Има кръстопътища, които наистина променят хода на историята, без човечеството дори да знае, че е изправено пред съдбовна промяна. Такъв е днашният 20 юли. На този ден преди 75 години Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. 
Какво ли щеше да стане, ако събитията имаха друга развръзка? Щеше ли съветският социализъм, понесен на щиковете на Червената армия и наложен с кръв и насилие да остави близо половин Европа зад Желязната завеса? Щеше ли Германия да страда разделена повече от четири десетилатия?
Но да оставим въпросите и да видим фактите. 
Заговорът от 20 юли, известен като операция „Валкирия“, официално е класифициран като неуспешен опит за държавен преврат в Германия, включващ и опит за убийство на Адолф Хитлер. В него участват офицери от Вермахта начело с полковник Клаус фон Щауфенберг. В заговора се включват Лудвиг Бек, Карл Гьорделер, Алфред Делп, Ервин фон Вицлебен, адмирал Вилхелм Канарис и много други. Възможно е и участието на фелдмаршалите Ервин Ромел и Гюнтер фон Клуге, които са принудени да се самоубият след покушението срещу Хитлер. 
Химлер има поне един разговор с известен опозиционер, когато през август 1943 г. пруският финансов министър Йоханес Попиц, който участва в мрежата на Гьоделер, му предлага подкрепата на опозицията, ако замести Хитлер и осигури край на войната. Нищо не произлиза от тази среща, но Попиц не е арестуван веднага (въпреки че по-късно той е екзекутиран към края на войната), а Химлер очевидно не прави нищо, за да проследи мрежата на съпротивата, за която знае, че работи в държавната бюрокрация. Възможно е Химлер, който до края на 1943 г. е наясно, че войната е пред провал, да си задваря очите с надеждата, че при успех на опозицията наистина ще заеме мястото на Хитлер.
В събота, 1 юли 1944 г., Щауфенберг е назначен за началник на щаба на генерал Фром в централата на резервистите на Бендлерщрасе в центъра на Берлин. Тази позиция дава възможност на Щауфенберг да присъства на военните конференции на Хитлер, или във Вълчата бърлога в Източна Прусия, или в Берхтесгаден, и по този начин ще му се даде възможност, може би последната, да убие Хитлер с бомба или пистолет.
Преди реалните действия има опити на 7, 14 и 15 юли, които са отменени порадиразлични обстоятелства. Докато се стигне до планирания взрив.
20 юли 1944 г. е горещ ден в щабквартирата на Хитлер на Източния фронт. По обяд, в най-голямата горещина, се очаква да започне среща на командването. Полковник Клаус фон Щауфенберг влиза в залата с куфарче в ръка. Небрежно го оставя под масата, на която седят немските военни, включително и Хитлер. Изчаква малко, след което се извинява, че трябва да проведе телефонен разговор, и излиза. Навън спокойно запалва цигара и чака. Чака да чуе взрива.
Немският благородник Клаус фон Щауфенберг изминава дълъг път преди да стигне до висш военен чин в нацистката армия и след това да се реши да заговорничи срещу Хитлер.
Той е роден в замък през 1907 г., син е на граф, потомък е на едно от най-старите благороднически семейства в Германия и има имена в изобилие. Въпреки това бъдещият полковник не прекарва живота си в благородническо безделие. Първоначално мисли да се занимава с архитектура или музика, но в крайна сметка още на 19 години избира военната кариера.
Клаус фон Щауфенберг е висок, забележителен мъж, харесван от жените. Сравняват го със статуя на средновековен рицар. Но не само външността му е такава - и вътрешно той е един воин, сякаш дошъл от миналото. Може би затова в началото на Втората световна война той е в еуфория. Това е възможност за него да води война в името на Германия - картина, която изглежда едва ли не романтично-героична. Съвсем скоро реалността ще го удари като с камшик.
Предлагаме ви материала на Дойче веле за атентата, който можеше да промени историята.

