Три месеца преди да навърши 19 години, Димитър Димитров вече приключи с един важен период в живота си - и скоро предстои да получи дипломата си за средно образование от Националното училище по изкуствата. В четвъртък младият флейтист мина през последното си школско изпитание - изпита за професионална квалификация. Вариации по „Кармен“, части от творби на Моцарт и Вивалди включваше програмата на абитуриента, за когото сцената отдавна вече е нещо не просто обичайно, в което той плува в свои води, но и място, където той се отдава на това, което е негова втора природа - музиката. 
За русенеца светлините на прожекторите и тръпката преди и по време на концерт са част от неговото младо битие - при това не от вчера. И все пак, когато на 23 май от сцената на Доходното здание кметът Пламен Стоилов обяви, че Димитър Димитров е тазгодишният носител на званието „Млад творец“ и печели стипендията на името на двамата русенски театрали Георги Стефанов и Яна Стефанова-Хернани, младият флейтист май за първи път се чувстваше странно на сцената. Може би защото не носеше в ръка своята флейта. И на сцената не го чакаха неговите барабани. Нито пък китарата, нито саксофонът. Защото всички тези инструменти са част от разностранното амплоа на Димитър Димитров, макар и за повечето русенски ценители на класиката той да е известен като 
един от младите и най-перспективни флейтисти
на когото специалистите предричат бляскаво бъдеще. 
Неговата среща с флейтата става случайно. В първи и втори клас Митко учи в училище „Йордан Йовков“. И оттогава датира неговата страст по барабаните. Впрочем,  пак по това време малкото момче се залавя и със спорт - и става трикратен шампион по спортна акробатика. Но баща му, тромбонистът на Биг бенд Русе Борис Борисов, не може да не забележи отдадеността, с която детето се отнася към музиката и започва да се замисля дали не е по-добре момчето да се запише в Музикалното - което и самият той е завършил преди време. Толкова много исках да уча ударни - и ето че един ден се упътихме към училището да проверим как стоят нещата, разказва Димитър. Преди обаче да влязат в сградата, срещат Красимира Великова - преподавателката по флейта, която е била съученичка на бащата. А защо да не се пробва на флейта? - пита тя. Защо пък не - отговаря Борис Борисов. „Тя ми даде един мундщук и аз с първото духване изкарах тон. Преподавателката много се учуди, баща ми също. Тогава 
Красимира Великова каза: „Това е инструментът!“
И така в трети клас постъпих в училището“, разказва младият флейтист. 
Той обаче не затваря страницата с барабаните. Напротив. Вече в гимназията, през 2015 година, с още двама приятели, Вазкен и Борис, сформират група с чудноватото име Slatemant и там Димитър дава воля на незатихващата си страст по перкусиите. Групата свири метъл, позната е на русенската клубна публика, но не само на нея. Няколко поредни години ги канят на варненския фестивал „RockSchool Festival“, а също и на софийския „August Burns Fest Vol.IV“. 
Преди да се стигне до метъла, малкият флейтист успява успешно да премине през началния материал, предвиден в училищната програма за инструмента, който е смятан за най-финия и най-деликатен аналог на птичите песни. И още след първата си година в Музикалното той се явява за първи път на конкурс - в Добрич, където печели и първата си първа награда! Оттам нататък започва поредицата на Димитър Димитров, в която той преминава през различни конкурси в София, Бургас, Пловдив и неизменно се завръща в Русе с приз. 
В пети клас е и първият му самостоятелен концерт пред публика
И стълбицата, по която момчето се качва, се издига все по-нагоре. За това изкачване много допринасят майсторските класове, през които е преминал, особено ценни са му общуванията с един от големите майстори на флейтата - виртуоза Георги Спасов, който преди доста години също е завършил русенското Музикално училище. 
