Кой е предполагал преди 20 години, че жените ще се eманципират дотолкова, че дори ще станат футболни съдии! Да де, ама и това се случи и доказателството е русенката Мирела Иванова, която респектира мъжете с флаг в ръка, амазонска осанка и непоколебимо изражение на иначе миловидното лице. Пък и се справя твърде добре - бившият национал от „Спартак“ /Варна/ Красимир Зафиров я препоръча преди време направо за листата с елитни арбитри! Засега Мирела реферира главно във „В“ група, но скоро ще превземе още един праг нагоре в професионалното си израстване.
„Това момиче действа като компютър
без грешка. Забелязал съм, че е перфектна и на други наши мачове“, възхищава се Зафиров, който сега е старши треньор на „Черноморец“ /Бяла/.
Любовта към футбола на родената в Тутракан млада жена се заражда покрай фамилните пристрастия. Баща й и братята му са някогашни играчи, чичо й пък е един от голмайсторите на „Спортист“ /Генерал Тошево/ и „Калиакра“ /Каварна/. Освен това Мирела, която е магистър по физкултура и преподавател в Гимназията по дървообработване и вътрешна архитектура, проявява интерес към спорта от дете.
Първият й по-близък контакт с футбола е от времето на следването й във Великотърновския университет. Учи този предмет, когато е в 3 курс, а един от асистентите е действащ съдия. Веднъж го пита в детайли за правилото при засадата, а той внезапно й предлага да обогати знанията си, като се запише в курса за съдии. „Офертата“ я кара да се замисли и след седмица си казва: „Защо пък да не опитам?“
А първата неоценима помощ получава не от когото и да е, а от Ичко Лозев, изтъкнат в близкото минало международен рефер. Днес „боляринът“ Лозев е наблюдател под егидата на УЕФА.
Дотогава Мирела играе предимно баскетбол
Този спорт е в кръвта й от детските години и неслучайно е национална шампионка в първенството на малките селища като състезателка на отбора в Нова Черна. После играта под коша я завладява за мачове с екипите на „Дунав“ и „Академик“ /Свищов/, а когато има време и сега не пропуска да седне сред зрителите на мачовете на „Дунав 8806“.
Този финт към съдийския терен й се струва малко шокиращ, затова и в първия момент не казва на родителите си. Мълчи и трае. Как ще погледнат те, че едно момиче ще става арбитър, размишлява Мирела. Хората са интелигентни и разбрани, но...
„Мисля, че им казах, когато получих едва първия си мач между отбори с играчи от старша възраст“, припомня си Мирела. 
А този мач е в Килифарево. „Началник“ на терена пък й е друг известен български съдия - търновецът Камен Алексиев.
„Сигурна съм била много смешна в този дебют. Много се притеснявах. Повече се притеснявах от г-н Алексиев, колкото от задачите си на асистент. Никак не исках да се излагам точно пред него. Все пак той беше и остана голяма класа“, разказва Иванова.
Намира, че съдийската работа никак не е лесна. Според нея футболистите са устроени така, че ако не искат да те приемат, дори да си мъж, няма как веднага да обърнеш нагласите им. Трябва да действаш авторитетно и непоколебимо, ако искаш да се съобразяват с тебе.
След периода във Велико Търново Мирела се мести в съдийската колегия на Русе.
„Тук трябваше да почна наново, от нулата
Никой не ме познаваше. В началото имаше играчи, които подхождаха към мене с ирония и безразличие. Сега спокойно мога да кажа, че повечето отбори ме посрещат и изпращат с уважение и респект“, казва Мирела.
Иначе задявките със съдийката са си почти нормална история от гледна точка на българския футболен манталитет и Мирела ги приема като част от играта, но има достатъчно решителност и авторитет, за да не допусне прекрачване на допустимото.
„Някои футболисти се правят на оригинални. Честа практика е след мач да ми подхвърлят, че е време да си сменим фланелките. Други пък се интересуват дали се къпя с колегите от съдийската бригада. Трети ме питат „възпитано“ дали всичко с банята е наред и дали не искам да ползвам тяхната“, смее се Мирела.
Смята, че ролята на съдиите е не само да четат буква по буква правилника и да размахват флага. Най-голямата й задача преди всеки мач е да убеди футболистите, че основната й цел е да опази тяхното здраве. Категорична е, че няма какво толкова да говори с играчите по време на двубоя, затова и не харесва съдиите, които провокират футболистите с излишни реплики и „беседи“.  
Реферският еталон за Мирела са английските арбитри
Намира ги за абсолютни професионалисти, които не държат да се набиват в очи. Смята, че българският номер 1 в момента е шуменският съдия Станислав Тодоров. От родните си колежки дава отлична оценка на Димитрина Милкова от Видин.
Голямата й мечта е да стане международен съдия, а и вече има изяви на два турнира с чуждестранно участие.
Любимите й отбори са „Барселона“ и „Ювентус“ заради финеса им и особения им романтичен стил на игра.      
Когато има свободно време, предпочита главно да е у дома си. Смята, че семейството е най-великата институция. Затова и е толкова привързана към най-близките си хора. Връзката с баща й е толкова силна, че през деня се чуват по телефона на няколко пъти. С майка си пък имат общ професионален път, тъй като наследява от нея учителската професия.
Не са забравени и специалните благодарности за брат й.
„Много го обичам. Той беше човекът, който ми купи първите футболни обувки. Беше много щастлив, когато разбра, че ще ставам съдия“, спомня си Мирела.
Другата й страст извън футбола е шофирането. Да шофира и да слуша музика - това е магия! Гони отрицателната енергия и с мачлета по тенис на маса. Много е добра с хилката. И ще става още по-добра. Както и в съдийството. Все пак нали иска да е международен съдия и както я хвалят, може би ще докосне мечтата си. Един мач между „Барселона“ и „Ювентус“ със страничен рефер Мирела Иванова от Русе би бил прекрасен подарък от съдбата.