Признателна България почете вчера най-чистата национална икона - Васил Левски, от чието рождение на 18 юли се навършиха 182 години. По този повод се връщаме към един дискусионен въпрос който, изглежда, е напът да намери еднозначния си отговор.
От дълги години сред различните обществени среди в Русе витае схващането, че Левски не е посещавал града ни, защото до нас не са достигнали документи, регистриращи това. Напоследък обаче, покрай инициативата и кампанията за набиране на средства за построяване на паметник на Левски в Русе, някои автори взеха да търсят не само преки, а и косвени следи за посещенията на Апостола в града ни.
Документи със сигурност има. Освен регистъра на Русенската църковна община от 1869 г. (коментиран частично и посочван като основен документ още в края на 80-те години на миналия век от Искра Пенчева и Любомир Дойчев на страниците на в.“Дунавска правда“ и в централния печат), при работата ни над ръкописа на „Голяма книга за Левски“ открихме още един драгоценен документ. 
В съхранявания във фондовете на Държавен архив-Русе личен архив на 
краеведа и изследовател на историята на Русе Симеон Пармаков 
фигурира един официален документ от 1960 г., който дава категоричен отговор на въпроса: Посещавал ли е Васил Левски Русе?. Това е писмо с дата 28 януари 1960 г. от Института за българска история към БАН до Симеон Пармаков в Русе, който преди това – на 15 януари с. г., изпраща свое запитване до висшестоящата академична институция с два конкретни въпроса относно това дали е установено Васил Левски да е посещавал Русе и реципрочно – същия въпрос – за Христо Ботев и връзката му с Русе. Ето го и самото съдържание на документа от БАН:
„Българска Академия на Науките, 
Институт за българска история, 
изх. № 65, 
София, 28 януари 1960 г.
До др. Симеон П. Пармаков, 
ул. „Д.Стефанов“ 19, гр. Русе
В отговор на писмото Ви от 15 т. м. съобщаваме Ви следното:
I. В досегашните проучвания за живота на В.Левски е установено, че той е посещавал няколко пъти гр.Русе. Подробности по въпроса може да намерите и в книгата на Иван Унджиев „Васил Левски. Биография“, София, 1945, стр. 259, 327 и др.
II. Още Захари Стоянов в книгата си „Христо Ботйов (опит за биография)“, Русе, 1888, стр. 86-87, а по-късно и други автори пишат, че през есента на 1867 г., на път за Румъния, Христо Ботев минал през гр. Русе.
И досега обаче няма други данни, които да установят по безспорен начин това твърдение.
Подпис, печат
Директор: чл.-кор.проф. Дим.Косев“.
Симеон Пармаков е първият изследовател, който
поставя официално на общественото внимание въпроса за посещенията на Левски в Русе
Това става още през 1959 г. Само година преди да направи запитването си до БАН той буквално „взривява“ обществените нагласи в Русе. В брой 42 от 19 февруари на вестник „Дунавска правда“ (чийто продължител е в. „Утро“) С. Пармаков публикува обширна статия под заглавие „Васил Левски посещавал ли е Русчук?“, подписана с псевдонима С. Андрониев. В нея авторът представя изцяло гледната си точка по въпроса за Левски и Русе, който по него време битува в общественото пространство - плод на епохалното проучване за Левски от неговия бележит изследовател проф. Иван Унджиев.
Всъщност отговорът, който получава С.Пармаков от академичната историческа общност, е очакван от него и това ни най-малко не омаловажава труда му, представен чрез страниците на „Дунавска правда“ през 1959 г. Затова ще го припомним, специално за читателите на „Утро“, автентично, без да го пречупваме през призмата на времето:
„Васил Левски отдавал голямо значение на вилаетския град Русчук за делото на Революционната национално-освободителна борба. Но дали Апостолът на свободата е идвал в Русчук?
В нашата историческа книжнина и в някои архивни документи се намират кратки и непълни данни, от които се вади изводът, че в периода на създаването на революционната организация Васил Левски на два пъти е посетил Русчук с конкретна задача.
Заслугата да се намери отговор на въпроса идвал ли е Левски в Русчук се пада на известния наш историк Иван Унджиев
Той пръв постави на преценка съществуващия материал - факти, писма и спомени на съвременници на Апостола, в които по един или друг начин се говори, че Левски е посещавал Русчук. Изводите на Иван Унджиев, макар и да са изградени върху предположения, са правдоподобни и те засега са единствената оценка с доказателствена сила по въпроса.