На 20 юли 1944 Хитлер трябваше да умре. На този ден офицери от Вермахта правят опит да го ликвидират, но Хитлер оцелява. А организаторите на покушението? Дълги години ги смятат за предатели. Днес те най-сетне са герои.
Шест години след края на Втората световна война, през лятото на 1951, демоскопският институт „Аленсбах“ прави анкета. Въпросът, отправен към германците, е какво мислят за събитията от 20 юли 1944 година. Едва една трета от участниците в допитването изразяват положително мнение за организаторите на неуспешния опит за сваляне на Хитлер от власт. Още шест години по-късно германците продължават да мислят по същия начин - повечето от тях се противопоставят на решението едно училище да бъде кръстено на името на главния организатор на атентата - Клаус фон Щауфенберг.
Покушението срещу Адолф Хитлер, извършено на 20 юли 1944 година, е най-значимият опит за преврат по време на нацистката диктатура. Организаторите на атентата са от аристократичните среди, повечето от тях са високопоставени офицери от Вермахта. Висш офицер е и Клаус фон Щауфенберг, който поставя взривното устройство в главната квартира на Хитлер. При експлозията Хитлер е ранен, но оцелява. Заговорът се проваля, а Щауфенберг е заловен и екзекутиран още на следващия ден. По-късно са убити и всички останали участници в опита за ликвидирането на Хитлер.
Думи, останали в историята
Националсоциалистите ги обявяват за държавни предатели, изменили на офицерската клетва за вярност към Хитлер. Дори и след края на Втората световна война голяма част от германците продължават да ги смятат за изменници. Първият президент на Федералната република Теодор Хойс е на съвсем друго мнение. През 1954-та, в реч по повод 10-годишнината от атентата, той се опитва да разбуди германците и да ги убеди, че съпротивата срещу Хитлер е не предателство, а заслуга.
„Речта на Теодор Хойс предизвиква обрат в нагласите на германците по този въпрос“, казва Рюдигер фон Фос в интервю за Дойче Веле. Неговият баща е бил участник в заговора срещу Хитлер, а самият той е юрист, посветил живота си на една задача - да поддържа буден спомена за германската съпротива срещу Хитлер. Издал е книга с речи, държани в Германия по повод чествания на годишнини от атентата. 
„Когато човек чете тези речи, получава цялостна представа за дебата около духовната и политическата същност на съпротивата, а и вижда как в съзнанието на германците значението на датата 20 юли 1944 постепенно се променя“, отбелязва Фос.
Основната заслуга за това е именно на президента Теодор Хойс - и на неговите решителни думи, благодарение на които атентатът срещу Хитлер постепенно бива осъзнат като бунт на съвестта. „Теодор Хойс беше първият, който заговори за провала на политическите елити в Германия“, посочва Рюдигер фон Фос.
Убийството на тиранина е морален дълг, заявява през 1958 година и социалдемократът Карло Шмит. Негови са и тези паметни думи: „Когато няма друг път за измъкване от злото, морална повеля е да бъде убит онзи, опитал се да тласне към безчовечност цял един народ“.
„Още не сме изпълнили дълга си“
Много години минават, преди заслугите на участниците в съпротивата да заемат подобаващо място в колективната памет. За това допринасят оратори като писателя Карл Цукмайер, който през 1969 година казва следното за Щауфенберг и неговите съмишленици: „Тези мъже осъзнаваха, че шансът им да успеят е нищожен, но че въпреки това са длъжни да го сторят. И те рискуваха - с надеждата, че дори и да се провали, делото им ще бъде мощен сигнал за утрешния ден“.
Днес някогашните „предатели“ отдавна вече са герои. „Само че в училище все още се научава твърде малко за германската съпротива“, казва Рюдигер фон Фос и добавя: „Липсата на достатъчно гражданска смелост винаги вреди на демокрацията“. Или както казва Теодор Хойс през 1954 година: „Още не сме изпълнили дълга си“.