Само преди седмица отмина Денят на рибата в Батин, който вече за седма година събира почитателите на кулинарните изкушения с главно действащо лице рибата. Тази година майсторите на рибни чудеса приготвиха само два вида рибена чорба, докато обикновено при предишните издания на празника гостите и участниците във веселбата се възхищават на много и най-различни вкуснотии с рибен аромат, припомниха батинчани. Този път Денят на рибата беше съчетан с още едно събитие - откриването на паметника на батинчани, загинали по фронтовете на войните от миналия век. Затова кулинарното меню бе силно редуцирано, тъй като времето в съботния ден трябваше да бъде разпределено така, че да има и за рибената веселба, и за сериозното и дълго очаквано прерязване на лентата на паметника. 
Инак на нашия празник в първата събота на месец юли хората могат да видят и опитат разнообразна рибена листа, разказаха жители на крайдунавското село. При първите издания на празника рибената чорба също е в различни вариации, като майсторите на този характерен за крайбрежието на голямата река шедьовър са 
използвали не само речна риба, но и вода от Дунава
Така чорбата става особено вкусна, обясняват батинчани. В специална изложба те подреждат и множество други уханни произведения: пържени малки и големи дунавски рибки, някои поднесени натюр, други апетитно гарнирани със сосове като този от скълцан чесън с много магданоз и още повече лимонов сок. Не липсват и пълнени риби, рибник в тесто, плакии и разни други прелести. 
С този Ден на рибата и с още пет фестивала и празници на вкусни яденета и пиенета Русе и областта се вписват в националния календар на кулинарните забави. По принцип тези празници датират от сравнително ново време, като едни от най-старите възникват на места, където се отглеждат някакви традиционни продукти. Както е, да речем, със смилянския боб, довел напълно логично до празника на фасула в село Смилян през октомври. Или пък с празника на картофите - него го отбелязват в цели три града: Самоков, Велинград и Клисура. 
Има и други апетитни празници, които привличат неудържимо гурманите от цялата страна. Като празниците на кокошата чорба в лясковското село Козаревец, на мекицата в село Буховци, Търговищко, на баклавата през септември в търговищкото село Драгановец, където сред  сиропирани чудеса като 60-листна баклава, саралия има 
и баклава от картофено тесто! 
Някои от празниците "се раздвояват" и с еднакъв успех се празнуват на две места. Такъв е случаят с празника на киселото мляко в Разград през юли и в смолянското село Момчиловци през септември. Два са празниците и на баницата - единият в Кърджали, другият - в Елхово. А празниците на тиквата са три. Единият се отбелязва в Севлиево през октомври, другият е в последната седмица на ноември в сливенското село Коньово. 
Между тях обаче намира място още един - празникът на тиквата в русенското село Тетово! 
Той се проведе за първи път миналата година на 1 ноември, като бе организиран от местното читалище "Пробуда". Идеята се родила година преди това, когато тетовски кулинарки направили изложба, в която показали ястия и сладкиши, приготвени по традиционни и авторски  рецепти от тиква. 
Във всеки двор в Тетово протягат стебла тикви
- това, заедно с популярните напоследък научни сведения, че тиквата е един от най-полезните плодове /Или зеленчуци? Ботаниците още не са изяснили напълно този въпрос./ са провокирали тетовчани за техния ноемврийски празник. А жените от селото още от края на лятото започват да разлистват тетрадките с рецепти и да умуват с какво да изненадат комшийки и жури. Тиквениците и варената тиква, обилно поръсена с орехи, канела, захар и стафиди, са класика в жанра. По-важно е да се издирят по-малко известни рецепти, за да ахне публиката и да си оближе пръстите.
Със сигурност гости и участници си облизват пръстите на фестивала на рибената чорба в село Бръшлен, който тази година ще се проведе на 31 август. Най-малко шест вида риба ще купи кметът на селото Димчо Петров от тържището в Тутракан, известно като мястото с най-прясна и най-качествена току-що уловена дунавска риба. Най-вкусната чорба става не само от един или два, а от няколко вида риби, обясни Петров. 
Кметът ще набави за фестивала шаран, сом, бяла риба, щука, таранка 
Част от "улова" ще даде възможност на мераклиите да се представят в състезанието за бързо чистене на риба /впрочем те ще разполагат само с нож и дъска и с никакви други помощни средства/. Другата част ще влезе в трите казана, където майстор Васко Йорданов от Сливо поле ще приготви чорба за всички участници и гости на фестивала, а някои от рибоците ще станат участници в другите две състезания - за най-добра рибена чорба и за най-вкусна печена риба. 
