Д-р Венцислав Георгиев е завършил Медицинския университет в Плевен през 1996 година. Веднага след това започва работа във Втора хирургия в Многопрофилна болница-Русе /сега УМБАЛ „Канев“/, а през 2001 година придобива специалност хирургия. Шест години по-късно вече има и специалност урология и започва работа в отделението по урология в същата болница. От 2014 година е назначен за негов началник.
За професионалния празник на лекарите на 21 октомври миналата година д-р Венцислав Георгиев бе избран от пациенти, техните близки и колеги за лекар на годината, което се случи за втора поредна година.

- Д-р Георгиев, простатната жлеза е бич за мъжете. На какво се дължи нейното голямо значение?
- Простатата е жлеза от мъжката репродуктивна система. Разположена е непосредствено под пикочния мехур и маншетоподобно обгражда уретрата - канала, през който урината се пренася от пикочния мехур през центъра на простатата и пениса извън тялото. Простатната жлеза достига големината на кестен и неправилна сферична форма около ранните 20 години от живота на мъжа и запазва тази големина до около 40-ата година, след което започва да нараства.
За много мъже простатата е символ на мъжествеността
проблемите, свързани с нея, все още сe приемат трудно. От друга страна, всяко отклонение от нормалните й функции се възприема като знак, че младостта им е отминала, а сексуалният им живот е застрашен, което е изключително погрешно.
- Каква е истината тогава?
- Простатната жлеза е част от мъжката пикочо-полова система. Както вече казах, тя е с големина и форма на кестен, дълга е около 3 см и се състои от три дяла, обградени от капсула. Жлезата обхваща началната част на уретрата /пикочния канал/, който извежда урината от пикочния мехур до отвърстието на върха на пениса, т.е. в началото си уретрата преминава през простатната жлеза. 
На практика простатата има редица функции, като една от основните е да произвежда и отделя в уретрата секрет, който взема основно участие във формирането на семенната течност /спермата/. По този начин простатната жлеза служи за продължаване на рода и
не влияе върху сексуалното влечение и ерекцията
Освен това тя има отношение спрямо контрола на уринирането чрез директно притискане на началната част на пикочния канал.
- Какви са болестите на простатата?
- Добър въпрос, защото за всеки мъж е важно да е запознат с болестите на простатата и рисковете, които те крият, тъй като закъснението при диагностиката им може да бъде опасно, а понякога дори трагично.
С напредване на възрастта простатата се увеличава, което води до стесняване на пикочния канал. Тя започва да го притиска и може да предизвика проблеми при уриниране. Симптомите не винаги зависят от реалния размер на простатата, защото жлези с малки размери също могат да създадат оплаквания. В някои случаи простатната жлеза нараства по размери, като с уголемяването си /хиперплазия/, притиска преминаващата през него уретра и причинява затруднение в уринирането.
В повечето случаи се касае за
доброкачествено увеличение на простатата
наричано още доброкачествена простатна хипероплазия /ДПХ/, доброкачествена простатна хипертрофия или аденом на простатата. 
Симптомите на ДПХ се проявяват основно с напредването на възрастта и са изключително често срещани сред мъжете над 50 години. Честотата на проява при мъже между 60-70 години е над 50%, а при над 70-80 години - 90%. Те се разделят на три групи:
Симптоми на нарушеното изпразване на пикочния мехур - изразяват се в слаба струя, затруднено уриниране, понякога с прекъсване на струята, необходимост от допълнително усилие за изпразване на пикочния мехур, както и чувство за непълното му изпразване.
Симптоми на нарушено съхранение на урината - често уриниране, парене, незабавни позиви за уриниране, често нощно уриниране и бавно дооткапване на урината. Освен това, пациентите се оплакват от нарушения на съня заради честото нощно ставане до тоалетна, ограничение на всекидневната активност, дискомфорт по време на уриниране, неволно изпускане на урина, намалено самочувствие, тревожност, често изпускане на урина, особено нощно време, уриниране с усилие и напъване.
- Кога могат да се появят тези симптоми?
- Около 35-40 години след раждането на мъжа и постепенно напредват, като
над 50-годишна възраст около 50-75% от мъжете имат увеличена простата
Това категорично не означава, че всички тези мъже имат оплаквания и се налага задължително лечение, защото етиологията и патогенезата на заболяването са комплексни и зависят от хормони, възраст, растежни фактори, начин на живот - хранене, околна среда и други.
- Лесно ли се установява, че простатата е фатално увеличена?
- Увеличената простата е лесно да бъде заподозряна при наличието на някой или няколко от гореизброените симптоми. Ехографското /ултразвуково/ изследване на пикочния мехур през долната част на корема позволява с голяма степен на достоверност да определим наличието на увеличена простата, нейната форма, размери и отношение спрямо пикочния мехур. Видими са и камъните в пикочния мехур, когато има такива, както могат да се видят и други изменения на простатата или пикочния мехур. Лабораторното изследване на Простатно специфичния антиген /PSA/ също ориентира уролозите за възможното наличие на злокачествени изменения на жлезата. Дигиталното ректално изследване /ДРИ/ е метод за доуточняване на състоянието на простата, най-вече при съмнения за злокачествено заболяване, получени с останалите методи и затова не е необходимо масовото му използаване.
