На днешния 12 юли преди 140 години е сформирана личната гвардия на княз Александър I Батенберг. С възстановяването на държавността и възкачването си на престола на българските владетели, новият княз се нуждае от представителна военна част, която да отговаря за специалния церемониал, а същевременно да изпълнява и охранителни функции. Така на 12 юли 1979 година Първа софийска конна сотня прави първия официален ескорт на княза по софийските улици, развявайки личния му флаг. Батенберг остава много доволен и още на 30 август същата година с Указ №28 определя сотнята за Собствен конвой, чийто приемник по-късно е Националната гвардейска част.
В редовете на охраната на княз Батенберг обаче най-ярко изпъква исполинската фигура на личния му телохранител с дълги засукани мустаци Христо Карагьозов, който в голяма степен е свързан житейски с Русе, най-големия град по него време в Княжеството.
Кой е Христо Карагьозов?
Роден е на 25 май през 1832 г. в село Тънки рът в Еленския Балкан. Баща му Иван Бояджиев-Карагьоза е изключително просветен за времето си човек, а майка му  Неда Моллова от еленското село Беброво е родственица с фамилията Кършовски.
Благодарение на баща си Христо
от малък мечтае за свободна и силна България, за народ без чужди господари, който сам избира пътя си
За това помогнали много и зографисваните от баща му икони, особено на Свети Георги, убиващ ламята. В нея малкият Христо виждал победа най-вече над турските потисници. 
Но съдбата не е милостива към будното момче. На път от Русчук през Търновград за към Елена, из дебрите на планината, пренасяйки в дисагите на коня си поемата на Раковски „Горски пътник“, бащата му е убит от турци. И както повелява традицията Христо, макар и сам все още имащ нужда от подкрепа и напътствия, трябва да поеме грижата за цялата фамилия като най-големия син в семейството. Затова заминава за Търново, където захваща търговия, за да осигури издръжката на близките си. Но работата не върви както той иска и затова я оставя на брат си - Станю Карагьозов, а той, чрез създадените контакти от алъш-вериша по Самоводската чаршия, се сближава с новосформираната руска дипломатическа мисия в старопрестолния град през 1862 година. 
Когато на 27 август новоназначеният вицеконсул Васил Кожевников, пристигайки от Цариград, е посрещнат с грандиозно тържество и специален ритуал, видно място до представителя на Дядо Иван заема новоназначеният му първи телохранител Христо Карагьозов -
„висок над два метра, хубав мъж, със сини очи, висок, представителен“
Впечатление на събраното множество правели и „огромните мустаци и запасаните в пояса ятаган и чифте пищови“...
Както често се случва в живота, този страховит на вид и всяващ респект исполин всъщност е милозлив и смирен човек. И ревностен християнин, който през 1863 г. спомага вицеконсулството на Руската империя да дари над 100 тома руска литература за търновските училища. По същото време Карагьозов разнася богата църковна утвар на манастир „Свето Преображение Господне“ и на Присовския манастир „Свети Архангели“, предоставената също като дарение от Русия.
След 1865 г. дейността на вицеконсулството в Търново буквално замира - Кожевников излиза в дълъг отпуск и заедно със съпругата си се прибира в Петербург, от където не се завръща. Мисията е преместена във вилаетския център Русчук. а там на същата височайша длъжност се озовава и Христо Карагьозов - „с респектиращ външен вид, изключително представителен“, както го описват изследователите му. Които не спестяват ни една подробност: „Бил висок над два метра, много хубав, рус, със сини очи (не очите на баща му Карагьоза, а сините очи на майка му Неда) и с огромни впечатляващи мустаци...“. По него се дивели много русенки, а също и съпругите на дузината чужди консули в града край Дунава, защото Христо „ходел облечен в богато извезана носия. Одеждите му били много умела комбинация между българска, черногорска и албанска носии от потури, извезани със сърма антерия, богато избродиран елек и астраганен калпак с лъскав двуглав орел, символ на Руската империя...“. 
Има сведения, че докато работи в консулството в Русчук, Христо поддържа връзка с редица наши национал-революционери и съдейства на куриерите на тайната революционна поща. 
Той е във връзка с Васил Левски и отец Матей Преображенски-Миткалото.
Съдейства на много нашенци, бежанци, заточеници и преселници с пари и посредничество за помощ
и благоразположение на видни хора в Русия. Лично се познава с Христо Ботев, Стефан Стамболов, Христо Македонски, Никола Обретенов и др. Поддържа контакти и с работещите чужденци по железницата Русе-Варна. Познава се и с Иван Ведър. Помага при подготовката на четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Но през 1868 г. една смела до безразсъдство по това време постъпка го изпраща от столицата на Мидхат паша направо в престолнината на Султан Абдул Азис - Цариград.
