Легендарната русенска лекоатлетка Анелия Нунева, известна заради феноменалната си бързина като Бялата негърка, даде интервю за предаването „Код Спорт“. В него тя разкрива доста любопитни факти. Предлагаме ви интервюто с известни съкращения.

- Г-жо Нунева, в началото на века се преместихте в Лос Анджелис. Как е американската мечта?
- През 1987 година, на път към световното първенство в Индианаполис, спряхме в Ню Йорк. Най-добрите състезатели в Европа бяхме поканени да участваме и в първенството на САЩ. Станах шампионка на 55 ярда с резултат 6,52. Настилката на пистата беше дървена, ние не бяхме подготвени за нея, но успях да победя американките. Имаше много заможни българи, които ми предложиха да остана в Америка. Тогава изобщо не ми мина тази мисъл през главата.
- А кога?
- Съпругът ми спечели зелена карта през 1997 г. Той замина първи, а аз отидох през 2003 година. Моят син замина три години преди мен.
- С какво не свикнахте с живота в САЩ?
- С огромните пътища, паркинги, магазини. Където живея, всичко е огромно. Най-вече ми харесва позитивизмът в американците. Там е абсолютно задължително и нещо обикновено да ти кажат "Здравей".
- Какво беше вашето отношение към рано напусналата ни Флорънс Грифит-Джойнър?
- Невероятна атлетка! 10,49 за 100 метра, 21,34 - за 200. В зала тя няма победа над мен. На открито сигурно имаме около 10-15 старта. Тя ме е побеждавала, аз съм я побеждавала. 
- Двата ви олимпийски финала - уникално постижение в най-престижната дисциплина - късия спринт. 
- Бях подготвена, абсолютно сигурна сребърна медалистка. Ако бях завършила, щях да постигна резултат от 10,64. Финиширахме с Евелин Ашфорд на полуфинала, чувствах се страхотно. Бяхме изравнени на 60-ия метър, тя поведе малко. И изведнъж на 83-ия метър скъсах заден бедрен мускул. Паднах след квадратите. Голяма трагедия беше! Не пусках никого в хотелската стая! Беше такава болка, че не можех да се обличам. 
- Как преодоляхте шока? 
- Да ви кажа честно, никак. Не се преодолява. 
- Колко време работихте с Георги Драганов?
- Имах честта да съм работила с този велик треньор. От 1981 година, веднага след като завърших средното си образование, започнах при него и така до Олимпиадата в Сеул.
- Шестото място на Олимпиадата в Барселона ли беше максимумът за вас във финала на кариерата?
- Може да се каже, въпреки че следващата година станах втора на европейското в Генуа, а през 1994 г. на европейското в Хелзинки бях бронзова медалистка на 4х100 м и заех четвърто място с 11,07 на 100 м. Резултати, с които сега спокойно можеш да станеш европейска или световна шампионка. 
- Кога за първи път чухте или прочетохте, че ви наричат Бялата негърка?
- Тръгна през 1987 г., когато преминах границата от 11 секунди на турнир в Москва - 10,99 и на финала 10,97.
- През 1984 г. България бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис, а на алтернативните игри "Дружба" печелите "Волга" и две коли "Лада". Така ли беше по регламент за три медала?
- Беше ощетено правото ни да отидем на Олимпиада. Избрах "Лада"-та, а за другите две коли взех премия - 2000 и 1000 лева по държавни цени.
- Днес дори не можем да мечтаем за елитни атлети от Русе като вас, Христо Марков, Евгени Игнатов, Софка Попова, Надежда Георгиева, Венелина Венева...
- Така е. Надявам се с това, което правим през последните години с моя колега Евгени, да излязат следващите Анелия, Евгени, Софка, Надежда, Венелина. Дай Боже, вярвам го!
- Какво мислите за най-известната ни спринтьорка през новия век - Ивет Лалова? 
- Ивет направи доста добра кариера. Пожелавам й да бъде здрава и да подобри рекорда ми на 200 метра. Той е на 30 години. 
- Имате син - Явор. Повече янки ли се чувства или българин?
- Той е почти 100% американец. Все пак от 20 години е в САЩ. Неговият живот е скейтбордът.