В биографията на все още 18-годишния Димитър Димитров следват и изяви като дуо „Апасионато“ с младия пианист, също ученик в НУИ, Николай Димитров. Не закъсняват и солистичните участия на Димитър заедно с големи оркестри. Той свири с Русенската филхармония, участва в концерт-спектакъл на „Фортисимо фамилия“ заедно актрисата Мая Бежанска и арфистката Анжела Маджарова под палката на Максим Ешкенази. Три пъти досега е свирил във Виена, веднъж в Брюксел, съвсем неотдавна негови изпълнения зарадваха ценители в полската столица Варшава на концерта на талантливи ученици на НУИ. Преди година пък младият русенец 
получи отличие от министъра на културата Боил Банов 
- това стана на празничната церемония по връчването на наградите „Златен век“.  
Паметен за Митко остава споменът му за концерта с филхармонията на румънския град Брашов през 2016 година, където под диригентството на Коичиро Канно младият флейтист се включи като специален гост. Там изпълнихме Райюнеке концерт, първа част, усещането беше наистина изключително, казва Димитър. И признава: „Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато свиря с оркестър. Тази година на патронния празник на нашето училище, който по традиция представлява голям концерт с Русенската филхармония, имах честта да свиря на финала на концерта. За мен това наистина е най-великото усещане - да свиря на голяма сцена, пред многобройна публика. И дори и да не различавам отделни лица в залата, винаги се опитвам да предам цялата емоция от това, което изпълнявам, и на зрителите. Искам да споделя красотата и преживяването, които изпитвам самият аз, и на хората, които са дошли да чуят на живо точно тази интерпретация“. 
Той самият предпочита епохата на романтизма, това са авторите, които най-много „му лежат“. Но не престава да търси и нови провокации, които да поставят уменията му пред изпитания, които да го доведат до съвършенство. Подготвяйки се за изпитите в Консерваторията, които му предстоят, също отработва програмата така, че да покаже собствения си стил и нови багри в познати произведения.
Заедно с това той 
с лекота съчетава Моцарт и метъл
Едното не пречи на другото, усмихва се младежът. И разказва: „Случвало се е във Варна да свирим с групата на концерт точно преди да се явя на конкурс с флейтата. Просто превключвам от едната нагласа на другата, сменям „тоналността“ и влизам в другата реалност“. 
Така с лекота той сменя тениската с метъл надписите и облича бялата риза с папийонката. Впрочем, първата му папийонка, с която излиза на първия си концерт с Русенската филхармония, е вишнева на цвят. Пази си я още, въпреки че видимо не е суетен. Всъщност, повечето папийонки са били на баща му. Борис Борисов с удоволствие отстъпва на сина си пеперудките, които са един от красивите символи на концертиращия артист - и е толкова горд със сина си... 
„За мен чувството да изляза пред публика и да свиря е наистина уникално - 
огромно удоволствие е да свиря на сцена
И се радвам, че съм се захванал точно с това, дори не се и замислям с какво друго бих се занимавал. Радвам се, че така са се развили нещата - къде спонтанно, къде нарочно. И много се радвам на това, че имам подкрепата на родителите ми, винаги, във всичко“, казва Димитър.  
И въпреки че Димитър Димитров вече е свирил на толкова много сцени, преминал е през толкова много конкурси, рецитали, солистични концерти, вълнението и тръпката преди концерт си остават. В момента, в който изляза на сцената, вълнението и лекото притеснение изчезват - тогава остава музиката и залата, която мога да зарадвам със свиренето, казва флейтистът. 
Сега му предстои усилена подготовка за кандидатстването в Музикалната академия. Това вероятно ще поотмести леко едно от големите му удоволствия - баскетбола. „Много обичам да играя баскетбол, дори се е случвало понякога заради него да оставя свиренето на по-заден план. Но след това задължително наваксвам. Това са моите две удоволствия - свиренето и баскетболът. Е, понякога имам нужда малко и да помързелувам - това е времето за разходки, за бъбрене с приятели, време с приятелката ми Калина, която тази година също завършва нашето училище с китара и заедно ще кандидатстваме в София“, казва Димитър. Надявам се да сме сред студентите наесен и оттам нататък да преценяваме какви ще бъдат следващите планове, добавя той на раздяла.