Стан и скалпел. Колкото и неуместно да звучат в едно изречение тези два инструмента, оказва се, че  имат много общи неща, които всъщност ги свързват. Доказателство за това дава Румяна Маринова, която съчетава сложната юридическа материя на кодекси, членове и алинеи с тъкането на бижута и аксесоари от мъниста, извайването на цветя от причудливи материали, изработката на хартиени картини, майсторенето на сувенири и творенето на всевъзможни красоти, които въображението й ражда. А за изработката им сръчната юристка прибягва до използването именно на стан, скалпел, миниатюрни ножове, лепила, лопатки и други причудливи инструменти и пособия.
Румяна Маринова всъщност е съдебен помощник в Русенския административен съд вече 9 години. Работата й включва помагане на съдиите през цялата фаза на едно дело - от постъпване на една жалба в съда до крайното решение по нея. Често проверява дали са събрани всички необходими доказателства, търси съдебна практика по идентични казуси и дори облекчава магистратите в писането на мотиви към решенията им. Кариерата си стартира като юрисконсулт в тогавашната агенция "Финансов контрол", а преди да постъпи на работа в съда е юрисконсулт в НОИ.
Още като дете учи майка си как се плете на една кука
"Винаги съм обичала да се занимавам с нещичко. Още от малко дете баба ми ме научи да плета на една кука. Няма да забравя по време на една почивка във Вършец, когато бяхме седнали с майка ми на една пейка и плетяхме. Тогава покрай нас мина една баба и поздрави майка ми за това, че така хубаво ме е научила да плета. Всъщност жената не знаеше, че тогава аз учех майка ми да плете на една кука, защото тя не можеше", смее се Румяна.
Истинската й страст към ръчното творчество обаче се разпалва случайно - когато Административният съд се мести в нова сграда и тя се озовава в празна стая със скучни бели стени, които, макар чисти и непокътнати, не носят никакво настроение. Тогавашната председателка на съда Елга Цонева призовала сградата да се запази в максимално добър вид и стените да не бъдат дупчени и пробивани с цел закачане на картини например.
"Чувствах се некомфортно в тези болнично голи стени и ми хрумна да измисля толкова лека картина, която да може да се залепи за стената. За щастие интернет ми помогна", връща се назад Румяна и разказва, че така е започнала с първата серия ръчно измайсторени красоти - картините. Всичко по тях е изработено от хартия и картон както орнаментите, така и самата рамка, макар да изглежда досущ като стандартна, направена от дърво. Резултатът е не само повече от впечатляващ за сетивата, но и изненадващо лек, което прави мисията на Румяна за оцветяване на стаята й успешна. Набързо превръща скучните стени в своя мини галерия, откъдето гледат 4-5 картини с цветя.
"Колегите ми харесаха картините и не след дълго започнаха да искат да направя и за тях. Моят принцип на работа обаче е сама да преценя какво да измайсторя за конкретния човек. Мои са идеите за кого какво да направя на база асоциациите ми към него, така че няма как да ми поръчат нещо, което те си представят или им харесва", обяснява още Румяна. След като задобрява в хобито си, подарява своя картина на съдия Цонева, на която е изобразена ваза с цветя. При нея вече е намесен и друг материал, освен традиционната хартия - т.нар. ева пяна.
Сътворява за 20 дена паун от 1800 парченца хартия
Едно от най-пипкавите занимания на сръчната Румяна е модулното оригами. А сред впечатляващите резултати след 20-30 дена работа са изумителните фигури на дракон и паун.
"Те се изработват от много малки хартиени правоъгълничета, които се сгъват на триъгълничета, които пък се пъхат едно в друго", обяснява Румяна за звучащата като съвсем проста технология, която обаче изисква сериозно търпение и внимание, за да бъде приложена правилно и да постигне желания резултат.
"Животните от модулно оригами съм изработвила в продължение на 20-30 дена като съм отделяла по няколко часа след работно време. Иначе картините ми отнемат 3-4 дена. Но това е моето лечение - аз съм от хората, които не знаят какво да си правят ръцете, макар да съм прекалено търпелива", смее се майсторката. Обяснява и, че дори пред телевизора не може да се излегне удобно в удобна поза, а задължително се заема с ръчен труд, което не й пречи да проследи интересно предаване или филм.
