„Музиката за мен е водеща в моя колорит, може би затова често пъти са ми казвали, че усещат как моите картини „звучат“. Не се изненадвам - 11 години съм свирил професионално, така че музиката ми е също толкова важна, както и рисуването, цветът, философията в живописта“. Това казва художникът Гриша Господинов, който преди дни откри своя поредна самостоятелна изложба в родния си град. Той припомня думите на един от великите композитори - Ленард Бърнстейн: „Музиката е колорит. Затова когато слушаш музика и си затвориш очите, виждаш картина - поточе ромоли, вятърът люлее житните поля...“. Затова и при мен нещата звучат музикално, казва Господинов. 
И се връща назад в годините, когато неговата страст към барабаните за известно време е отместила рисуването. 
Всъщност и рисуването, и свиренето за него започват още в детството му. 12-годишен започва да свири на истински барабани - преди това по думите му свирел на тенджерите и капаците от домакинския арсенал на баба му. Така сравнително невръстен, Гриша вече свирел с група на младежките забави, които се правели два пъти в седмицата в клубчето зад блок „Гагарин“ в квартал „Здравец“. 
Свирехме песни на „Бийтълс“, блусове, какво ли не
а какичките и батковците танцуваха, обяснява той. 
Приблизително по същото време посещава заниманията в Пионерския дом при Неделчо Димитров. „Това бяха първите му уроци по изобразително изкуство и най-вече по приложно изкуство, а след това продължих при бай Киро Станчев. Завърших техникума по механотехника и ме взеха в казарамата в Лом като професионален шофьор. Един ден идва една кола с тъмни стъкла - мен и още няколко момчета ни взеха в София, във ВКР. Там пък видяха, че съм художник, и започнах да рисувам плакати, портрети... На следващата година записвам Художествената академия, стенопис в класа на Дечко Узунов. Не бях завършил още първата година, когато стана така, че напуснах академията. Бях се изцепил, че аз съм дошъл в академията да стана художник, а не политагитатор, да уча изкуство, а не научен комунизъм. Бай Дечко Узунов ме извика и ми каза: 
Имаш два пътя, единият е към Белене, другият - към свободата
Избрах свободата. И напуснах академията. Не съжалявам за това. Върнах се в Русе и през 1975 година започнах работа като сценичен работник в Кукления театър. Един ден се бях напил с водка и изнесох един рецитал пред двама приятели осветители. Имитирах разни тогавашни величия. А в залата била съпругата на режисьора проф.Любомир Тенев, тогава беше ректор на театралната академия. По едно време гледам - салонът взе да се пълни с артисти, гледат ме... Накрая жената на Тенев ми предложи да ме препоръча при него, да ме приемат в театралната академия. Отказах й. Имах вече договор да свиря по морето. И заминах“, разказва Гриша Господинов. 
Две години по-късно той се връща отново в Русе, вече със съпруга и две деца. И започва да работи по специалността си от механотехникума - стругар в завод „Зита“. „То всъщност имах друга цел - като стругар да си направя барабаните - стойки за чинели, разни ей такива неща, три комплекта направих. След това вече реших да работя като художник. Покойният Тодор Филипов ми освободи място за художник в „Булгарплод“, после съм работил най-тежка работа като общ работник в ОПСО, след това пак като художник в завод „Леон Таджер“. В това време 
на два пъти ме изхвърляха от Групата на русенските художници 
- все заради многото ми остри приказки...“, казва Гриша Господинов. 
И си спомня: „Направил съм много стенописи в училища и детски градини по русенските села. Не знам сега в какво състояние са, дали са съхранени. Все си мисля да взема да обиколя онези места - да видя какво е останало от моята работа. Започнах по молба на Пешева - беше главен инспектор за всички училища и детски градини. Запознахме се с нея през 1976 година и тя ме провокира да започна да правя тези стенописни пана. Имам една голяма монументална работа, беше в Завет - четирипластово сграфито, то стои още, знам, че не е паднало. Там един партиен кадър искаше да нарисувам звезди, космос, Людмила Живкова - и нея съм я увековечил, между другото, аз уважавах тази жена. Но един ден онзи ми вика: „Каква гаранция ми давате, че ще е траен този стенопис?“. Викам му: „Давам гаранция за 300 години напред. Но пък аз не съм костенурка да живея триста години, така че ако нещо се случи, няма да мога да го поправя“. И ето че на другия ден 
идват едни хора, смъкват ме от скелето, слагат ми белезници и ме откарват в Русе
Оказва се, че онзи ми преиначил думите, като казал, че съм говорил срещу партията... А през 1984 година направих в гимназия „Цанко Церковски“ в Мизия 17-метрова стенопис - подобна на онази в НДК. С Колю Фичето с моста край Бяла в ръка, с Кирил и Методий, с други личности. Исках разрешение от Йоан Левиев - автора на паното в НДК, защото моето щеше да бъде макар и не същото, но подобно“. 
