Здравейте! Синът ни е на 4 години и 9 месеца. Здрав е и е весел. Говори още неправилно, но всичко му се разбира и е общителен. Не посяга, не бие, не вика, само когато се разреве. В детската градина го хвалят учителките. Не знам колко добре се справя, но сигурно защото го сравняват с другите - той е по-малък по месеци и според мен затова го дават за пример. Вкъщи обаче никак не е за пример. Откакто се роди братчето му (сега е на 6 месеца), той се промени. Радва му се, все иска да го пипа и да го гушка и да го взема и да го носи, но някак странно се закача с нас. Прави бели и се радва. Откакто родих, не ми стигат силите, а той тича на далече. Не мога да го гоня. Нямам сили да викам след него. Викам го - не идва. Смее се все едно играем на гоненица. Това може да продължи дълго. Трябва да се правя, че не му обръщам внимание, да тръгна накъдето съм се запътила и той тогава хленчи и ме настига. Мен никак не ме слуша, но и баща си не слуша, което ме притеснява. Синът ми няма никакъв респект нито към думите му, нито пред това, че е един едър мъж. Пък и той не може да му говори строго и малкият продължава да се закача - не приема сериозно забележките. Много примери мога да дам, но ми е неудобно. Например скри важен предмет, пусна го на такова място, че ни се изправиха косите. Разиграва ни непрекъснато. Как в детската градина слуша учителките и никога не са се оплаквали от бели, а му идва на ума да прави така с нас?! Живеем със свекървата и той си е избрал повече нея да я слуша (и моите родители донякъде). Аз не съм недоволна от това. Много се разбираме и разчитам на нея да ми помага за децата, когато не е на работа. Като споделих с нашите учителки проблемите, които имаме, те казаха, че нещо ние трябва да направим. Но какво да направим? Не ми се вижда да е за психолог, като май ние не знаем как да се оправяме. Много се изморявам. Не ми стига малкият, който още е бебе, а големият се държи като голямо бебе! Дали сме го разглезили, не знам. Ели, 26 г.

Здравей, Ели! Споделяш колко ти е уморително да си все нащрек за действията на голямото ти дете, когато малкото е още съвсем зависимо от теб и си представяме как това раздвояване на вниманието ти, особено навън, където има и опасности, те изтощава. Може би искаш да постигнеш някакъв ред с голямото момченце и да намалиш неудобството от това, че други хора - в детската градина, но и свекърва ти, не се оплакват от сина ти, учителките дори го хвалят, а ти и съпругът ти изпитвате затруднения. При такава ситуация човек може да чувства
безсилие пред детето си
По-лошо е, ако му се стори, че детето му враждува срещу него, защото има и такива случаи. При вас изглежда, че не е така. Вашето момче се стреми към забавление - казваш, че прави пакости и се радва. Ако в основата на думата "разиграване" стои играта, да предположим, че на детето ви му се играе с вас, на което ще се върнем след малко.
Като че ли се съмняваш, че в детската градина похвалите са напълно заслужени. Може би си мислиш, че учителките хвалят децата, защото това се харесва на родителите или че към по-малки по месеци деца са по-снизходителни, пък и справянето им изпъква при възрастови различия. Но признаваш - "Как в детската градина слуша учителките и никога не са се оплаквали от бели, а му идва на ума да прави така с нас?!".
Около 3 години децата вече се осъзнават като
влияещи на света около себе си
но това влияние е взаимно. Вкъщи чрез братчето си има стимул да се изявява като батко, влияе на малкия - сигурно го гъделичка и прави „муцунки“, за да го разсмива, или пък със страшен поглед проверява дали ще го разреве. Това е полезно взаимодействие между деца, ако се извършва под надзор, за да не придобие тормозещ или опасен характер.
Струва ти се, че като че ли по свой избор
повече слуша баба си
в сравнение с вас, родителите. Благодарна си, че свекърва ти ви е под ръка с помощта, която ти оказва за децата. Вероятно в общуването на жената с момчето има нещо общо с това на учителките?
Когато са здрави, децата може да са много активни и се радват на правенето си. Представи си как твоето дете в детската градина извършва полезни действия с ръцете си примерно с хартия и от това създава самолетче, заек; ако е паднала саксия със стайно цвете, изпреварва помощник-възпитателката и грабва голямата метла да измете пръстта от пода... Предизвиква удивление. От реакциите започва да прави избори на нови действия -
с похвалите запомня кои неща са одобряеми
а кои не - ако се посрещат с тон на забележка. Ориентири усвоява не само чрез своето поведение, но и чрез наблюдаваното при другите деца. В детската градина не е само той, който може да бъде извикан по име. Учителката приучва децата на сигнали. Извиква сигнална дума или изсвирва с хармониката и първите тръгват към нея, постепенно и другите се присъединяват. Ако твоето момче е сред първите, които реагират на учителски сигнал, ето ти похвала, че макар и по-малък по месеци, дава пример за останалите.
