Само преди дни един концерт препълни зала „Русе“, имаше правостоящи и насядали по стъпалата на пътеките. А много хора въобще не успяха да влязат в залата и останаха навън, тъй като билетите бяха изчерпани. Такъв феномен отдавна не се беше случвал в града - още повече, че не става дума за гастрол на именити звезди със световна известност, а за концерт на русенското трио „Идепея“ и на русенската група „4етно“ и тяхната програма, наречена „Вечерай, Радо“. 
Всъщност, за всички нас това беше премиера, фактически това беше първият ни цялостен концерт, в който се представяме не с едно или няколко песни, а с цял спектакъл. Това казва Георги Великов, който е един от най-младите преподаватели в Националното училище по изкуствата. 
Всъщност, докато разговаряме с преподавателя по народно пеене /който предпочита вместо много разпространеното име Георги псевдонима Гоце/, накъдето и да тръгне разговорът, той неминуемо опира в Училището по изкуствата.
То наистина е изключително важно в моя живот - и нека да не прозвучи пресилено, но е наистина като мой дом, казва Гоце.  
Той е от първия випуск на специалността „Народно пеене“, която се открива през 2005 година. Тогава 
аз бях първото момче в специалността, а сега пък съм първият преподавател мъж по тази специалност
засмива се Великов.
Дори не се замисля какво точно означава за него народната песен - откъде е дошла при него, как и кога го е омагьосала. За него тя няма дефиниция - защото е нещо неотменимо като дишането и като туптенето на сърцето. 
Баща му, който е от Поморие, обича да пее и дори и след като семейството се преселва в Ценово, родния край на майката, преди да се роди Георги той и тук става един от най-всеотдайните самодейци.
В деня, в който съм се родил, той е бил на сцената - едва след като си изиграл ролята, научил, че има син, разказва младият мъж.
Самият Гоце прави артистичен дебют още 6-годишен... в църквата в Ценово. 
Било е на някакъв празник и аз излязох да изрецитирам една доста дълга детска приказка, която бях научил наизуст. Беше през зимата и си спомням, че треперех - не съм сигурен дали от студ или от притеснение. Но пък отлично си спомням чувството да съм пред публика - беше уникално, разказва младият русенец. 
И когато трябва да избира гимназия, нито той, нито неговите родители имат колебания - Музикалното в Русе и точка!
В началото ми беше доста нестандартно - нов град, ново място, почти никого не познавах, знаех само пътя от вкъщи до училище и обратно. Това обаче ме изгради - научих се да не се притеснявам да питам, научих се на много неща, да разчитам на себе си. Но пък когато отидех в училище, там беше прекрасно. Моята преподавателка, 
народната певица Румяна Русева разпали у мен 
това, което имах като искра в себе си - любовта към фолклора, да се разгори с пълна сила. Няма съмнение, че съм страхотен късметлия - да попадна точно в класа на Румяна Русева /където бяхме четирима ученици от 8 клас и двама от 5 клас/, която ми даде всичко: и познания, и умения, и изключително ценни съвети, а също и амбиция. Спомням си, че като бях в 10 клас, имах участие в един концерт в зала „Филхармония“. Като отидох там, се оказа, че съм си забравил официалните обувки - и излязох да пея по кецове! Леле, като ме подхванаха после Румяна Русева и директорката Мария Дуканова - след като ме смъмриха за кецовете, ми изнесоха дълга лекция за това как трябва да изглежда един артист, какво никога не бива да си позволява, какво не бива никога да забравя... Помня всичко това, сякаш беше вчера, продължава Гоце Великов.
Точно на тези две дами той признава, че дължи огромна признателност - на Русева за народното пеене и за широтата на погледа към него, а на Дуканова - за любовта към класическата музика. 
Дуканова е отговорна за това, че Гоце Великов с удоволствие ходи на концерти и на Светлин Русев, и на ГлоБалКан
а вероятно и за това, че любимият композитор на младия преподавател е... Паганини! Обожавам го - телефонът ми звъни с негова музика, много ми пасва на характера, признава Великов.
След НУИ той постъпва във Великотърновския университет, където записва две специалности в педагогическия факултет: народно и класическо пеене. След получаване на бакалавърската степен веднага записва магистратура, но отлага писането на дипломната работа, защото... 
