В един тих, пропит с ерудиция, наглед възпитан и етичен, но често доминиран от страсти, амбиции, завист и мошеничество свят живеят безброй портрети и пейзажи, исторически битки и мирни договори, класически балет и модерни картини, кралски особи и революционери... Съжителстват мирно, безстрастно и незабележимо, подредени педантично и обслужвани грижливо и радват собствениците си и тези, които имат очи, сърца и въображение за сетивата им. Това са филателистите, които само след няколко дни, на 18 юни, ще отбележат  своя празник - Световния ден на филателията. По този повод ви предлагаме материал за най-скъпата българска марка и русенските й адреси.


Една легендарна мистерия цари вече повече от сто години в русенското и националното филателно пространство... Това е Обърнатата конница /понякога наричана и Обърнатата кавалерия/ - пощенска марка с образите на цар Фердинанд и синовете му Борис и Кирил. Тя е най-добрият посланик на България сред колекционерските кръгове в цяла Европа и по света и е скъп в буквалния и преносния смисъл на всяка филателна сбирка. 
Началото на историята...
През 1907 г. Ярослав Вешин рисува емблематичната си картина „Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил на парада в чест на 20 год. от възкачването му“. Картината е с посвещение от художника: „ХХ год. юбилей на Негово Величество Царя 1887-1907“. Още тогава, с детайли от творбата е тиражирана поредица от две пощенски картички: „Княз Кирил и Княз Борис“ и „Н.Величество Царя на Българите“.
Три години по-късно, през 1910 г., художниците Ант. Митов и Г. Евстатиев проектират поредицата „Редовни - изгледи и портрети“, включваща 12 пощенски марки, всяка с размери 10х10 мм. Номерирани и именувани са както следва: 82 - Асеновата крепост; 83 - цар Фердинанд I; 84 - Велико Търново; 85 - цар Фердинанд I; 86 - цар Фердинанд I; 87 - Искърският пролом при Лютиброд; 88 - цар Фердинанд I; 89 - Рилският манастир; 90 - цар Фердинанд I и синовете му княз Борис и принц Кирил на военни маневри (по картина на Яр. Вешин); 91 - цар Фердинанд I (по картина на А. Митов); 92 - манастирът „Св. Троица“ във Велико Търново; 93 - пристанището на Варна. Сред красивите графики под № 90 най-ярко изпъква сюжетът от картината на Ярослав Вешин с изобразените на коне по време на военни маневри Цар Фердинанд и синовете му Борис и Кирил.
Проектите на марките са дадени за клиширане в „Бредбъри, Уилкинсън и Ко“ - Ню Малдън, Великобритания, а за печат в Полиграфическия институт за ценни книжа в италианската столица Рим. При отпечатването обаче, няколко от листовете заради невнимание и небрежност на печатарите са завъртени на 180 градуса. По този начин конните фигури на Царя и синовете му се оказват с главите надолу. Работниците в печатницата отстраняват дефектните листове, но един се „промъква“ из между читавите, минавайки безпрепятствено контрола за качество. Марките пристигат в България с параход и са валидирани и пуснати в обращение на 14 февруари 1911 г. - съответно с дванадесет номинални стойности. Марката с конните фигури на царя и наследниците му е с обозначена стойност 50 стотинки и се ползва по предназначението си - за таксуване на пощенски услуги - чак до 1918 година, редом с останалите единадесет отпечатъка.
Какво се случва обаче пет години по-рано?
През 1913 г. в Пощенска станция №1 на Пловдив, съвсем случайно са засечени екземпляри от марката, на които е цар Фердинанд и синовете му принц Борис и принц Кирил са изобразени обърнати спрямо текста, т.е. центърът спрямо текста на илюстрацията е завъртян на 180 градуса. По същото време отпечатък от бъдещата Обърната конница се появява и в русенската Централна телеграфо-пощенска станция на ул.“Славянска“ в Доходното здание на Иван Стоянов-Соларя - известен търговец и благодетел. С нея свободно се облепят пликове и картички. Местен колекционер разказва, че още тогава на дядо му е направило впечатление, че нещо с конете не е наред. Сиреч - са обърнати спрямо стотинките. И толкова... Никой не се замисля защо това е така. Приели го за нещо нормално... 
Едва през 30-те години на ХХ век колекционерът-филателист Никола Кочанов забелязва знаменитата марка в част от пратките във фабрика за претопяване на стара хартия и осъзнава ценността на печатарския дефект. От този момент Обърнатата конница се превръща в световна рядка ценност и най-скъпата българска марка.
До нея са се докосвали видни филателисти като русенецът Светозар Димитров-Змей Горянин, когато работи като счетоводител в Дирекция „Храноизнос“ в София след 1930 г., Лазар Добрич, Любомир Дойчев, Богомил Райнов и др. Марката предизвиква интерес у цар Борис III и Георги Димитров.