Може би баба му му поверява някои
полезни действия, достъпни в тази възраст
и после го похвалва. Така се чувства голям и сътрудничи. Питай как е минал един техен ден, наблюдавай какви сигнали действат между тях, с които дори на момчето му е приятно да се организира.
Нека да обърна внимание, Ели, на проблем, споделян от други, за да е по-пълноценна тази консултация за млади семейства, които ползват помощта на своите родители. Някои млади майки отчитат, че техните майки не са били така загрижени за тях в детството им и сега, вероятно по-осъзнати за нуждите на едно малко дете, като че ли се стремят да компенсират недостига на майчино внимание в миналото. Такива млади жени преживяват смесени чувства - отчитат
облекчението, че някой им е на разположение
в същото време у тях се надига "Къде беше, когато аз бях малка!". Други баби с висок полезен капацитет от опита си (работили като детски учителки или медицински сестри - професии, в които имат рефлекси да обхващат ситуацията с един поглед, да вземат бързи решения, за да обезопасят, да подобрят, да повлияят), за да приучат дъщерите или снахите си на оправност, понякога са нечувствителни към самочувствието на неопитните майки или се стремят да изкопчат признание, че младите са наникъде без тях. Вмятам това, за да обърнем внимание на активно помагащите баби - че 
помощта е най-добра, ако не угнетява
В други случаи с всеотдайни баби млади майки, които не са си създали готовност, че след раждането на детето свършва тяхното безгрижие, си казват: „Ами, добре, има си баба за всичко, значи мога да се заема с друго“. И се отдават на други свои "деца" - постиженията в работата (по-добър вариант), профила и контактите си в социалните мрежи, пазаруването на понякога излишни неща за детето, за да компенсират дистанцираността си. Но е факт дефектната връзка с детето, което не може да остане без последствия.
След това отклонение, Ели, да се върнем на твоето момченце, което вкъщи "никак не е за пример". Считаш, че се е променило през последните 6 месеца, откакто се е родило братчето му.
Изпитва радост от близостта
с него, а също и когато на вас големите ви прави пакости. Струва ти се, че се закача с вас. Споделяш, че откакто се е родил малкият, не ти стигат силите (значи при теб също е настъпила промяна през последните 6 месеца, която може да личи), а големият като че ли иска да предизвика енергичността ти - тича надалече, а ти не можеш да го гониш. Нямаш сили да викаш след него, правиш го немощно и той все едно не те чува или се смее като на игра на гоненица. Щом обърнеш гръб и тръгнеш - представям си с количката, в която е малкият - големият, хленчейки, те настига. Той е на 4 години и 9 месеца, здрав, весел, общителен. Казваш, че не е агресивен - не посяга, не бие, не вика, освен когато се разреве.
Споделяш, че не само теб, но
и баща си не слуша и няма респект
към думите му, нито от ръста му дори. Ето, че таткото е до сина си като добрия великан, с когото иска да си играе. Направил е неща, които ти е неудобно да разкажеш. Добре, аз ще дам пример с подобна пакост на дете, което на село пуснало ключа на колата в реката. Родителите не били подготвени за подобни действия, чудеха се как е хрумнало на детето. То знае, че ключът за колата е като част от таткото - все му е в ръцете, но няма представа все още за последствията от игра с някои вещи на възрастните.
Смисълът на това разиграване
същински би могъл да се търси в среща с психолога, Ели. Казваш: "Не ми се вижда да е за психолог, като май ние не знаем как да се оправяме". Действително в практиката при търсене на помощ с оплаквания от поведението на дете, по-често се оказва необходимо да се работи само с родителите.
Невинаги дете разиграва големите, защото изпитва недостиг на внимание, и не, защото други му съдействат повече да удовлетворява потребността да играе. Вашият син не тича надалече, когато е с баба си, не предизвиква учителките да играят с него на гоненица. За подобна игра децата се стремят към партньори, за които са сигурни, че ще откликнат, или към такива, чиято енергия се изкушават да предизвикат. 
Стремежът на дете да разиграе някого - възрастен или друго дете, може да се предизвика и от
признаците на дефицит на виталност
у този човек. Ако братчето изглежда болно или унило, баткото ще се стреми да го оживи. В края на писмото, Ели, признаваш: "Много се изморявам. Не ми стига малкият, който още е бебе, а големият се държи като голямо бебе!". Споменах по-горе, че детето провокира големите, без да разбира последствията. Твоите сили са ти ценни, както ключът за колата на онзи татко. Но детето иска тях, а не твоята умора. Ако не достигат силите, Ели, наистина би било по-добре да потърсиш помощ.
Може би синът ти прави всичко, което му хрумне, за да върне усмивка на лицето ти. Майката може да е в депресия или в стрес или просто много изморена. Детето може би се стреми да я излекува, да отмени облаците от лицето й и да върне там слънцето, от което се нуждае.