„Ако изчезнат пчелите от Земята, на човек му остава да живее не повече от четири години. Колкото повече опрашвания, толкова повече растения, толкова повече животни и толкова повече хора“.

Едва ли има човек, който да не е чувал този известен цитат на гениалния учен Алберт Айнщайн. Но даваме ли си реална сметка колко всъщност са важни за живота на Земята тези трудолюбиви насекоми? Те опрашват растенията, а нектарът им се събира и обработва, за да се превърне във вкусен и полезен мед. Как става това на практика, може да бъде видяно в единствения по рода си Музей на пчелата в София, разположен в малка къщичка от естествени материали в близост до метростанция „Г. М. Димитров“. В него има и специално изграден прозрачен кошер, в който всички любопитни гости могат да видят как протича животът на пчелните семейства.

„Пчелите имат важна роля за биоразнообразието. Над 99% от всичко, което консумираме – плодове и зеленчуци, стига до нас благодарение на опрашването на пчелите. Затова и направихме този информационен център, за да повдигнем отново въпроса за важността на опазването им“, разказа координаторът на музея Петър Вълчовски.

Той обясни, че за оцеляването си пчелите са изправени пред два основни проблема – пестицидите и болестите.

„Трябва да има по-добра координация между земеделските стопани и пчеларите. Трябва винаги да се предупреждава, когато ще се пръска с пестициди, за да може пчеларите да си затворят кошерите, така че да се минимизира загубата на пчели в този ден. В България това не се прави и затова се стига до тези трагични резултати“, смята пчеларят.

Той съветва всички, които искат да се захванат с пчеларство, предварително да почетат доста литература по темата или да се запишат на някой от предлаганите курсове. „Това е нещо много отговорно. Хора започват, но на първата година разбират, че работата е много тежка. Получават големи загуби, разочароват се и се отказват“, разказа Петър Вълчовски.

Според него пчеларите трябва задължително да правят и изследвания на кошерите си за различни болести. Макар че те струват определени средства, могат да се насочат към мерки, необходими за минимизиране на загубите.

Зимуването на пчелите също е важен въпрос. „Пчелите сами повишават температурата в кошера. Не е нужно ние да ги отопляваме. Те могат да развият температура около 36 градуса. Един здрав кошер, в който има достатъчно храна, може да оцелее и при минус 50 градуса навън“, обясни Петър Вълчовски.

Отглеждането на пчели в градска среда също е възможно, а много европейски градове развиват тази практика. Съществуването на пчелите в града е и добър индикатор, защото показва, че въздухът все пак не е толкова мръсен.

За всички, които си купуват мед, експертът има и някои съвети. „Всеки човек може да изисква от пчеларя информация за това дали един мед е минал през лаборатория. Ако иска обаче да прецени на око дали един мед е добър, най-добрият показател е процесът на кристализация (захаросване). Ако медът е кристализирал, очевидно е добър, тъй като при добавяне на захарен сироп или глюкоза този процес не може да се извърши. Много хора търсят течен мед, но твърдият мед е доказателство, че той е хубав“, подчертава пчеларят.

Тъй като сградата на музея е изработена изцяло от естествени материали – дърво и глина, последните дъждове са ѝ нанесли някои поражения. Ето защо екипът отправя и апел към всеки, който желае да помогне с каквото може.