Максимата "Никога не се разделяй с мечтите си и не ги загърбвай" за Наталия Лукова не е просто изречение, с което човек да се изфука колко дълбоко духовен се чувства, а в същото време тези думи да са само един звучен, но празен афиш. 
Дано да не ви прозвучи високопарно, но аз наистина съм човек, който сбъдва мечтите си - и много искам да помагам и на други да го правят, казва момичето. 
От доста време тя живее извън Русе и България, като си идва за малко. Този път обаче ще остана поне три месеца, казва тя. Причината е поредният доброволчески проект, по който Наталия работи, като този път градът, в който е израсла, е основното място за реализиране на проекта. Той е одобрен от една от агенциите на Министерството на образованието и науката и по него се очаква през септември в Русе да пристигнат петима младежи доброволци - те са от Испания, Италия, Белгия, Турция и Армения. В продължение на два месеца те ще опознават културата на България, ще учат български, но ще преподават на русенски деца и младежи своите езици, ще провеждат работилници, в които ще усвояват български народни танци и ще споделят с местните своите фолклорни традиции. Всъщност, проектът е спечелен от Русенската асоциация в помощ на обществото и младите хора, председател на която е Наталия Лукова. 
От няколко години 
Наталия живее постоянно в Бирмингам
където работи за компанията NHS. Преди това е работила за известната автомобилна корпорация "Ягуар". Успоредно с това постоянно пътува за някъде, където работи за различни младежки проекти като участник или като организатор. Времето й е запълнено с постоянни контакти, обсъждания на идеи, обмисляне на нови маршрути и на варианти как да направи така, че да приобщи повече хора към каузата за подобряване на живота и на социалния комфорт най-вече на младите.
Когато говоря за сбъдване на мечти, знам за какво говоря, казва Наталия. И признава: "Самата аз през 2014 година завърших право в Русенския университет и нямах никакво бъдеще. Опитах първоначално да се впиша в професионалния живот, като се включих в една младежка стажантска програма - онези, със стажовете за по половин година. Бях младши юрисконсулт в една счетоводна фирма. Но след 6-те месеца 
отново се озовах в нищото
И тогава реших, че трябва да взема нещата в свои ръце. Имах представа как стоят нещата извън България - докато следвах в Русенския университет, бях учила за 6 месеца по "Еразъм" в австрийския град Грац. Но, честно казано, като останах без работа, а и като не виждах реално как и къде мога да намеря приложение на това, което знам и което мога, направо бях на ръба на депресията". 
Точно в този мрачен за нея период Наталия Лукова заминава за Англия по един проект и това преобръща живота й, като го връща към истинските ценности, които са й добре познати. "Забавното е, че през 2005 година бях приета да уча в колежа в Кембридж, но аз заминах за там и след три месеца се върнах обратно. Не ми хареса, а и бях голям патриот, исках да уча тук, в България. Нещо повече, заявих тогава на моите родители категорично: 
"Аз няма да уча в чужбина!"
Връща се в Русе и завършва средното си образование в училище "Йордан Йовков". Това е любимото ми училище, там е и любимата ми класна - Магдалена Димитрова, с която винаги се виждаме, когато се връщам в града, казва Наталия, която години след завършването на средното училище приобщава и днешните ученици към своите проекти - миналата година децата изработиха мартенички и сувенири, които Наталия изпрати в най-големия индийски град Мумбай.
Всъщност, тя произхожда от заможно семейство от село Иваново. "Баща ми имаше сериозен бизнес, в частност и няколко хотела. Бяхме едно добро задружно семейство. И макар че майка ми няма образование, а баща ми има само основно, желанието и на двамата беше ние - аз и двамата ми братя, да получим престижно образование и да постигнем още повече. Колежът в Кембридж беше част от това тяхно желание. Но пък аз 
от малка искам да стана юрист
Даже не мога със сигурност да кажа откога - май от петгодишна. След 12 клас бях приета в швейцарския град Монтрьо в института по хотелиерство. Заминах за там, но след седмица се върнах. Разбрах, че това не е моето. Слава богу, че върнаха на баща ми парите - доста голяма сума беше. Записах икономика на туризма задочно и работех на три места - едното беше като управител на хотела на баща ми, а бях едва на 18 години...", разказва Наталия. 
Следващата година кандидатствала отново - и понеже майка й мечтаела дъщеря й да стане лекар, се явила на изпити и в Софийския университет за медицинския факултет, и във Великотърновския университет - с история и български език. "Приета бях и на двете места, записах се във Велико Търново, но и там скоро видях, че не е за мен тази специалност. И ето че накрая най-после влязох в Русенския университет в юридическия факултет", припомня си момичето. 
