С много поздравления, цветя и подаръци отпразнува своя 70-годишен юбилей народната певица Данка Илиева. И, разбира се, най-много на тържеството на сладкогласната изпълнителка, бяха звучните народни песни - това, без което хората, които познават Данка Илиева, трудно могат да си я представят. 
Толкова ме зарадваха хората, които дойдоха на моя празник в Средна кула, толкова обич почувствах и толкова сърдечност, че направо нямам думи, разказа певицата дни след празненството. Получила поздравления от Македонския оркестър, от пълномощника на кмета в квартал Средна кула Ивелина Гайрева, поздравителен адрес й връчили от името на пенсионерския клуб, на чийто хор „Пей, сърце“ Данка Илиева е ръководителка и солистка.  
Тя е позната на всички любители и ценители на автентичния български фолклор, не минава тържество не само в Русенска община, но и в цялата област, на което Данка Илиева да не извиси глас и да подеме любимите си бавни песни. 
Най-любими са ми именно бавните песни - в тях има толкова красота
която съпътства дори и драматичните сюжети, казва Данка Илиева. Тъкмо с бавна песен започнала нейната певческа кариера. Било преди доста години, роденото в Средна кула Данче било ученичка в четвърти клас. Излязла на сцената на Дома на културата в Русе и изпяла „Петранкината свекърва“. Аплодисментите, които гръмнали в салона, показали недвусмислено, че момичето се е представило успешно. А малко по-късно журито обявило: „Петранкината свекърва“ и нейната изпълнителка се класират на първо място! 
Всъщност, първите народни песни запях благодарение на моята учителка по пеене в училището в Средна кула, спамня си Данка. Преподавателката Елена Христова открила дарбата на момичето и постепенно я „зарибявала“ с красивите български мелодии, като всичко започнало с „Биляна платно белеше“. И досега много обичам македонските песни, признава Данчето. Неслучайно нейният артистичен път се преплита с русенския ансамбъл за македонски песни. Там Данка запява още през 1968 година, когато още е ученичка в Техникума по облекло. „Моят курсов все ми се караше, като настояваше първо да си гледам учението, а като завърша, тогава да пея. Пък 
аз се криех зад пердето в класната стая и пеех ли, пеех
Един ден имах да пея с Македонския ансамбъл на сцената пред Съдебната палата. Тъкмо излизам на сцената и запявам, и виждам курсовия да минава през площада. Видя ме и той размаха ръка: „Ще те накажа!“. А мен хем ме е страх, хем ми е хубаво...“.   
Точно в Македонския ансамбъл Данка се среща с човека, с когото свива семейство - акордеониста Иван Рачев. А нейният живот редува работата като счетоводител /след като завършва впоследствие и Икономическия техникум/ и сцената. Пеех по заводи, на фестивали и събори, на градски и фабрични тържества - къде ли не, разказва Данка Илиева. Има трета категория като народна певица, а изпълненията й на македонски песни така впечатляват спецовете на национално равнище, че получава покана да замести прочутата Румяна Попова. Като ми се обадиха, казах, че съм на работа и ще пристигна с автобуса буквално преди концерта - колкото и странно да е, довериха ми се /явно вече са ме чували как пея/ и така направо от автобуса излязох на сцената, продължава певицата. 
Пяла е с ансамбъл „Пирин“, с русенските оркестри „Гайтани“ и „Хоро“ на Васил Първанов. „С „Гайтани“
изнасяхме концерти пред българите в Либия 
- в Триполи и Бенгази като запеехме с Цецо Банев „Ех, Българийо красива“, онези големи мъже, които работят в пустинята, вадеха кърпички и бършеха насълзените си очи. Помня, там взех хонорар от 300 долара - такива пари никога дотогава не бях виждала! Разплаквали сме и българите от дърводобива в съветската република Коми - в Железногорск, Усогорск, Губкин мъжете плачеха също като в Триполи, само дето беше доста по-студено“, усмихва се на спомена Данка Илиева. 
Тя е лауреат на голямото надпяване в Стамболово, има златни медали от събора в Копривщица, от русенската „Златна гъдулка“, на събора в село Царевец през 2014 година е обявена за Гласа на „Фолклорен извор“. 
Данка продължава да пее и сега. Как няма да пея - та това е животът ми! - възкликва тя и разказва, че обича да пее в дует с дъщеря си Петя, а внучката Миглена е завършила Училището по изкуствата с народно пеене. Само синът Ивелин, макар също да обича да пее, не се изявява по сцени. Затова пък майка му не спира - и сега пее любимите си македонски песни с ансамбъла, воден от Петър Петров, а не пропуска да запее и просто ей така, без повод - защото й е хубаво да живее с песента.