„Не съм правил равносметки, но не съм съвсем доволен от това, което съм свършил до момента. Върша една част от това, което мога, но не е както трябва 100%. Ако трябва да си поставя някаква оценка, то не е шестица! Дори не е петица! Може би петица с минус, защото физически не ми стига времето. Това е хоби! Важното е на човек да му е хубаво, да носи удовлетворение, а преживяването е водещото“. Това споделя дългогодишният председател на туристическо дружество „Приста“ Сашо Попов, който на 6 юли отпразнува своя 60-годишен юбилей и с гордост си спомня за годините, свързани с пътешествията. Близо 45 години той е отдаден на туризма и най-вече на пещерното дело, където са и най-големите му постижения.
 Тръгнал като обикновен турист, след което като обикновен пещерняк
през 2011 заема ръководния пост, като винаги е бил председател на дружеството на доброволни начала. Затова и физически не му остава време, тъй като основната му дейност е друга - управлява магазин за битова техника „Нов дом“. Всъщност Сашо е в „Приста“ още от ученическите си години, когато се запалва по планинарство. 
„Бях на 15 години, а в училище дойдоха, за да ни предложат и запишат на екскурзионно с водачи от дружеството. Членството в „Приста“ се удостоява с една марка и зелена книжка към Българското туристическо дружество /БТС/, а аз много й се радвах и събирах марките всяка година“, спомня си Сашо. Любителски покрай приятели той опитва да тренира футбол, волейбол, баскетбол, щанги и какво ли не, но тези проби траят от няколко месеца до година. Пещернякът разбира, че за да си състезател, трябват определени качества, и се отказва. Защото
в туризма няма състезателен елемент, а това е вид хоби, общуване с природата
 „Просто трябва да присъстваш и да го преживееш. Когато на човек му хареса, иска пак да отиде, намира си приятели, които да са на неговата физическа и планинарска култура, за да са съвместими. Има различни групи планинари - едни отиват, за да се състезават със себе си или да се повеселят на хижите, има възрастни, които ходят бавно, най-различни, но когато човек си намери подходящата група... и започва“, обяснява председателят на дружество „Приста“.  
Така русенецът, който е завършил училище „Иван Вазов“, а след това електротехникума, попада в Рила, в град Дупница. По онова време електротехникумът е едно от водещите средни училища, а Сашо има мечти да се занимава с електроника, телевизори, радиоприемници. Тогава това е така привлекателно за младежите, както сега са компютрите.
В Дупница завършва полувисше образование за учител по рисуване и трудово
като се занимава малко време с рисуване покрай приятели, които са художници. Три години работи и като учител. В семейството му няма художници, но пък има чичовци и вуйчовци, които са преподаватели. Майка му е работила в бившия завод „Бор“, а баща му е бил мебелист.
Председателят на дружество „Приста“, който определя себе си донякъде като пътешественик, има по-малък брат - Георги, който обаче го бие по пътешествия. 
„Той е авантюрист, обиколил света - Америка, Австралия, Аржентина, а сега работи за австрийска фирма. Отвътре му идва, добре организиран е. Просто решава да замине за няколко години и го прави. Неговата дъщеря се омъжи за японец и е наследила този ген“, споделя Сашо. 
След като туризмът и пещерното дело стават част от същността на русенеца и негов приоритет, той съвсем целенасочено решава да завърши и висше образование в тази област. Оказва се, че не може да учи „Геология“, тъй като в дипломата си няма география, и затова избира да следва „История и археология“ в Софийския университет. 
Именно
в областта на пещерното дело Сашо има и най-големи постижения
Той е участвал в изследванията на едни от големите, дълбоки и дълги български пещери, в изработката на картите, откриването на нови части, проучването им. Работи в такива екипи при изследванията на Орлова чука, Еменската пещера и Райчова дупка. В село Емен край Велико Търново и резерват Стенето в национален парк „Централен Балкан“, който е трудно достъпен, екипите имат над 30 години работа, като са направили много изследвания и всяко лято имат експедиции. 
Редовно участва и в експедициите на гръцкия полуостров Атон. „Там има една дългосрочна експедиция. Екипът е международен, но водещи са българите. Вече има над 200 картографирани обекта - пещери, килии, някои от тях са труднодостъпни и се спускаме с въже до тях. Има диви места, където се живее както в 16 век. 90% от живота им не е променен, има ток, но само за клетки за телефоните, има газени лампи“, разказва Сашо. 
И въпреки че председателят на „Приста“ е доста самокритичен,
русенското туристическо дружество запазва едно от челните места в страната
с постигнати значителни успехи, зад които стои натрупаният опит и завоюваният авторитет на Сашо Попов. 
Той е ангажиран с многобройните дейности на всички осем клуба. Най-големият е клубът на планинаря със 150 членове. Има клуб на пътешественика, за приключенски туризъм, както и два клуба на ветерани туристи, които са над 100 човека. Останалите клубове са специализирани - воден клуб, пещерен клуб, алпийски клуб и хор за планинарски песни „Дунавско ехо“. 
„Дружеството има близо 400 членове, от които 395 са туристи, алпинисти, водни туристи, пещерняци, които ходят за удоволствие. Има и една малка група, които са за високи постижения. Те са много устремени, гонят си целите. На тях отвътре им идва да бъдат лидери, на върха на пирамидата. Такъв беше алпинистът Иван Томов, който загина съвсем скоро, пещернякът Камен Димчев, който загина преди това в пожар. Това е личен избор и хората не могат да бъдат упреквани. Те са наясно с всички опасности. Когато се случи с човек, който е неопитен, там водачът му носи отговорност, че не го е инструктирал, не го е предпазил. Но това са много опитни хора, които сами решават да поемат определен риск“, обяснява Сашо. Той споделя, че
такива загуби се преживяват тежко и мъчно, но в един момент остават зад гърба
и трябва да гледаш напред, не да се концентрираш върху трагедията. 