Първите сведения по този въпрос дава Христо Иванов-Големият (известен още с прозвището „Книговезецът“), другар на Левски от Първата българска легия в Белград през 1862 г., а по-късно и негов най-доверен сподвижник. На 27 март 1869 г. Левски се срещнал с Христо Иванов в Турну Магурели и в началото на април двамата се отправили за Русчук, за да намерят Стоил Попов, другар на Левски също от първата легия. Понеже не намерили Попов, те се завърнали в Турну Магурели. В края на същия месец Хр. Иванов по поръчка на Левски отново дошъл в Русчук, гдето останал до края на януари 1870 г. Целта на идването си той обяснява така: 
„...да правя пропаганда и да работя по-близо до Букурещ за в България“ 
както обяснява Хр. Иванов, Левски имал споразумение „за работа“ със Стоил Попов още от 1862 г. и затова сега пак го потърсил. „Аз отидих и му предадох - разказва Хр. Иванов за срещата си със Ст. Попов - за да отворим път през Русчук за в България за прехвърляне на писма и други неща, а той се уплаши, започна да ме пъди от Русчук...“. 
Това отношение на Ст. Попов е обяснимо: той е турски чиновник, работи във вилаетския вестник „Дунав“ и цензурира българските книги и макар да не е официално част от властта, е близо до нея. Толкоз са данните, които изнася Хр. Иванов. Дали при пристигането си в Русчук Левски е потърсил освен Ст. Попов и други лица и дали се е срещал с тях, нама данни. Но за да изпрати повторно Хр. Иванов и то тъкмо при Ст. Попов, може да се предположи, че Левски е дошъл в Русчук много тайно и не ще да се е срещал с никого. Колко време престоял в града, също не се знае.
Друг източник представлява едно кратко писмо на Ив. П. Кършовски, бивш четник на Панайот Хитов, който на 3. VI. 1870 г. от Гюргево съобщава на стария войвода в Белград: „Дяконът замина от тук днес една неделя, но без да ми се обади - казаха ми приятелите, които го видели в парахода“.
Значи това е станало на 27 май с.г. Самият Кършовски не твърди, че Левски е слязъл в Русчук. Обаче историкът Унджиев, като съпоставил известни факти, приема, че 
„вероятността Левски да е продължил пътя нагоре по Дунава, без да се спре в столицата на Митхад паша, е много малка“
Съображенията за подобен извод са, че след неуспешната мисия на Хр.Иванов Левски имал основание лично да се срещне с някогашния си другар от легията Ст. Попов, за да си изясни настъпилия в него обрат, и най-важното – да създаде канал за революционна връзка на Букурещ с комитетите в България, подобен на канала Турну Магурели-Никопол. Освен това, на Левски не е била неизвестна съдбата на двамата сина на Баба Тонка, взели участие в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, пък и името на героичната майка вече се прочуло. По това време и читалище „Зора“ се активизирало и групирало около себе си революционната българска младеж.
Така че 
не е изключено Левски да е искал да основе и революционен комитет в Русчук
за което условията били вече назрели. Наистина, всичко това е така. Историкът Унджиев е убедителен в своите преценки. И въпреки всичко, няма конкретни данни, от които да се потвърди, че Левски при това свое пътуване с парахода се е отбил в града. Но и да се е отбил, той едва ли ще е постигнал нещо повече, освен да се е срещнал със Ст. Попов, за което, както ще се види по-долу, има известни данни. Революционният комитет не е бил основан. Такъв се основава едва през есента на следващата 1871 година, след като Ангел Кънчев се завръща от Чехия. И революционната връзка тогава не е била създадена, защото след това Хр. Иванов по поръка на Търновския революционен комитет пише до Никола Обретенов в Русчук: „Да не ви се види никак криво, защото не ви вярвах на младите години, но стига, като ма увери В. Г. Абаджиева за вази, че сте следовали по младия дух, нима стърпя, за да не ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, да ни станеш верен кореспондентин...“.
За идване на Апостола от Търново в Русчук съобщава и Стоян Заимов („Биография на В. Левски“), без това да се подкрепя с каквито и да е конкретни данни. Унджиев приема, че Ст. Заимов в случая има предвид второто и последно идване на Левски в Русчук, което по данните в писмото на Кършовски е в обратна посока – от Влашко в България. 