Острият му език и гражданската му позиция му причиняват немалко проблеми. Но човек не може да се крие зад това, че уж бил независим - няма независими хора! - отсича Гриша Господинов. И продължава: „На 10 ноември ме биха заедно с Петър Слабаков пред „Кристал“, бяхме приятели с него и с Любомир Собаджиев. Такъв съм - смятам, че човек не може да остава равнодушен към това, което се случва около него, трябва да има позиция. Бях в четвърти клас, когато 
чух речта на Че Гевара - и направо се влюбих в него
Започнах да му подражавам, самият аз да произнасям речи - пред огледалото. Стигал съм до пет часа да говоря - е, не успях да надмина Че Гевара, но все пак... Когато през 2005 година тук, в Русе, на митинга на „Атака“ взех микрофона, Волен ми каза: „Спри, спри!“. „Щото ще те задмина ли?“ - попитах го. Скоро след това се разделихме с „Атака“. 
Вече повече от 20 години Гриша Господинов живее в София. Заминал за столицата в търсене на работа. „Отидох да се занимавам с реклама, а там се запознах с втората си жена и останах да живея в София. Сега имам там едно ателиенце, рисувам. А междувременно ме канеха в предавания на телевизия „Скат“ - в рубриките на Теодор Ангелов, на Велизар Енчев и Найден Рангелов на „Чшае шукарие“. Вдигах им рейтинга. Само че в един момент взеха да ми поставят условия - и аз им теглих една и напуснах. А от „Евроком“ веднага ме поканиха при тях“, разказва Гриша Господинов. 
Както той самият не спира да размишлява върху всичко, което се случва, така иска и неговото изкуство да ангажира вниманието не само зрително. 
„Искам моите картини да карат хората да размишляват, да търсят връзки и причини, да разсъждават. Дори и в един портрет да откриват послания и заложени смисли и сентенции. Аз ако искам да направя един портрет така, че като го гледат хората, да кажат: „Ей, ама Еди кой си е направо като истински!“, тогава няма да рисувам, ами ще взема фотоапарата и ще снимам! Но аз това не го искам. Защото 
картината трябва да провокира и да кара хората да мислят
Ето, например, в тази моя картина: тук го има и Фидий, той е живял преди хиляди години, затова е изобразен в сянка, а Пол Гоген е от значително по-ново време, затова е в светлина. За мен няма ситуация „без изход“. Винаги има изход, изходът е светлина. Винаги има изход - стига да го намериш. Но за да го намериш, трябва да търсиш. Не да стоиш на едно място или да запечатваш с фотоапарат гледки, а да търсиш и да откриваш“, продължава художникът. 
Не губи присъствие на духа - ни най-малко, дори и сега, когато се бори с онкологично заболяване. Напротив, философският поглед, който намира израз в неговите живописни творби, е изключително важен и определящ за нагласата му и в чисто житейски план. И не позволява на това, че са го сполетели здравословни беди, да нарани и да патинира чепатия му характер. „Докторите ми викат: „Трябва да намалиш темпото!“. Питам ги: „Как да стане? 
Не мога да живея на по-бавни обороти. Така ми е отредил онзи горе
Ами разберете се с Господ тогава, смеят се докторите. Ама аз съм такъв - като започна да рисувам картина, пипна ли четката и вляза ли в онзи мой делириум, докато не я завърша, не ям, с нищо друго не се занимавам, не почивам. За седмица мога да нарисувам три картини. Не броя колко изложби съм направил, не водя сметка и колко картини съм продал. Сега знам, че имам четири мои картини в Америка, имам две в Германия, в Швеция имам една, в Италия - там дори не знам колко имам... Сега обмислям да направя една изложба в Америка, за една година ще подготвя петдесет картини. Да е живот и здраве“, завършва разговора Гриша Господинов. 
Негови русенски приятели - актрисата Дина Шошева и бившият областен управител Румен Януаров, замислят специална томбола в деня на закриването на изложбата на „Борисова“ 6. Тогава ще се преброят даренията в специалната дарителска кутия, предназначени за подпомагане на лечението на Господинов в чужбина, и срещу специални талончета, които ще получават хората, дарили 10 и повече лева, ще бъдат разиграни на томбола картини на художника.