И тъй като е любител на цветята, решава не просто да ги използва като орнаменти в своите картини, но и да ги пресъздаде досущ като живи. Така успява да измайстори невероятни момини сълзи, зюмбюли, върбови клонки, а за 8 март миналата година прави и 40 лалета, част от които раздава като подарък на дамите в Административния съд. Цветните красоти също са изработени от ева пяна, а тънкостта е, че по време на работа тя се нагрява. За целта Румяна използва ютия, с която размеква материала и той се раздува, което го прави идеално податлив за работа с пръсти и оформяне на желани форми. В случая майсторката го претворява в цвете, което сглобява с помощта на цветарска тел и внушителният резултат е налице. За колегите от съда измислила как лалетата за 8 март да са хем красиви, хем функционални, като използвала молив, чийто писец бил отдолу на дръжката на самото цвете и можел да се използва изцяло по предназначение. 
Нейно дело са и подаръци за случай коледна сбирка на административните съдилища в Североизточна България. Тогава изработва коледна топка с лика на сградата на съда, за чиято основа използва... капачка за буркан. Така за месец успяла да измайстори близо 120 сувенира, всяко поставена в направена от нея опаковка.
Ръчно изработен стан за мъниста сътворява гердани и колани 
Съпругът и двамата сина на Румяна са приели артистичното й хоби и не възразяват единствената дама в дома да се отдаде на приятните си занимания. Дори до такава степен са запознати с нетрадиционните похвати, който използва, че сами успяват да я изненадат и да й помогнат в реализиране на идеите й. Така например често съпругът й предлага различни кабели и позабравени материали в гаража, които чудесно биха се вписали в нейните творби. А сред най-голямата подкрепа, която й е оказал се нарежда изработката на стан.
"Обясних му, че ако не ми направи така или иначе ще си купя и той реши да ми угоди. Благодарение на няколко дървета и шпилки уредът се получи, но в процеса на работа извършихме и няколко подобрения", разказва Румяна. И така тя тъче съвсем на принципа на традиционните станове, само че използва мъниста, а крайният й продукт са изумителни аксесоари. 
"За всяко изделие има схема, спрямо която се нанизват мънистата едно по едно на ръка. И така стотици редове като средно на ред се поставят по 25 мъниста", обяснява Румяна. Посочва, че 1000 мъниста тежат 50 грама, а за направата на повечето изделия използва 150-200 грама разноцветни топченца. Простата сметка показва умопомрачащия брой от няколко хиляди мъниста, които "гълта" всяка една от красотите, излязла от ръцете на майсторката. А коланите и бижутата далеч не са само за гледане макар да имат вид на произведения на изкуството, но могат и да се носят. Румяна е доказателство за това - почти няма ден, в който да не носи някое от собствените си творения и заявява, че са много здрави и издръжливи.
Трансформирала старовремска покривка за маса в риза
Шевът и кройката са друга голяма страст на юристката, но и там хобито й излиза от коловоза. Така например по молба на нейна приятелка успява да прекрои старовремска покривка в риза. Захванала се да сътвори и традиционни италиански, мексикански и кубински национални носии по повод тематични вечери на танцово училище "Кукери", за което Румяна също намира време и енергия да посещава. Сред най-специфичните моменти в ушиване на костюмите било изработването на 12-метрова пола в стил Мексико, както и калпак от дългокосместа булана за мъжка грузинска носия.
"Моята работа е мисловна и с тези занимания успявам да си изключа мозъка и да се разтоваря", разказва Румяна и обяснява, че именно чрез всички тези хобита успява да си почива. А дори когато е в официална почивка отново опира до ръчното творчество.
"Предстои ми отпуска и отсега планирам какво да си взема като занимание на морето. И тъй като най-новата ми страст е плетенето на бижута на една кука, вероятно ще си вземе куфарчето с тези материали", смее се Румяна. И обяснява, че от месец е открила начин как бримка по бримка, мънисто по мънисто може да сътвори чудни гривни от топчета.
Като млада майка прекроявала свои поли в детски дрешки
"Преди да започна хобито си преди 7-8 години се занимавах с отглеждането на малки деца", смее се Румяна и коментира, че тогава не е имала свободно време, което да уплътнява с някакво занимание. Спомня си обаче, че дори в първите години на майчинството е прилагала ръчен труд в шиенето на детски дрешки.
"Само обувки не съм им правила", с усмивка споделя сръчната юристка и си спомня как в тежките години се е налагало да разпаря свои поли, за да има с какво да облече децата си.
Сега обаче младежите са вече на 20 и 24 години и дори не живеят под един покрив с родителите си, но въпреки това се възползват от уменията на майка си и дори й правят поръчки. Последно Румяна обещала да оплете пухкаво одеяло, но покрай появяващите се нови и нови страсти, се надява да й остане време, за да смогне да го сътвори до началото на зимата.