Колко дълъг е пътят от армията до директорския стол на най-голямото лечебно заведение в Русе? За Иван Иванов е точно 36 години. Толкова са минали от завършването на Военното артилерийско училище в Шумен до вчера, когато бригаден генерал от резерва Иван Иванов официално встъпи в длъжност като изпълнителен директор на Университетска болница "Канев".
Неведоми са пътищата на съдбата и никой не знае къде ще го отведе тя през житейския му път. И малкото момче от Щръклево, което често придружавало баща си, продавач в лафката на летището, нито си е мислело, нито си е мечтало да стане болничен директор.
Мечтите му летели със самолетите и гордите летци
"Много ме впечатли професията на тези красиви и напети батковци летци, които с лекота излитаха и се приземяваха на летището, и още тогава реших, че призванието ми е да стана военен", разказва Иванов. За да осъществи мечтата си, момчето заляга над учебниците, прието е в една от най-добрите русенски гимназии - Математическата, и през 1979 г. с диплома в ръка се качва на влака за Шумен.
Там, във Военното артилерийско училище, са открили нова обучителна програма за подготовка на специалисти за обслужване на радиолокационните постове на Военновъздушните сили. Ненавършилият още 18 години Иван взема с лекота изпитите и е приет от раз. "На практика ние учехме не как да поддържаме военните пилоти, а как да ги сваляме при военна обстановка. Специалността бе свързана с установяване на курса на летене на вражески самолети и аз я изучавах с удоволствие", спомня си Иванов. Във военното училище младият курсант се научава на ред и дисциплина, защото дните му са разписани по часове и под строй. Научава се и на още нещо - да работи в екип и да знае, че има подкрепа. Все качества, които ще му бъдат много полезни в дългия път, който му предстои.
Но Шумен е градът и на любовта за Иванов. Там той
среща 19-годишната Иванна, която учи за медицинска сестра
В следващите две години до дипломирането им двамата са неразделни, опознават и характерите си и когато през 1983 година минават под венчило, той е убеден, че това е човекът, който ще го следва навсякъде, където го изпрати армията на военна служба. А тя е убедена, че той е човекът, с който иска да прекара живота си.
Но дипломирането все още не е раздяла с военното училище. Лейтенант Иванов, показал качества на добър строеви параден офицер, е назначен за командир на взвод в училището. На него са поверени всички военни мероприятия в Шумен, Русе, Търговище, Силистра и Добрич и той е горд от оказаната му чест. При едно от ученията поделението на младия лейтенант е класирано на първо място и той е награден лично от тогавашния военен министър Добри Джуров. "Тогава бях само на 23 години и се почувствах много горд, когато министър Джуров ми стисна ръката, благодари ми за службата и ми пожела успех", спомня си миналите времена Иванов.
Той има още един спомен от онези времена, за който разказва с гордост. "През януари 1989 година аз и ротата ми бяхме определени да посрещнем тържествено първите ръководители на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску на Дунав мост, а на другия ден, след еднодневната им визита в Русе, да ги изпратим на граничния пункт. Това също бе чест за мен, защото точно моята парадна рота от всички други в страната бе определена да посрещне тогавашния първи в държавата", разказва Иванов.
Преди това
в живота му се случва най-щастливото събитие за един мъж - става татко
Иванна и момченцето са при майка й в Попово и когато младият татко притиска до гърдите си вече едномесечния си син, това е моментът, който и днес, докато разказва, предизвиква вълнение у Иванов. Но службата го зове и той се връща в Шумен. Започва да търси по-голяма квартира, защото семейството му се е увеличило с най-важния член.
Същевременно и кариерата му тръгва нагоре - през 1987 г. става най-младият командир на батарея. След пет години и обучението на един випуск е назначен като щабен офицер в структура "Кадри" във военното училище. После става старши помощник на отдел "Кадри", след това и главен експерт в отдел "Развитие на човешките ресурси", а през 2000 година вече е началник на отделение "Административно обслужване и контакти" към Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Следващото стъпало в йерархичната стълбица на Иванов е главен експерт в Министерството на отбраната с чин полковник. 
