Русенска детска учителка по музика първа в страната бе удостоена с държавна парична награда, която ще получава всеки месец. Стоянка Настева, която е запалила искрицата на таланта и на любовта към изкуството у стотици русенски дечица, ще получава всеки месец по 500 лева към досегашната си скромна пенсия от 200 лева. 
Такава държавна парична награда, учредена със специален закон през 2013 година, досега са получавали само изявени дейци на културата и изкуството. Сред тях личат имената на актьорите Васил Михайлов, Татяна Лолова, Илка Зафирова, Йорданка Кузманова, народната певица Янка Рупкина, певеца Михаил Белчев, археолога проф.Людмил Гетов, оперетната певица Анелия Шуманова, композиторите Николай Кауфман, Симеон Щерев и Стоян Бабеков и други известни българи. Те получават към своите пенсии по 700 лева.
И ето че за първи път този пожизнен приз ще получава педагог. И без да звучи високопарно, това й отрежда място в историята. И то не за пръв път.
Разбира се, че знаех, че се подготвя такова предложение, хора от инициативния комитет ми се бяха обадили, защото трябваше да изготвят справка за работата и за наградите ми, разказва Стоянка Настева.
Въпреки това когато предложението било обнародвано в решенията на Министерски съвет и телефонът й започнал да звъни постоянно, тя не можела да повярва, че това е истина. 
Всъщност, как разбрах за това, че наградата е факт - бях в родното ми село Пепелина, където няма обхват на мобилните телефони. Един ден с мъжа ми отиваме да пазаруваме в Две могили и като излизаме на хълма, телефонът ми започва да звъни. Първа се обади една журналистка от вестник "24 часа", която веднага ме засипа с въпроси. Чак не успях да осмисля за какво ми говори. Оттам нататък 
заваляха обаждания - от София, от Русе, от цяла България
разказва Настева. 
Тя е колкото горда с тази държавна награда, толкова и настроена оптимистично.
Важното е, че една голяма част от моите колеги и то най-вече от моето поколение, които се оказахме най-ощетени откъм пенсиите, ще могат да повярват, че не е невъзможно трудът и положените усилия да бъдат оценени от държавата, убедена е педагожката. И напомня, че едно от важните условия за получаването на пожизнения паричен приз е удостоеният вече да е носител на държавна награда.
Стоянка Настева има в биографията си орден "Кирил и Методий" втора степен. Получила го е през 1986 година за своята упорита и всеотдайна работа по новата тогава програма за експериментиране и разгръщане на личното творчество у децата в детската градина. 
Такъв орден тогава се връчваше също за първи път на учител 
в сферата на предучилищното възпитание, припомня Настева.
Никога няма да забравя вълнението, което изживях, когато ме покани господин Минко Цочев, за да ми връчи ордена. Радостта ми беше безгранична, радостта на колегите ми също. Помня, че това беше в навечерието на манифестацията за 24 май. Закачих ордена на блузката си и като тръгва нашата колона по главната, чувам по високоговорителя да обявяват, че минава учителката, носителка на орден "Кирил и Методий"... Неописуемо вълнение беше..., продължава педагожката. 
Високата оценка за нейната работа идва за това, че успява така да вдъхнови мъничките питомци на детската градина, че да ги провокира не само да пеят песни и да свирят на различни народни музикални инструменти, но и сами да импровизират и да съчинят първите си собствени мелодии.
Поощряването на творческото начало се насърчаваше в експериментална програма. Когато от инспектората ме попитаха дали няма да мога да накарам децата да съчинят сами мелодия, аз първо се замислих, а след това реших да опитам. В стаята в детската градина подредих клонки и цветя и пуснах на децата запис на птичи песни, които бях записала предварително на касетофон. И казах на децата: "Я да видим можете ли да надпеете птичките!"... И ето че 
постепенно те с различните си инструменти - кавалчета, свирки - постепенно започнаха да вадят не просто звуци, а мелодийки. Получи се!
И това показахме после на гостите от София, от Министерството на образованието, които бяха дошли във връзка с експерименталната програма. Такова нещо, впрочем, също за първи път се правеше в страната - деца сами да композират в детската градина. И включиха моя експеримент в програмата, спомня си Стоянка Настева. Този експеримент, заедно с множеството открити уроци, които изнасяла, били увенчани с ордена "Кирил и Методий".  
Музиката е нейният живот откакто се помни.
Имах невероятно детство в моето приказно красиво село Пепелина. Майка ми Паунка често ми казваше, че съм започнала да пея, преди да се науча да говоря. Първите песни съм научила от нея и винаги съм й била благодарна за това. Чувствах, че пътят ми ще бъде свързан с музиката, макар и да не знаех точно как ще бъде това. Бях на 11 години, когато като самоука певица се явих на Първия републикански фестивал в София. Бяха ми ушили една чудесна народна носия, северняшка, разбира се, и двата дни на фестивала като вървяхме по софийските улици с русенската група, хора все ме спираха да се снимат с мене. Всичко това ме зареждаше с настроение и мечти. А когато учех вече в прогимназията в Две могили, ме чу как пея композиторът Петко Стайнов. Беше 1959 година. Той поискал да ме заведат при него. 