Какво налага това? 
Една вечер, обикаляйки пред сградата на консулството, Христо дочува отчаяни викове на жена. Веднага се запътва по тъмната уличка към изпълнения с ужас глас, идващ от самия бряг на Дунава. И се натъква на страшна гледка - трима разгащени пияни турци се опитват да насилят младо българско момиче... Не му мисли много.
Откопчва девойката от ръцете на насилниците, вади пищова и разстрелва един от извергите на място
Случката не остава скрита за властите. Започва разследване, което постепенно затяга обръча около руския гавазин, както го нарича официалната власт. Зрее тежък дипломатически скандал. Това налага една нощ Христо да напусне тайно Русчук и с помощта на руската мисия, преоблечен като търговец, е прекаран по железницата до Варна, а от там в Цариград и то не къде да е, а направо в руското посолство при граф Николай Игнатиев. И тук започва бляскавата му кариера на пръв и най-сигурен охранител до началото на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Тогава е назначен за преводач в щаба на Руската имперска армия и личен телохранител на княз Николай Николаевич - главнокомандващ армията на Дунавски фронт на Балканите.
Интересно свидетелство за Карагьозов от това време ни дава Панайот Хитов: „Пристигна царят в Букурещ и тръгна да се разхожда из града. Помня добре, че подире му вървеше Христо Карагьозов, но той не идваше в България за българското освобождение. Христо Карагьозов гавазина трябва да беше телохранител на царя Александър II, затова казвам, че вървеше подир царя...“. 
От времето на войната са запазени множество грамоти, статии, атестации, издадени от Главната квартира, които документират неговото участие за боевете при Габрово, при превземането на Плевен, при Чаталджа и при Одрин. За тези си заслуги Карагьозов е
награден с Георгиевски кръст, трета и четвърта степен
В публикация на английското издание „The graphik“ от 5 август 1876 г. е поместена графика с изображение на граф Игнатиев на брега на Босфора в Цариград. На заден план се вижда личния му телохранител Христо Карагьозов (чрез настоящия материал графиката се публикува за първи път на страниците на българско печатно издание).
От Цариградския живот на Христо Карагьозов се помни една интересна и потънала в мистерии история. Сред руските дипломатически среди се носела една легенда за безценни старинни богатства в Търново, подхранена още от времето на Георги Раковски през 1864 г., а именно - че митрополията там притежава злато и безценни старини - корона и жезъл, църковни принадлежности и богослужебни книги, обсипани със скъпоценни камъни, принадлежали на търновските патриарси. Най-заинтересовани от намирането на съкровището са руският консул във Видин Александър Рачински и граф Игнатиев. Те натоварват със специалната мисия Христо Карагьозов, който с нарочна група тръгва за някогашното си обиталище за да открие пергаментите, короната и българския жезъл!
Експедицията, за жалост, завършва с неуспех.
След Освобождението Христо Карагьозов работи за малко в Русе.
Натоварен е и с охраната на княз Дондуков-Корсаков
императорски емисар начело на временното руско управление. След това по негова препоръка е изпратен да охранява и превежда на високопоставени руски политици и така, докато в Българското княжество не пристига първия български княз Александър I Батенберг, когато големият българин става основоположник на първообраза на националната гвардия и службите за охрана и национална сигурност. 
След абдикацията на Батенберг той запазва службата си в двореца и е пръв охранител в свитата на Фердинанд. Впечатлен от исполинската му осанка, Кобургът взема Карагьозов при всяко свое излизане в околностите на София и из страната. Задължава го да сяда отпред във файтона, до кочияша. По тази причина много от шопите, щом файтонът влезе в селата, взимат Христо за българския княз...
При Фердинанд служи до 1889 г. 
Свидетел е на много възходи и падения в прохождащата българска държавност
Не са малко и завистниците и зложелателите на великия българин. Намират се зли и пиперливи езици, които да злословят как „цял живот левент Христо успява благодарение на мустаците си - дълги, къдрави, внушителни, изобщо най-висша космена мъжественост - под носа. В един ужасен ден едно от Карагьозовите чада направило беля, та му подпалило мустаците и той мигом бил уволнен от служба. Тежко и мъчно е човек да загуби служба, дваж по-мъчително е да изгуби мъжеството си. Сиромах Ристьо!“...
Подобни злостни задявки с хора, служили достойно на страната и народа си, на съзиданието на България и изграждането на националните й институции, на възраждането на културата и гордостта й, дават основание години по-късно на Елин Пелин да въздъхне горчиво: „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта“.
Христо Карагьозов умира от инфаркт в София през 1906 г., огорчен, отчаян и потъва в забвение като много български поборници.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