В края на седемдесетте години на миналия век у нас екземпляр от ценната марка е струвал около 1700 лева, при средна работна заплата от 180-200 лева. Тогава има три фиксирани продажби на посочената цена. Една от марките е закупена от зетя на Тодор Живков - Иван Славков. 
Обърнатата конница вплита знаците на съдбата и върху двама от последните премиери на България – един бивш и един настоящ.
През 2008 г. от 16 до 19 октомври по време на Международния панаир Пловдив, 30 000 ценни марки от 50 колекции, бяха включени в Националната филателна изложба под патронажа на тогавашния министър-председател Сергей Станишев. Водещото място в експозицията, посветена и на 100-годишнината от Независимостта на България беше отредено на Обърнатата конница. Тя бе поставена в специален куб от бронирано стъкло. Показаната уникална ценност е собственост на Спас Панчев, председател на Съюза на българските филателисти, а тогава и заместник-министър на отбраната. По данни на организаторите, последната проява от подобен мащаб е била организирана през далечната 1981 г. по време на Световното ловно изложение, което се е състояло отново в рамките на Пловдивския панаир.
От ноември 2008 г. до февруари 2009 г. Обърнатата конница диви погледите на чуждестранните колекционери в нарочна изложба в Цюрих.
През 2015 г. в „Из Дневниците на един луд“, 5-9 октомври, авторът д-р Тони Филипов сравнява Бойко Борисов с Обърнатата конница, като споменава как лидерът на ГЕРБ превръща всичките си недостатъци в предимства и: „Ако беше пощенска марка, щеше да е толкова ценен, колкото Обърнатата конница, дето Фердинанд и синовете му са с главата надолу. И днес струва 50 000 евро... Та искам да кажа, че той е марката на ГЕРБ, или гербовата марка и дефектите само увеличават цената му. И колкото повече време минава, толкова по-скъп ще става. Или ще ни излиза, не знам как е по-правилно да се каже...“.
Трима притежатели на конницата в Русе
Днес Обърнатата конница се оценява минимум на 50 000 евро, макар, че се спекулира с цената и при по-активна „разходка“ из форумните аукционни пазари може да се намери на цена от 15 000 до 20 000 евро. Хора от кухнята на тази специфична търговия обаче твърдят, че това са „пробни“ и „разузнавателни“ цени. На филателистите у нас са известни около 30 такива марки, като всичките са клеймовани. Притежание са на малцина колекционери - не повече от десет в България, а останалите - в чужбина. Според Христо Николчев, председател на Съюза на българските филателисти (1990-2003) през 2005 г. екземпляр от Обърнатата конница е продаден на нищожната цена от 5000 лв. Известни са и 60 броя „нормални“, „необърнати“ марки.
Един от притежателите на уникалната марка бе покойният композитор Тончо Русев. През 2015 година в едно интервю той сподели, че „всеки месец наглежда Обърнатата си конница в банката“ и се надява „никога да не опре до това да я продава“, въпреки че „ако се наложи и това ще направя“. Русев купува марката доста скъпо, във време когато нейният клеймован вариант е оценен от реномирания немски каталог „Михел“ на 15 000 марки - в далечната 1994 година.
До преди десетина години трима стари русенски филателисти притежаваха по екземпляр от уникалния отпечатък. Единият бе Братан Ралчев, а другите двама пазеха стриктно анонимността си и след като починаха, марките им напуснаха града и потънаха в нечии колекции за солидната сума от 10 000 евро всяка. 
Как се изтупва прах за 100 000 евро
Съвсем наскоро, само преди дни се вдигна шум и около Обърнатата конница на зетя на Тодор Живков - покойния Иван Славков. Всъщност това е екземплярът с най-висока експертна оценка в историята. През 1990 година, във връзка с делото срещу Живков, марката бе оценена от експерта Петър Борисов Георгиев на 57 213, 40 лв. Само да припомним, че тогава курсът на лева към долара все още е фиксиран, а при освобождаването му следващата година първоначално се стабилизира около 20 лева за долар, после неизменно расте. 
Заговори се за мистериозното й изчезване от огромната му колекция. Но по-наблюдателните и осведомени изследователи и филателисти обаче знаят, че още през 2012 г. в медиите изтече информация, че сбирката от елитни и подбрани пощенски марки /съхранявана в над 100-те класьора/ е продадена от сина му Тодор Славков за скромните спрямо стойността й 50-60 хил. евро. Коментираше се, че Малък Тошко, както е известен внукът на Тодор Живков, макар че имал отношение към филателията, решил да се раздели с марките, за да попаднат в ръцете на истински колекционер, който да ги съхранява подобаващо.
Тази розова пиарска мъгла бе разсеяна от изявленията на самия Тошко по повод колекцията: „Абе, за какво ми е, бе?! Само да ми трупа прах!“.
Според български и международни експерти истинската цена на „прахоуловителя“ е 150 000-170 000 евро, сиреч с „изтупването на праха“ Малък Тошко е изпуснал едни 100 000 евро.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