Добър и истински човек, който винаги помагаше на всеки в нужда - това бяха най-честите думи, които казваха близки и приятели на траурната церемония в памет на алпиниста Иван Томов. Той беше изпратен вчера в последния си път от семейството си, близки, приятели и съмишленици в храма "Света Троица", а тялото му беше положено в гробищния парк "Чародейка" близо до гроба на зверски убитата през октомври миналата година журналистка Виктория Маринова. Много сълзи и болка имаше по лицата на всички, които бяха на поклонението на 35-годишния русенец, загинал след успешното изкачване на четвъртия в света връх Лхотце.
"Много е трудно в такъв момент да се говори. Иван беше много добър човек, аз го познавам като момче, което контактуваше с всички деца пред моите очи. Познавам семейството. Много ми е трудно", сподели Бонка Станчева
Сред близките на семейството, която си взе сбогом с Иван, беше и арменката Гуар. 
"Познавам го от малък. Приятел е на моя син. Беше много смирен, помагаше на другите, на по-слабите. Отдаваше се цялостно, когато правеше нещо. Никога няма да го забравя. Много обичаше да прави добрини", каза жената. 
Председателят на туристическо дружество "Приста" Сашо Попов също изпрати близък човек и приятел. 
"Иван беше различен. Човекът, който най-високо стои в нашата лична класация, в нашето лично градиране на стойностите на алпинистите, пещерняците, туристите. Човекът, който направи най-много и то с чисто сърце и по много чист и етичен начин. Обикновено в големите постижения голямото его на големите спортисти има и напрежение, има и едно удряне с лакти. При Иван не беше така, това го прави различен от другите големи спортисти и алпинисти", сподели Попов.  
"Определени хора имат заложени вътре в тях по-голяма сила, стремеж към по-високи, макар и трудни места, към всякакви постижения. Ние сме от другите, средното ниво, които правим основата на пирамидата, но и в спорта, и в туризма има пирамида и тези хора са родени за върха на тази пирамида, дори някои да стигат там с цената на живота си. Това винаги го е имало и ще го има", каза още Попов.
Приятели от България и чужбина пристигнаха в Русе, за да си вземат последно сбогом с Иван Томов. Сред тях е и Истафил Ашурлъ от Азербайджан, който е преживял с българина атентата при изкачването на Нанга Парбат през 2013 година. Истафил е бил част и от експедицията към Лхотце, където Иван намира смъртта си.
"Познаваме се с Иван от 2013 г., бяхме заедно на експедицията в Нанга Парбат, където терористи убиха 10 души, а ние се спасихме. Този път за съжаление се случи трагедия и загубихме Иван. Бяхме заедно в експедицията на Лхотце, ние бяхме в базовия лагер, когато Иван беше на върха. И през ум не ни е минало, че алпинист на такова ниво като Иван може да попадне в такава ситуация. Деляха ни 10 часа. За съжаление всички наши усилия се оказаха безрезултатни и в 13.30 часа непалско време го загубихме. Как си спомням Иван? Той беше отличен алпинист, добър другар, добър, светъл човек. Ние тъкмо бяхме отпразнували 35-ия му рожден ден на 2 май и бяхме абсолютно неподготвени за това, което се случи. Голяма трагедия. И не само за нас, това е голяма трагедия за целия алпинистки свят. Ние загубихме много светъл човек и много силен алпинист", сподели Истафил Ашурлъ. 
Русенският алпинист Иван Томов загина на слизане от връх Лхотце в Хималаите на 17 май, след като развива симптоми на височинна болест. Партньорката му в атаката на върха от Русия Анастасия Рунова му поставя инжекция, но след като и тя не помага, испанците Серги Минготе и Хуан Пабло Мор правят опит да свалят българина надолу. Той обаче издъхва в ръцете им. 
Минготе разказа пред БНР, че видял Иван за първи път при Лагер 4, на 7700 м.
"В 8 часа сутринта на 17 май неговата партньорка ни помоли за помощ, защото той беше много зле. Бяха прекарали нощта там и той имаше нужда от кислород. Когато го видях, разбрах, че е зле. Почти не можеше да се движи. Не можеше да направи дори две крачки, защото, според мен, имаше тежък оток. Каза ми само, че има нужда от помощ, не можеше да говори, още повече през маската. Опитахме се да го свалим. Изрязах парчета от фиксиращо въже и от една постелка направихме носилка с Хуан Пабло Мор. После, съвсем близо до Лагер 4, на 7650 м падна на земята и не можа да стане. Тогава кислородният апарат спря, Иван вече не дишаше. Беше много тежко за нас", сподели каталунецът. 
От туристическо дружество "Приста" и клуб "Пеши туризъм" поднесоха венци в памет на големия и като алпинист, и като човек Иван Томов. Венци изпратиха също кметът на община Русе Пламен Стоилов и председателят на общинския съвет Христо Белоев.