Петко Стайнов ме попита: "Знаеш ли тъжни песни?"
Надигнах се на пръсти и запях "Алтънлъ Стоян войвода". Това е широка, драматична песен на Вълкана Стоянова /всички казват, че гласът ми много приличал на нейния/. Петко Стайнов я изслуша и заръчал на учителите ми да предадат на моите родители, че трябва да замина да уча в София. Бях едно дете и майка и татко като поумували, решили все пак да не ме изпращат. Но пък съдбата ме отведе по-късно в Института за детски учителки в Русе, където разбрах, че има профил музика. Там с моята подготовка се зае Владимир Стоянов, изключителен музикант и преподавател, на когото дължа много", продължава учителката. 
Първото й работно място е детска градина "Леон Таджер" - днес тя носи името "Детелина". След това постъпва в градината "Знаме на мира", днес "Слънце", където именно се работи по въпросната нова програма.
Всички деца са музикални и са отворени за изкуството - трябва само да ги хванеш за ръка и да ги заведеш при тази магия. А когато после видиш как се разгаря пламъчето в очите им, как сияят погледите им - от това по-голяма награда за учителя няма! 
А венецът на всичко е излизането на децата на сцена
И най-важното е, че това чувство остава у децата за цял живот - и тези, които няма да се занимават професионално с музика и изкуство, със сигурност ще бъдат най-добрата публика на театрални, музикални спектакли и концерти, убедена е Стоянка Настева. 
Към сценичните постановки тя се обръща изцяло, когато вече е на работа в детска градина "Пинокио". Това също е нещо ново за детските градини.
Обикновено се правеха за различните празници танци - танци на цветенцата, танци на снежинките. Искаше ми се да подготвим нещо по-впечатляващо, което да увлече самите деца. Така се родиха "Цар Лъв", "Спящата красавица" - те бяха създадени първо, за да ги представим пред родителите, но след това стана ясно, че е хубаво повече хора да видят тези наши мини спектакълчета. Изнасяхме ги на градски концерти, едно от представленията направихме на стълбите пред общината. Помня, тогава ръмеше един дъждец и аз притеснено се чудех дали ще има кой да ни гледа. По едно време се обръщам и виждам страшно много хора... Много съм признателна на хореографката от Националното училище по изкуствата за нейното съдействие, та доведе при нас момичетата от нейните балетни класове. И така се получи невероятна симбиоза. Малките момиченца от градината, които си мечтаят да станат балерини, виждаха истински балерини от НУИ, можеха да ги докоснат, играеха заедно с тях на сцената. В "Спящата красавица" 
големите момичета бяха орисниците, нашите бяха малки феички
Когато Принцесата се убожда на вретеното /това беше една очарователна малка Стефани/, направихме така, че да не пада на пода, а каките-феи да я подхванат внимателно. Принцът пък беше един Антон с огромни сини очи... "Спящата красавица" беше първият ни спектакъл, след това бяха "Цар Лъв", "Лешникотрошачката", след това правихме постановка по валсове на Щраус. Постепенно в детска градина "Пинокио" се събра един прекрасен гардероб със сценични костюми - няма друг такъв гардероб в нито една детска градина!, казва Стоянка Настева. 
И си припомня поставянето на откъс от "Травиата" с една прекрасна Виолета, абитуриентка от НУИ, на която децата от градината подаряват любимите й бели калии. Припомня си и как пренесла на русенска почва прочутият италиански детски песенен фестивал "Златната монета", а също и как е написала химна на детска градина "Пинокио" и много други прекрасни моменти от работата си. 
Мисля, че точно това беше моят професионален път, който ми донесе толкова много радост и удовлетворение, заключава с усмивка Стоянка Настева. Не бива да се работи без искрица, без огънчето, което разпалва желанието и радостта у малките душички, убедена е тя. И особено много се радва на свои бивши възпитаници, за които музиката е станала съдба. Някои от тези деца отиваха в НУИ, а оттам после преподаватели се възхищаваха колко даровити са тези техни ученици, добавя Настева. 
Тя се надява тази радост, която й е носила на нея работата, да зарежда и много от учителките днес. Разбира се, че и аз съм се изморявала, че свободното ми време е било оскъдно - но силните моменти в живота ми са ме вдъхновявали и са ми давали сили, а ето, че днес си спомням повече за тях, казва русенката. И пожелава и на други нейни колеги да изпитат и удовлетворението от дейността си, но и удоволствието да бъдат оценени. Защото времената са трудни - и макар парите да не са най-важното, все пак не са без значение, казва Стоянка Настева.