А след това се връща към онзи проект, който е променил живота й. "Кандидатствах през организацията "Алтернативи" за обучение в Англия по проекта "Практис Юръп". И там мой ментор стана човек, който е бил генерален директор "Продажби" в "Боинг". Депресиран от войната в Ирак, той се отказва от работата си в самолетната копания и създава неправителствената организация. Точно той ми каза тогава: "Ако вкараш страст в това, което правиш, и вярваш в него, тогава задължително ще постигнеш желаното". Общуването с него и с останалите по време на обучението наистина беше вдъхновяващо, разбрах, че аз мога да намеря приложение на всичко, което знам, и на всичко, за което мечтая, точно в подобни сфери. А всичко това ме мотивира допълнително - и ето че 
10 години след като избягах от Кембридж, взех решение да уча в Англия 
кандидатствах и бях приета в Бирмингам сити колидж по специалността "Човешки права". Така направих все пак това, което не направих десет години по-рано", добавя Наталия. 
След това работи за "Ягуар", след това - към Министерството на здравеопазването на Англия, а в момента е експерт към Бизнес училището в Бирмингам, като успоредно с това и преподава там. А от миналата година е приета и в Харвард, където отново усъвършенства знанията си по човешки права. 
Работата с младежи по различни проекти е много вълнуваща - защото точно там наистина виждам как с много от тях се случва това, което се случи с мен, казва момичето. И разказва за един млад русенец, който има физически проблем, но се включва активно в младежки обучения в Англия, Турция, Кипър. Виждам с всеки ден колко добре се чувства, как се променя неговото самочувствие, казва Наталия. Сега предстои младежът да участва в един от доброволческите проекти, които организацията, ръководена от Лукова, осъществява в Полша. Това може би е най-хубавото, което правим - с нашите проекти помагаме на младежи да подобрят социалните си качества, комуникативните си умения, усъвършенстват владеенето на английски - и така стават по-уверени, обяснява тя. 
Освен това на тези срещи младите хора срещат връстници от различни държави и различни етноси, така за тях толерантността и приемането на различния стават ежедневие. 
Самата Наталия е циганка - и това не само не я притеснява 
или да й създава комплекси, а напротив - така тя е живото доказателство, че успехът няма нищо общо с етноса, с цвета на кожата, с езика и нравите. 
"Аз самата съм имала и върхове, и пропадания, израсла съм в условия на голямо богатство, а като студентка живеех в мизерия, случвало се е да нямам пари за хляб. Но разбрах, че можеш да постигнеш всичко, стига да не си мързелив и да не се поддаваш на отчаяние и мрачни мисли. А колкото до рода и етноса - родителите ми са ме научили на труд, но също и на това да уважавам всеки етнос и религия. Най-добрите ми приятели са българи и турци. В нашето семейство се празнуваха всички празници - и Байрам, и Коледа. Моите братовчеди в Иваново са коледарчета, лазарки", казва Наталия. 
И добавя: "Аз съм щастлива, че съм родена в такова семейство, още повече че и двамата ми родители са либерални и отворени в мисленето. Но са възпитали и мен, и братята ми в уважение към възрастните - при нас е закон да станеш, като влезе възрастен,
от малка съм научена да готвя, да чистя, да пера
От деца работим в градината, не може да не знаеш да плевиш, да правиш лютеници, да колиш кокошка, да събираш дърва... Но пък всичко това ти помага по-късно, защото никога не знаеш с каква ситуация ще те сблъска животът", разказва момичето. Сега единият й брат работи в Лондон, другият е в Германия, те също са образовани, имат добра работа. Майка й живее при нея в Бирмингам. И от време на време деликатно й подхвърля, че не е зле и Наталия да помисли да се задоми. Знам, че моите връстнички от нашия етнос на тази възраст имат по няколко деца, но аз още не съм срещнала Човека, смее се Наталия. 
Пък и явно не й остава време да се замисля много по тази тема - освен може би, докато пътува от едно място за младежки срещи към друго. Или както сега, в Русе, да подготвя домакинството на доброволците. Защото след първата група през септември предстои да дойде и още една... А в това време Наталия не се отделя за дълго от лаптопа - защото има работа в Бирмингам, която върши дистанционно. Ама аз така съм свикнала - по много неща едновременно да правя и да виждам, че има смисъл от тях, казва тя.