Исках да навляза по-сериозно в преподаването, казва Гоце Великов, който от 2015 година е преподавател в НУИ. Най-голямото ми хоби е футболът, най-любимият ми отбор е „Ливърпул“, а 
играчът, когото обожавам, се казва Стивън Джерард
Много ме впечатлява неговата сърцатост, всеотдайността му и - най-вече! - неговата лоялност към клуба. Така че за мен да се завърна в школата, която ми е дала всичко и е отворила широко вратите към това, което съм, е важно. Затова се върнах без никакви колебания, направих го с цялата си огромна любов към Румяна Русева и с огромния респект, който изпитвам към Мария Дуканова. От друга страна, Музикалното за мен наистина беше дом - в него учениците обикновено прекарват от осем сутринта до осем вечерта. Така че нямаше нищо по-нормално от това след Велико Търново аз да се върна в дома си. Е, когато станах учител, отначало портиерът на входа не вярваше, че не съм ученик. А и на мен доста време ми трябваше, за да спра да чукам на вратата на учителската стая, казва Гоце Великов. В началото беше доста странно - хората, които са те изградили като личност, сега да са твои колеги, много е отговорно и е толкова хубаво, признава младият мъж.     
Не е важно колко време съществуваш, а колко време живееш 
- с подобни философски сентенции Гоце Великов сякаш мимоходом оцветява разказа си за това какво прави. А прави немалко - освен преподавателската работа в НУИ той усилено се занимава с неща колкото „странични“, толкова и абсолютно присъщи на училището. 
Знам как Румяна Русева заразява за цял живот своите ученици с това, което тя обича - аз съм един от потърпевшите, засмива се той.
Затова когато  през декември 2017 година към него се обръщат три от най-добрите му ученички - сестрите Радостина и Вероника и тяхната най-добра приятелка Габриела, с идеята да направят вокално трио, Гоце с удоволствие се залавя за  работа. Името на триото предложил той. Депеа се нарича едно изключително красиво цвете - както са красиви и трите момичета, добавихме му едно И в началото и променихме А на Я в края - и така стана хем цвете, хем носи в себе си и песента, обяснява Великов. 
Наесен Роси ще бъде в 11 клас, а Габи и Рони - в 12. Триото вече има доста участия и в градски, и в корпоративни събития. А от тази година вече се е родила за живот и групата „4етно“ - Сашо /беквокал и китара/, Ирина /флейта и пиано/, Асен /бас/, Ана-Мария /цигулка/, Виктория /вокал/ и Гоце /кахон/. Всички те по един или друг начин имат общо с Музикалното училище, казва Гоце. Така - с триото и групата - става вече много по-реалистично да се върви към цялостно представяне, към търсене на нови интерпретации и съчетания, на ново звучене и на създаването на нестандартни песни. Точно в този състав преди по-малко от месец 
„Идепея“ и „4етно“ грабнаха Голямата награда 
на 6-ия национален фестивал „Сцена под липите“. 
А колкото до концерта, който вдигна на крака възторжената зала преди дни - ето какво написа за него пианистът Николай Димитров, който завърши блестящо Училището по изкуствата и наесен ще бъде студент в Холандия: 
„Отношението към публиката, към музиката, програмата на концерта - всичко това беше истинско, изпипано и изключително добре отмерено. Това, което много ми хареса, беше начинът, по който се съчетава красотата на българския фолклор с достъпността на популярната музика, но не едното да осакатява другото, а напротив - двете направления печелеха едно от друго. На практика фолклорът беше направен достъпен за публиката и не само това, но и беше обогатен с нова глътка свеж въздух, с нова гледна точка.
...Може би точно това беше част от идеята на този концерт - да ни напомни уроци от живота, да ни напомни да не забравяме да обичаме, да чувстваме, да мечтаем; да ценим каквото имаме. Толкова банални неща, а колко лесно се забравят...“. 
Понеже доста хора не успяха да видят концерта „Вечерай, Радо“ /а искат!/, затова Гоце Великов и неговите приятели възнамеряват да го повторят.
Само че този път искаме да го направим на открито - да речем, тук, на площада, 
ще насядаме по пейките, на плочките, ще се съберат хора - ще стане една грамадна седянка
Ще пеем ние, ще могат да пеят заедно с нас и всички, които искат и могат. Да се напълнят душите на хората с музика и красота, казва Гоце и уточнява, че засега плановете са това да стане до края на юли. 
Надява се да успее да организира това събитие. Като го включи в натоварената си програма, в която са предвидени записи, репетиции, композиране /две от неговите авторски песни бяха изпълнени в концерта - „Самодивска светлина“ и „Грешката е правилна“/.
Не приемам, че същестуват невъзможни неща - много пъти хората дори не подозират колко са специални и какви големи неща могат да постигнат! - казва Георги Великов. Който признава, че може на някого да изглежда своенравен и непокорен, понякога дори нарцистичен, но намира, че самият той се чувства комфортно с тези свои черти, които му помагат да слуша сърцето си. Но пък тези негови черти прозират през двата псевдонима, които си е избрал - Гидията, с който често подписва писаните си текстове, и Гоце - който му е даден от историка Борис Вангелов. 
А инак - човек е такъв, каквато е музиката му, казва младият русенец. И допълва: „Музиката е онази най-точна наука, която ти дава свобода, но тъкмо с това те прави неин завинаги“.