Днес се навършват 33 години от националния рекорд на Силвия Монева. Русенката постигна в далечния август на стадион „Българска армия“ неподобрените и до днес 7 метра в сектора на дълъг скок. По този повод „Утро“ разговаря с известната лекоатлетка.

- Силвия, как лети времето! Какво мислиш за това, навършило Христова възраст постижение?
- Хем съм горда, хем съм тъжна. Хубаво е, че рекордът е мой, лошото е, че оцеля 33 сезона. Съвсем наскоро, ако не се лъжа, шампионката на държавното първенство за жени скочи малко над 6 метра. Далече, далече от мене. 
- Е, първият от няколкото, неподобрени все още рекорди на Евгени Игнатов, е още по-брадат - той е от 1981 година.  
- Това говори, че българската лека атлетика не само бележи застой, но и отстъпление. Причините са ясни - няма кадри, децата, които се занимават със спорт, са все по-малко, треньорите са платени зле и нямат мотивация, изоставаме в методиката и т. н. 
- Христо Стоичков каза преди седмица в Русе, че попивал от тебе как се прави разчет на крачките при определен разбег. Въобще, беше доста информиран. 
- С Ицо сме приятели. Чуваме се често. Съжалявам, че не успях да присъствам на представянето на книгата му, тъй като не бях в Русе. Но пък от него имам свиден спомен - когато изигра дебютния си мач за националния отбор, ми подари фланелката си. 
- Как минава твоят живот сега?
- Занимавам се с частен бизнес. Напоследък ми се събра много пътуване. Боря се като всички хора. Що се отнася до леката атлетика, продължавам да следя какво става по големи първенства и турнири. 
- Като се обърнеш назад, какво беше преди тези 33 години?
- Много, много труд! Най-важното е човек да има цел и амбиция да постигне нещо. Само с талант без труд или с много труд без капчица дарба нищо не може да стане.