семейството е само присъствие - ако игнорира детето по различни начини.
Но да се върнем на влиянието на майката. Не е пресилено, нито художествено казано, да отбележим, че
думите на майката са магически за детето
Това влияние скоро ще видим в друг проблем, който и Вие като учител със сигурност често наблюдавате. Но случаят който описвате, Милена, е един от най-неблагоприятните - майката е в етап на "писане" на лош сценарий за живота на детето, който има висока степен на вероятност то да започне да репетира и в резултат думите й за съдбата му да станат самосбъдващо се пророчество.
Има неща, които ще е трудно да й обясните - че Азът преминава през етапи на изграждане на идентичността, за която към момента са много значими общуването с родителите и другите близки, детската градина с вас учителите и помощния персонал, с децата от групата поради спецификата на детските игри на този стадий. В тях те усвояват най-важните правила и норми на поведение, чрез тях
подражават на родителите си и на други възрастни
които имат възможност да наблюдават. В групата при Вас е било добре да наблюдавате момченцето в сюжетните игри (и сега е добре да го правят колегите Ви в подготвителната група). В тях то, както и другите деца, пресъздава това, което вълнува ума и душата му, има възможност да разтоварва напрежение, да преработва противоречиви и объркващи наблюдения, които, играейки, репетира и усвоява или отхвърля. Докато другите деца пресъздават в игра татковците си с професиите им, какво би направило това дете? Дали избягва да играе като татко? Дали изобщо избягва да играе?
На всеки етап от развитието идентичността се изгражда с добавяне на лични възприятия за себе си и
представи за себе си посредством отношението и думите на другите
докато се достигне до отговор на въпросите: Кой съм аз? Какъв съм? Как станах такъв, какъвто съм? Какъв искам да бъда? Какво ми предстои? Виждаме, че майката внушава чувство за вина у детето - тенденция, която точно в тази възраст би могла да унищожи инициативността. Отначало сте чули обвинение за невинното му подмокряне, станало по време на сън, за което детето не би могло да даде обяснение, после - за това, че се е окаляло, когато е бягало с другите. Изпитало е радост от играта, следвано от укор. В приятно вълнуваща игра е получило подаръче от дете и
удоволствието бързо се срива от обвинение в кражба
Така на този етап отговорите на онези въпроси стават: Иван номер две; лош; защото играя; нищо да не правя, за да не греша; такива като мен отиват в затвора.
Това е трудно да се поднесе на майката, нали? В такива случаи, Милена, помощта е деликатна - психологическа работа, затова е добре да окуражите жената за срещи с психолог. Как можем да подготвим някого за такава помощ, за да преодолее свои бариери да се довери?
Да се опитаме да поставим не себе си на нейното място, а да погледнем живота точно през нейните очи, за да имаме представа
какво изпитва, какво я гнети
Така ще си помогнем да неутрализираме възмущението, което може да изпитваме към нея, или да я съдим.
Тази майка може би пренася върху детето си гняв и неприязън, които изпитва към бащата. Той не е на разположение, за да ги изрази, а детето е негов син. То е и неин син, а тя изпитва вероятно гняв и към себе си и съжаление заради избора, който е направила да се свърже с този мъж. А ако е станало заради детето - поради забременяването? Възможно е жената да не е намерила начин да изплаче болката си сама или пред близък, без да я види детето. Може би в нейното семейство няма кой да я подкрепи - ако там получава упреци заради мъжа си или пък ако всички в хор го одумват и проклинат? Така детето може да се е превърнало в Стената на гнева й. Ако тя не спре при всеки повод за свое раздразнение да атакува детето
тази крехка стена може да се срути
Често деца на родители с криминални прояви също имат такива. При част от тях е така, защото са чували от майките или други близки: "Баща ти е в затвора и ти ще стигнеш там, щом като правиш така". Карат му се за нещо, което е лошо. Чувства се зле - равносилно на лош. Не знае какво е затвор, но разбира, че е много лошо място. Майка си, която доскоро е обожавало, сега като че ли не обича него и татко му. Едно лошо води до друго лошо. "Същият като баща си" може да са думи на отчаяние от нужда да оплаква себе си, че се е объркал животът й, но с тях внушава провали.
А е възможно и друго - жената да е попила от своите родители такъв
похват за превенция на злото
- да одумва "профилактично", или, допускайки, че учителките ще научат за бащата, да показва разграничаване от неговия облик на нарушител и правилна гражданска позиция - че възпитава детето със строгост, особено ако счита, че съпругът й от разглезване не е развил самоконтрол и въздържание към изкушения.
Може би, Милена, бихте могли, като видите жената, да питате за справянето на детето в голямата група, да препотвърдите добрите му качества, да й припомните, че понякога му се е карала неоснователно и да повторите
поканата, че сте на разположение
да сподели, когато се чувства зле. После да й кажете, че психолозите помагат на родителите да преодолеят лошите настроения и отношение към детето си, за да не се развие като трайна негова черта чувството за непълноценност, заради което в училище може да се прояви като пасивно или агресивно. Така детето ще може да се свързва за удовлетворяващо общуване, да споделя, да подарява подаръци, да преодолее лошия резонанс на стреса с онази фигурка и ще може с удоволствие да получава подаръци от другите.