Когато след една година го съкращават след 24 години военна служба за негов късмет
точно тогава в Русе се сформира Областна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието
Полковникът печели конкурса за началник на съдебната охрана, но следва разочарование - за тази дирекция в Съдебната палата няма никакви условия, дори липсва кабинет за него. "Направо се чудех какво ще правя в този град, не познавах никого, нямах условия за работа, а животът ми трябваше да продължи някак", казва с тъга в гласа си Иванов.
Но му помагат много хора. Началникът на Окръжна следствена служба Петър Георгиев му осигурява кабинет и възможност да води кореспонденцията си чрез следствието. Тогавашният директор на ОД на МВР покойният ген.Ваньо Танов и заместникът му полковник Пламен Нунев му помагат да организира работата на новото звено "Съдебна охрана".
По това време порасналият му син Денислав вече е студент в Медицинския университет. А таткото не изостава в това отношение и
завършва магистратура по финанси в Стопанска академия "Димитър Ценов"-Свищов
През ноември 2010 година спечелва конкурса за директор на Областна дирекция "Охрана" във Велико Търново, където е назначен с ранг комисар.
Две години по-късно е пенсиониран принудително и Иванов се връща в Русе, където започва работа като началник отдел "Рентгенови системи" в Митница-Русе. Той обаче обжалва пенсионирането си, печели делото и през 2013 година е възстановен на работа във Велико Търново. Отличната работа на дирекцията под негово ръководство прави впечатление на министъра на правосъдието Цецка Цачева и тя го назначава за временен директор на Централния софийски затвор през 2018 г.
Това се случва след бягството на двамата затворници Владимир Пелов и Радослав Колев
което тогава предизвика разгорещени коментари в страната. Заповедта му е за три месеца, но времето се оказва достатъчно, за да успее Иванов да запуши каналите, по които в затвора влизат наркотици и мобилни телефони. Той разобличава служителите, които са помагали в това отношение на затворниците и дори уличава човек от ръководството като главно действащо лице в нерегламентираната дейност и го предава на прокуратурата.
За постигнатите резултати Иванов е повишен в длъжност старши комисар и министър Цачева му предлага да остане на работа като директор на затвора. "Тогава бях изправен пред дилемата дали да приема предложението, или да се върна в Търново", спомня си той. Дилемата е разрешена от трагично събитие. Баща му умира и Иванов избира да се върна на старата си работа, за да може да се грижа за майка си. Все пак Търново е по-близо до Щръклево, отколкото столицата. 
През ноември 2018 г. Иванов подава молба за напускане и
започва работа като административен директор на Университетска болница "Канев"
Официално се пенсионира от армията и само месец по-късно му е присъден чин бригаден генерал от запаса. Директорът на "Канев" доц.Александър Парашкевов и екипът му виждат в лицето на Иванов сериозен човек и по всякакъв начин му помагат да навлезе в работата. Самият Иванов като привърженик на учението през целия живот завършва миналия месец следдипломна квалификация "Здравен мениджмънт" и доц.Парашкевов издига кандидатурата му за бъдещ изпълнителен директор на УМБАЛ "Канев". Мотивите му са, че на този пост трябва да застане подготвен кадър, който не е медицинско лице, за да не се изхабява лекарски ресурс в ръководене на болницата. И двамата изработват програма за по-нататъшната работа на лечебното заведение.
Междувременно синът на Иван Иванов се дипломира като лекар във Варна и започва работа в Спешното отделение на болница "Канев". След това
д-р Денислав Иванов постъпва в кардиологична болница "Медика Кор"
взема специалност "Кардиология" и днес продължава да помага на сърдечноболните пациенти в специализираната болница. "Синът ми е женен и скоро време се надявам със съпругата му да ме направят дядо, но не им се меся", казва с надежда в гласа изпълнителният директор на болница "Канев". Самият той няма много свободно време, може би и затова няма и хоби. Преди 10 години искал да стане ловец, но Иванна му заявила, че ако направи и това, за да не се прибира и в събота и неделя, по-добре да не се прибира вкъщи въобще. "Това ме стресна и аз много бързо забравих за желанието си да ходя с пушка по горите", усмихва се на спомена Иван Иванов.