Куп бумащина ще е необходима за доказване кога и по какъв начин собствениците на домашни прасета са ги умъртвили, за да се пресече пълзящата африканска чума по свинете. Те ще трябва да декларират също и какъв дезинфектант са купили за кочините и какво количество от него са използвали, за да унищожат опасния вирус. След това цялата тази информация ще трябва да се удостовери с няколко подписа - на кмета на селото, на общинския кмет, на ветеринарен лекар и на областния управител. Едва след изминаването на този бюрократичен път, осеян със съмнения за достоверност, ще се обсъжда отпускането на обезщетение за загубата на прасе от т.нар.задни дворове. Допълнителните изисквания бяха схематизирани вчера от началника на отдел "Здравеопазване на животните" към Русенското звено на агенцията по храните д-р Николай Ненов по време на заседание на областната епизоотична комисия. 
"Как да сложа подписа си под фиктивна информация?! Не съм присъствал на клането, нито знам какъв дезинфектант се използва. Аз съм инженер, не съм лекар и не мога да удостоверя неща, от които не разбирам", попита кметът на Две могили Божидар Борисов и изтъкна огромното значение на отговорната дезинфекция, тъй като само така със сигурност ще се вземат реални мерки в борбата с африканската чума.
"Не искам да влизам в полемика, нито да се заяждам, но не трябва ли самите служби да се ангажират с дезинфекцията?! Защото стопанинът ще си подаде заявлението, ще си вземе парите, но дали наистина ще е унищожил вируса?! Гаранцията според мен могат да дадат само екипи на службите", продължи с основателните въпроси Борисов.
Зам.областният управител Валентин Колев посочи, че утежнената процедура действително ще натовари допълнително кметовете, но нямало друг начин да се обезщетят стопаните. 
Самият д-р Ненов на няколко пъти изтъкна, че с новите изисквания се декларират факти и данни, макар и да са отминали. В противен случай се разчитало единствено на списък с цифри. Била обсъждана възможността дезинфекцията и контрола след умъртвяването на прасетата да се възложи на институциите, с което обаче да се намали размерът на обезщетението за хората, но решение не било взето.
"Явно има пропуск и грешки, щом вирусът стигна в индустриалните ферми. Ако не изпълним мерките, той пак може да се активизира. Няма как да сме сигурни какво и как е извършено, а че ще дадем 300 лева - ще дадем, но такива са реалностите", коментира Колев.
В крайна сметка комисията реши всички стопани на евтаназирани животни да могат да получат обезщетение, независимо в кое село живеят и независимо преди колко време са умъртвили прасетата си.
"Евтаназията продължава в Голямо Враново, където са умъртвени 12 500 прасета и остават още 17 000. На ден там се умъртвяват около 1500-1600 животни като в дните покрай мюсюлманския Байрам имаше леко забавяне, но впоследствие темповете се възобновиха. В свинекомплекса в Юделник пробите са отрицателни, там вече работят на самоконтрол и клането е разрешено", обобщи д-р Ненов.
Въпреки това в сряда е открито ново мъртво диво прасе на остров Батин, с което огнищата при дивите животни вече са 5 заедно с Горно Абланово, Тетово, Червена вода и Бистренци. 
"Към момента в свинекомплексите е извършена първоначална дезинфекция, което донякъде стопира разпространението на вируса. Предстои собствениците да извършват почистване, след което и заключителна дезинфекция. Изискванията са да минат 45 дни след първоначалната дезинфекция, което са 2 инкубационни периода на вируса, преди комплексите да бъдат заредени с нови животни. Препоръчва се обаче това да стане 65 дни след окончателната дезинфекция, а 2 месеца по-късно да се вземат проби от тях", обясни д-р Ненов и сподели неговите възгледи, че комплексите ще възобновят дейността си след 5-6 месеца.
Експертът коментира и че е съвсем естествено районите около терените за загробване на евтаназираните животни да са осеяни с неприятни миризми.
"До 2-3 дни ще спре миризмата. Нямаме сигнали по този повод, но ние всеки ден сме там и знаем за миризмите", посочи Ненов. Обясни и че колоната за дезинфекция на преминаващите Дунав мост е изместена. Проблемите там се дължали на факта, че тирове се блъскали в нея, но на новото място вече функционирала нормално.
"Нека се спрат спекулациите има или няма контрол на Дунав мост. Обсъждана беше и идеята да се въведе видеонаблюдение в реално време, за да може да се следи какво се извършва и какво не", съобщи Ненов.
Своите опасения от мерките изтъкна директорът на "Горско стопанство"-Бяла инж.Борислав Димов, който посочи, че заради специфичния режим за влизане в горски площи заради дивите прасета е на прага да плаща неустойки по сключени договори.
"Казва се, че дърводобивът не е неотложен, затова засега е ограничен. Но ние извършваме и залесяване. Според сегашната ситуация не ми се забранява нищо, но излиза, че мога да бъда наказан. Несериозно е. Нямам документ, с който да посоча, че не мога да работя и да избегна претенциите за неустойки", коментира Димов.