Горе-долу по същото време, когато е рибният фест в Бръшлен, друго русенско село ще прикове вниманието. Обикновено в края на август жителите на село Екзарх Йосиф подбират най-красивите и най-ефектните ябълки от градините си и канят на Празника на ябълката. Те обичат да се хвалят с това, че от познатите 44 сорта в Екзарх Йосиф се отглеждат поне половината. Освен експозицията с мостри от градините на местните производители в празника се включват и домакини на различна възраст. Те добавят онзи ароматен нюанс на кексове, щрудели, конфитюри, мармалади, сладкиши, без който е немислим ябълковият ден в селото. Точно този плод е много благодатен за най-различни десерти. Освен че участва самостоятелно като доминанта при щруделите и шарлотите, той чудесно се съчетава с други плодове. Така майсторките на хем бързи и лесни, хем впечатляващи печива радват окото и обонянието на гостите с
кръмбъли по английски рецепти, мусове и желета от френски кулинарни книги 
и разни други изкушения. А в последно време някои все по-често се сещат и за участието на ябълката в приготвянето на основни ястия - като патица с ябълки или коктейл от скариди, гарниран с резенчета зелена ябълка. 
Другият вкусен фестивал в Русенска област е базиран в село Красен. Той датира от 2010 година и прославя гъбата - така припомня десетилетната слава на Красен и неговият гъбозавод, който през социализма беше една от българските марки, прочути далеч зад пределите на България. А сега в красенските гъбарници се отглеждат не само любимите на мнозина печурки, но и някои екзотични сортове, какъвто е японският шийтаке, превърнал се в хит за адептите на здравословното хранене. Изобретателността на кулинарките от Красен няма предел - мариновани, осолени, задушени гъби за предястия; печени, пържени и фламбирани гъбки като ястия или като гарнитури обикновено препълват масите, предвидени за изложението, съпътстващо празника. Редом с тях все по-често се появяват и някои десерти, които са вдъхновени от формата и названието на гъбите - разни дребни сладки, торти във вид на грамадни манатарки радват погледа, а по време на дегустацията - и небцето на посетителите. 
Шестият фестивал от поредицата "Вкусни" в Русенско се конкурира с рибения в Бръшлен по привличане на интереса на хора не само от околните села и от областния център, но и други места в страната. Това е фестивалът 
"Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра"
който се провежда през февруари в село Бабово. Неговото място в календара е напълно логично - разбира се, че през лятото никой не си и помисля за греяна ракия - напротив, в Бръшлен към рибената чорбица ще предложат на хората по чаша ледено студено бяло винце. Но през февруари нещата стоят другояче. Тогава овкусената със захар или мед ракийка, загрята в джезве или мераклийско чайниче, си е съвсем на място, даже е необходима. А зелевата чорба е неотменим елемент от зимната българска трапеза. А и защо ли само от българската? Знайно е, че германците, за които киселото зеле също е национално богатство и задължителен атрибут към наденичките, ценят високо своята супа "Бисмарк". А супата "Бисмарк" не е нищо друго, освен ...
вкусна и целебна /особено за някои състояния/ зелева чорбица! 
Ето как я приготвят германците. Вземат 2 стръка праз лук и го нарязват на ситничко, наточват 5 чаени чаши зелев сок, добавят 1 чаена лъжичка червен пипер, натрошават вътре и няколко сушени червени пиперки и добавят 3 супени лъжици олио или зехтин. Важно условие е чорбата да постои на хладно, преди консумация. 
А в Бабово са убедени, че зелевата чорба върви както във вид на мезе към греяната ракийка, така и на сутринта, ако някой неусетно се е увлякъл повечко по подсладеното питие. Впрочем, греяната ракия е на почит не само в близкото до Русе село. Тачат я през ноември в Златарица, където са си нарекли празника на туршията и лютата ракия, почитат я също и в Априлци, където в началото на март празнуват греяната ракия и сланината. 
Засега вкусните празници в Русе са шест. Но те със сигурност биха могли да станат повече. Стига на някого да му сработи фантазията и да му се захваща с /нелеката/ организация на такива весели събития. Ще припомним само, че от русенския Клуб на професионалните готвачи отдавна лелеят мечтата да направят кулинарен фестивал на оригиналните русенски гозби, като представят автентични манджи и техни ултрамодерни версии. Но докато някой се реши на експеримент, може пък Ценово да се сети да събере гурмански народ около своята баница макарина, която печели награда след награда. Впрочем, ето как се прави тази баница с поетично име. 
Ценовска макарина
Необходими са 7 яйца, щипка сол, брашно колкото поеме, 350 г сирене, олио. Яйцата, солта и брашното се замесват на сравнително твърдо тесто. От него се правят 8-10 топчета, като две от тях са по-малки. От едната малка топка се разточва кора, която покрива намазана с олио тава, така че краищата да излизат от тавата. 
Големите топчета се разточват до дебелина около 0.5 см, листът се нарязва на малки квадрати или ромбове, които се пускат във вряща подсолена вода. Когато изплуват на повърхността, се изваждат, потапят се в съд със студена вода и се слагат да се отцедят. 
Отцедените парчета се нареждат в тавата, като се редуват с наръсено натрошено сирене и олио. Най-отгоре се слага последна по-малката топчица, разточена колкото тавата, като долната кора се завива върху нея. Поръсва се обилно с олио и се пече обикновено на котлон. Като се запече добре отдолу, внимателно се обръща и се допича и от другата страна.