Но Заимов допълва, че Левски от Русчук отишел в Свищов
Това Унджиев счита за възможно, понеже Левски е пътувал с параход.
Съществува още един източник, който допринася да се изясни въпросът за идването на Левски в Русчук. Това са спомените на известния цариградски деец от онова време д-р Христо Стамболски, който разказва, че на 13 май 1869 г. на едно събрание на по-видни българи в Цариград присъствувал и Левски. Последният говорил на събранието и между другото споменал: „Преди година се видях в Русчук със Стоил Попов и му обещах да ви посетя“. 
В това посещение Унджиев открива грешка в годината. Знае се, че Левски е посетил на два пъти Цариград: през декември 1868 г. и август 1871 г. В такъв случай изнесеното от д-р Стамболски може да се приеме за възможно, като се отнесе за второто посещение на Левски в Цариград през 1871 г. При това положение се установява, че предната година той е посетил Русчук и дори се е срещал със Ст.Попов, както и предполага по-горе Унджиев. Щом срещата между двамата стари другари от легията се е състояла, не може да не се приеме, че Стоил Попов, като турски чиновник, е отказал да стане революционна връзка. Обаче, не може ли да се предположи (до подобна мисъл Унджиев не идва), че Ст. Попов е обещал да бъде в услуга на Левски с издаване на някои тайни разпоредби на Вилаетското управление, гдето той е имал достъп? Това е само предположение. Няма никакви данни за него и не може и да има, защото 
една подобна дейност би била най-строга тайна
Прави впечатление, че известният русенски революционер Никола Обретенов не споменава нищо за идване на Левски в Русчук. Той съобщава например, че от майка си слушал за идването на Г.С. Раковски, който гостувал 2-3 дни на баща му. От „котленеца“ майка му, Баба Тонка, се увлякла в „народните работи“. Освен това поборникът разказва за срещи и разговори в Букурещ с Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и др., но за идване на Апостола в Русчук нищо не споменава. 
Ако се има предвид цитираното по-горе писмо на Хр. Иванов до Обретенов, че „на младите години“ не можело да се доверява всичко, то действително той не е знаел нищо за идване на Левски. По тази причина липсата на данни в спомените на дядо Никола Обретенов не може да послужи като доказателство, което да опровергае посещенията на безсмъртния Апостол на българската свобода в Русчук.
Няколко години по-късно в брой 42 от 19 февруари 1963 г. в същия вестник Жечка Сиромахова представя
статия под заглавие „Васил Левски и връзките му с Русе“
И двамата автори говорят за единственото сигурно по него време свидетелство за посещението на Левски в Русе от пролетта или есента на 1869 г. (също спорен въпрос) - от спомените на Христо Иванов-Книговезеца, който разказва: „...Отидохме на Турну Магурели – там и В. Левски. Но той ми каза тайно що трябва да идем да убийме Христа Георгиев, защото той спирал всичката работа, дето не може да се работи в Букурещ, и ми каза: „Хайде върви ти напред и ази подиря, но като идеш там ще стоиш тайно, да не ходиш из Букурещ, та да те забелязват хората. Иди при брата ми Христа и му кажи да вземе от Каравелов ключа на тайната къща, що са взели една къща тайна, че като го свършим и дойдем в тази къща да постоим, докато се поуталожи работата на убийството. Отидох ази в Букурещ, намерих Христа, казах му да иде да вземе ключа. Ходи един, 2, 3 пъти - няма ключ, няма къща. Дойде и Дякона Васил Левски, казах му това. Ходи и той през нощта при Каравелова, но и той се уплашил и неще нищо да върши, нито къща, нито дявол. И ние с В.Левски като се примислихме, защото може и от завист да прави това Каравелов, но В.Л. каза, че не е от завист, но го е страх. И си заминахме пак за Турну Магурели. Като се качихме от Гюргево и се спря вапора на Русчук, ние си подадохме влашките билети и излязохме в Русчук, дано намерим Стоила и да приказваме, но го нема и не можахме да го намерим. Взехме си и грозде, което занесохме в Т. Магуреле от него“...
Години по-късно публикациите на С. Пармаков и Ж. Сиромахова стават основополагащи, но също така и премълчавани източници и свидетели при „проучванията“ и „първооткритията“ на някои русенски изследователи относно посещенията на Левски в Русе...
Авторите на статията изказват специални благодарности за съдействието на г-жа Стефка Маринова, началник на отдел, и г-н Тодор Билчев, главен експерт от Държавен архив-Русе.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