Човешката природа е такава, че трябва да може да преживяваме тези неща и да отдадем заслуженото на тези значими наши приятели и членове, допълва още председателят на туристическото дружество.  
Самият той на по-млади години също е имал наклонност към групичката на лидерите, но не е имал някакви големи постижения, макар и над средните. А сега възрастта и физическата форма му позволяват да поддържа средно ниво. 
„Нещата си идват отвътре, с възрастта усещам, че това, което ме влече - младежки пътувания, спане на палатки, все още ме бива, но основната група там са на по-ниска възраст. Започвам да усещам, че все по-често съм най-възрастният в групата“, казва с усмивка Сашо. 
Много рядко членовете на туристическото дружество се делят по клубове.
Самият Сашо като пещерняк започва да ходи на воден туризъм и вече десет години го практикува
 „Последните години активно започнах да се занимавам с каякинг. „Приста“ като русенско дружество на Дунава има много силни традиции в това отношение - има каяци, ремарке за превозването им, гребла, спасителни жилетки, подготвени хора. Със средства на членовете на дружеството закупихме и ново ремарке, което събира 10 каяка. Станах водач на малък кораб, след като изкарах курсовете за най-ниската капитанска степен. Купих си малка моторница, тъй като, когато сме с каяците в Дунава, трябва да има и придружаваща моторница и капитан водач на групата. Започнахме да правим много водни походи“, обяснява Сашо, като посочва, че сега туристическите дружества са оставени да харчат това, което сами си изкарат. Има минимални помощи за конкретни дейности като например работа с деца. 
За да не изневерява на традициите, Сашо
решава да празнува 60-ия си рожден ден на Дунава с приятели
 „Събрахме се над 20 стари приятели от студентските години, които не са от Русе, като част от тях дойдоха със семействата си. Заведох ги в Бръшлен, където наехме туристическата база, закарах две моторници, няколко каяка, гребахме, разходих ги по дунавските острови, пихме бири, снимахме се. Реших да им покажа какво съм аз, какво правя, докъде съм стигнал“, разказва юбилярът. 
Най-ценният подарък, който получава, е пари за нов колесар на лодката. 
„Приятелите ме питаха какво да ми подарят, първо им казах, че не искам нищо, те отново ме питаха. Помислих и се сетих, че колесарът на моята лодка е много груб, стар, чупи се няколко пъти, а когато карам по магистралите, е много опасно лодката да не се откъсне. Казах им, че искам да си подменя колесара, а те събраха пари. Не возя само себе си. Аз придружавам водните походи и когато някой закъса, прилошее му, аз мога да го кача. Всъщност 80% от качванията ми в лодката са заради групови занимания и водни походи“, обяснява Сашо. 
Наред с
гребната регата ТИД, която се организира над 60 години
дружество „Приста“ се стреми всеки месец да има поне по една проява, свързана с водния туризъм, включително и зимните месеци. 
„При минус 10 градуса правихме воден поход от Русе до Тутракан с нощувка по средата на пътя. Водата като пръснеше по дрехите, ставаше бяло петно, защото замръзва, но походът беше много успешен“, казва председателят на русенското туристическо дружество.
За първи път тази година Международният ден на река Дунав пък беше отбелязан с природен триатлон с три вида активности. Подобно събитие се прави за първи път у нас по идея на природозащитната организация WWF България, а над 60 души от цяла България приеха предизвикателството да обиколят живописните местности в Русенско, свързани с реката, в три дисциплини - колоездене, гребане с каяци и бягане. 
„Имаме традиция всяка година за Деня на река Дунав да правим нещо на Дунава - или да почистваме острови, да пускаме лодки. А Дунав има какво да покаже, има какво да даде като усещане, като място за релакс“, споделя Сашо.  
Последните години дейността на дружеството, а оттам и неговата лична дейност, получиха допълнителна насока, свързана с опазването на природата. 
„Туристите винаги са били защитници на природата, но
започнахме по-активно да участваме в почистването на дунавските острови
в Русенска област - Батин, Алеко, Люляка и Мишка. Това е място, което никога никой не е чистил, а пластмасовите бутилки, които плуват по Дунав, се отлагат при високи води в храстите. Първите две години извадихме 1000 чувала пластмасови отпадъци, имаше тонове боклуци“, спомня си Сашо. Именно разрушенията, които хората нанасяме върху природата - замърсяването с тоновете пластмаса в Дунав, изсичането на горите, презастрояването по Черноморието, прекалената лакомия за бързо забогатяване за сметка на природата, го натъжават най-много. 
Истински горд Сашо Попов се е чувствал миналата година, когато честваха 110 години от началото на организирания туризъм в Русе. „Тогава наистина изпитах задоволство и удовлетворение, че съм част от тази стена и че сме надградили 110-тата година успешно. Част от туристическите дружества след социализма се разпаднаха, други се смалиха до затворен приятелски кръг, докато нашето дружество успя да остане градско.
Важна задача пред нас е да привлечем по-млади хора, да не останем капсулирана група
в която сме тръгнали като млади. Не се води статистика за възрастта на членовете, но родители купуват марки за децата си и най-малките са около 10-годишни, докато в клуба на ветераните членовете са над 70 години, а един от тях е 82-годишният журналист и воден турист, пътешественик, планинар Христо Димов“, казва Сашо Попов.  
В свободното си време той обича да е с приятели и със семейството си - жена му Християна, която също е археолог, но работи в Галерията, и 24-годишният му син Владислав, който следва политология в София. 
Сашо продължава да мечтае с екипа да намерят нова голяма пещера.