На 2 май се навършиха 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи - една от най-прогресивните, образовани и иновативни личности на всички времена. Тази рубрика се посвещава на ренесансовия гений, съчетал неукротим талант с енциклопедични знания, иновативна личност, търсеща отговора на въпроса „Защо?“.
Ние считаме, че днес всяко „Защо?“ започва от образованието.
Сред приоритетите на нашата рубрика ще бъдат тенденциите в иновативното училище, справянето с образователните нужди на дигиталното поколение, както и добрите практики в обучителната сфера. 
Целта е да споделим идеи, практика и опит, за да дадем най-доброто образование на нашите деца.

Защо си мислим, че децата в детската градина не разбират от пари, кредитни карти или колко струва едно нещо? Международен проект в ЧДГ „Леонардо да Винчи“ в Русе учи децата точно на това - предприемачество още от съвсем малки. Хлапетата боравят с банкноти, пластики, „пазаруват“, напълнили шепите си с дребни, и най-важното, знаят, че за да си купиш нещо, трябва здраво да се потрудиш.
Едно от най-ценените качества в днешно време е предприемачеството и то не в икономическия му смисъл, а в много по-мащабен, даващ способността на човек сам да управлява живота си така, че да бъде независим, успешен и обществено полезен. 
Предприемачеството е определен тип поведение, то е нагласа на мисленето и умение за справяне с проблемите. Именно такъв тип  предприемачество трябва да възпитаваме у децата и то от най-ранната им възраст. Но как да превърнем в предприемач по душа и начин на мислене едно дете?
Като начало трябва да дадем свобода на детето да споделя всичко, което му дойде наум по дадена тема. След това да започнем заедно да изключваме една по една неподходящите идеи, за да стигнем до най-доброто решение. Със сигурност ще бъдем удивени от това какви идеи ще „генерираме“ заедно, но най-вече ще се изненадаме от резултата. 
Детството е най-мечтателният период в живота на човека и е съвсем естествено детето да иска да бъде космонавт, полицай или актьор. Идеята е тази мечта да се превърне в цел, за да може по-късно /Дай, Боже!/ да стане реалност. А тя се превръща в цел, когато се появи планът за нейното осъществяване. Когато детето осъзнае това, то за часове ще бъде готово да стигне до Луната. Какво от това, че планът е безвъзвратно невъзможен? Повече от достатъчно е, че планът е факт. Детето е направило още една крачка в посока на израстването си като предприемач.
По пътя към своята независимост всяко дете трябва да се научи да приема неуспеха - от неуспеха в някое творческо занимание, през загубата в някоя игра, та до слабата оценка в училище. Винаги е трудно детето да бъде убедено, че загубата във  футболния мач е нещо, което ще го направи много по-силен играч. Ролята на родителя е постоянно да подкрепя, да не спира да убеждава, да дава примери, да защитава твърденията си с факти, за да може детето неусетно да си повярва и да започне да преодолява само проблемите си. 
Преди време, някой твърдеше, че всеки предприемач трябва да има по нещо от Леонардо да Винчи. Да има нестихващия интерес или познанията по фундаментални науки, неговата ексцентричност или новаторски устрем. Като добавим невероятните му прозрения или безбрежната изобретателност, оказва се, че предприемчивите люде трябва да преодолеят доста високи летви, увлечени в ренесансовия си устрем. 
И докато те дерзаят или все още са някъде по пътя, останалите можем да започнем с някоя от съвременните мантри по предприемачество, които обикновено се крепят на МОКК - мотивация, оптимизъм, креативност и кураж.