За да е сигурен урологът, че симптомите са резулат от доброкачествено увеличена простата, извършва комплекс от изследвания. Те включват разговор с лекаря, IPSS въпросник, определящ тежестта на симптоматиката, лабораторно изследване на простатния специфичен антиген, чиито показатели сочат евентуално злокачествено заболяване, ректално туширане и трансректално ултразвуково изследване на простатната жлеза. Понякога могат да се наложат уродинамични тестове или урофлоуметрия.
За съжаление почти 60% от мъжете, които страдат от уголемена простата,
предпочитат да чакат последния момент, преди да отидат на лекар
Над 2/3 от тях опитват самолечение, което се оказва безуспешно и накрая отиват при уролог с много тежки симптоми.
- Какви са вашите съвети и препоръки за облекчаване на хиперплазията на простатата?
- На първо място да се избягват физически натоварвания, особено при пълен мехур, уринирането не трябва да се отлага за дълго време, да се следи за редовното освобождаване на червата, тъй като запекът би могъл да изостри негативните симптоми. Необходимо е да са намали приемът на наситени мастни киселини - червено тлъсто месо, пържени храни. Задължително трябва да се спре тютюнопушенето и приемът на алкохол. Избягвайте кофеиновите напитки, наблягайте на бобови растения, ядки и семена и да се пие повече вода и течности. Вегетарианската диета намалява приема на изкуствени хормони, с които хранят животните, което би намалило риска от хиперплазия на простатата.
Важно е да отбележа, че по последни проучвания
антиоксидантите пряко възпрепятстват нарастването на простатната тъкан
Затова е необходимо менюто да се обогати с достатъчно селен, цинк, витамини С, А, Е, бета каротен. Яжте повече плодове, зеленчуци и ядки и се освободете от излишното тегло, тъй като излишните мастни тъкани могат да нарушат хормоналното равновесие в организма.
Леките физически упражнения са полезни за простатата, защото раздвижват кръвта в областта на кръста и пречат за продължително обездвижване.
- Какво е лечението на болна простата?
- Дълги години целта на лечението е била да се облекчат упоритите оплаквания, в последните години обаче ние се стремим да спрем прогресията на заболяването. Това става чрез медикаменти от групата алфа блокери за подобряване на уринирането. Това са лекарства, които отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур и така улесняват уринирането. За забавяне на нарастването на простатата се използват лекарства, които блокират образуването на тестостерон. Тези медикаменти инхибират /потискат/ ензима, който превръща тестостерона в дихидротестостерон. Те спират нарастването на простатата и дори намаляват размера й в резултат на блокиране на хормоналните процеси, отговорни за нарастването на жлезата. Използват се и медикаменти за подобряване на симптомите на спешност и неотложност.
Когато симптомите на ДПХ не могат да бъдат лекувани медикаментозно, в действие влизат оперативните методи на лечение. За отбелязване е, че
хирургичните методи са най-ефективни
за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата. Съществуват няколко различни хирургични метода за лечение на доброкачествено увеличена простата. Всички те обаче имат за цел да намалят обема на увеличената жлеза и да оформят широк отвор в пикочния канал там, където е притиснат от разрасналата се простата. Изборът на хирургичен метод зависи от няколко фактора, които включват размера на жлезата, тежестта на симптомите, наличната хирургична апаратура и инструменти, квалификацията, опита и възможностите на уролога. Така могат да се направят отворени или лапароскопски и ендоскопски операции на простатата, както и лазерна хирургия.
- Дотук обяснихте за доброкачествената хиперплазия на простатата. Сега да поговорим за карцинома на жлезата.
- Ракът на простатата е най-честото раково заболяване при мъжете. При него е характерно бавното развитие в продължение на години,
и то най-често без никакви специфични оплаквания
Симптомите, ако ги има, много наподобяват тези на доброкачествената простатна хиперплазия, т.е. проблеми с уринирането. Макар и със сходна симптоматика, ДПХ и ракът на простатата са две коренно различни заболявания, които нямат общо помежду си - увеличената простата не води до рак, а при рак не е задължително да има увеличение на простатата. Често простатният карцином /ПК/ се открива чрез тестове за PSA или дигитално ректално изследване /ректално туше/ при мъже, които имат ранен стадий на болестта и нямат симптоми или признаци. Ако PSA-тестът или ректалното изследване показват, че може да възникне карцином на простатата, е необходимо по-голямо наблюдение и извършване на диагностични изследвания. Когато ПК причинява оплаквания, обикновено заболяването е в по-късен стадий на развитие. 
- Кои са рисковите фактори за рак на простатата?
- Двата основни рискови фактора за рак на простатата са възрастта и наследствеността. При наличие на близък родственик с рак на простата като баща, дядо и чичо, ежегодните прегледи трябва да започнат след 45-годишна възраст.
Вредните фактори на средата оказват влияние върху риска от заболяването, така че затлъстяването и наднорменото тегло също имат своята негативна роля.
Ракът на простатата се развива бавно в продължение на години
Липсата или слабите и неспецифични симптоми на тази болест са причина за активно търсене, защото този вид рак е лечим, ако се открие в начален стадий. При определени резултати се взима и простатна биопсия - материал от десетина точки от жлезата се изследва от патоанатом. Стадият се уточнява още чрез скенер, ядрено-магнитен резонанс или костна сцинтиграфия.
- Какво е лечението?
- Ракът на простата се лекува чрез оперативно премахване на простатата, лъчелечение, хормонално лечение, брахитерапия. Информираността за болестите на простатата е изключително важна, защото всички тези заболявания са лечими, когато са диагностицирани навреме.