От 2008 година на 9 юни се отбелязва Световният ден на архивите. Тази година денят отмина, но архивите ще си останат завинаги част от културното наследство и източник на информация. В тях са фиксирани мечтите, стремежите и борбите на нашите предци, техните възторзи и разочарования. Като в огледало за обратно виждане можем да погледнем вчерашния ден, да видим грешките, да си спестим някои разочарования и да обясним днешните процеси, да намерим отговор на много въпроси, поставяни и в миналото. Защото нищо не започва от нас и от днес!
 Вече близо четвърт век паметта на Русе е забутана в един фабричен двор на  промишлената зона на града. Завод „Найден Киров“ е крайно неподходящо място за Русенския държавен архив. Като културна институция той трябва да бъде в централната част, така, както театъра и операта.
„Найден Киров“ е третото седалище на Държавен архив-Русе от създаването му.
От 1952 до 1984 г. той беше в сградата на сегашната дирекция на Регионалния исторически музей, а до 1995 година - на ъгъла на ул.“Николаевска“ с „Рила“ в търговската сграда на Сабетай Бениеш, по-късно използвана и за настаняване на Районния съд. Триъгълникът Архив-Музей-Библиотека съвсем естествено беше разположен на Стария площад на Русе. Тогава сградата на Архива - архитектурен паметник на културата, започна да се руши, стана опасна за обитаване, появиха се и реституционни претенции.
През лятото на 1995 година се наеха камиони и цялата стара книжнина и папки набързо се натикаха в една заводска битова сграда, придобита от Държавна агенция „Архиви“. Дори е трудно да се обясни на човек как да стигне до самия Архив. Минава се през портал с пропуск, върви се пет минути до края на двора, докато се стигне до двуетажната сграда на Архива. За крайно лошите условия вътре е излишно да говорим. Малки, високо монтирани прозорци, оскъдна светлина, тясна читалня, студ през зимата - това се предлага на читателите. Много от бившите сервизни помещения на битовата сграда са неизползваеми, защото са били предназначени за друго, а площта им е неподходяща за целите на Архива. Въпреки старанието и професионализмът на служителите му, няма подходяща среда за спокойна, творческа работа на читателите. Кой човек, разхождайки се по улиците, би се решил да посети, примерно, някоя тематична документална  изложба,  подредена от Държавния архив в завод „Найден Киров“?! И как ще стигне дотам? Затова обикновено тези изложби се подреждат в библиотеката или в музея. Един завод не е най-подходящото място и за провеждане на научни конференции.
 А Русенският архив съхранява ценни за историята на региона архивни документи за периода от 1671 година до наши дни - над 300 000 снимки от всички сфери на обществения, стопанския и културния живот на града и региона, фондове с лични документи на участници в националноосвободителното движение, на общественици, юристи, педагози, лекари, музиканти и др. От създаването си до днес читалнята на архива се посещава ежегодно от граждани, търсещи документална информация за своята научно-изследователска дейност, за възстановяване на земеделски земи, непокрита градска собственост и т.н.
Отдалечеността затруднява връзката с държавни и обществени институции със сходен профил за оказване на помощ при организирането, обработването и съхраняването на архивни документи в учрежденията, създава ограничения при експониране на документи за изложби и др. По този начин се губи възможността да бъде представено пред гражданството документалното богатство, с което градът разполага, а и Архивът да се развие като съвременна институция, отворена към задоволяване потребностите на обществото. Ограничен е достъпът на студенти и ученици да институцията.
Преместването на Държавен архив-Русе е голямо предизвикателство, но е крайно време да се направи. Нужна е подходяща сграда, коята да разполага с помещения за читалня, работни кабинети, обучителна зала, помещения за описи и др. От години бившият Учителски дом стои затворен и неизползваем, както и бившият АГ комплекс. За тази цел може да се ползва и някоя училищна сграда, която се намира в близост до другите културни учреждения. Намаляването на броя на учениците, на паралелките, евентуалното закриване или сливане на училища, и освобождаване на училищна сграда от предназначението й, създава увереност, че този вариант е изпълним за целите на архивната институция.
Нужни са по-голяма заинтересованост, перспективно мислене и помощ най-вече от страна на общинските съветници и местната власт, за да се намери бързо подходяща и леснодостъпна сграда в централната градска част, а Държавният архив-Русе най-сетне да заеме полагащото му се място в културния и обществен живот на нашия древен град. Този въпрос не търпи никакво отлагане. Защото днешният наш ден утре ще бъде в Архива. Той ще изпълни своето предназначение само когато стане често посещавано и от младите място, така, както музея и библиотеката.

Хачик ЛЕБИКЯН