Тази вечер Голямата зала на Доходното здание със сигурност ще се пука по шевовете - това ще стане в опит най-представителният концертен салон в Русе да побере приятелите и почитателите на детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Зорница". Няма да бъде лесно. Защото през състава за 50-те години от създаването на колоритната формация са преминали около 3000 момичета и момчета. Една част от порасналите вече някогашни талантливи деца са на линия и днес -  като ветерани те ще открият юбилейния празничен концерт на "Зорница" с "Добруджанска сюита". 
Вълненията покрай приготовленията за юбилейния концерт са много. Но вероятно най-силни са те за Милка Железарова - именно с нея малки и големи русенци свързват името на ансамбъла. От 50-те години на ансамбъла 45 са свързани точно с нея - безсменния и 
невероятно сърцат ръководител на трите състава
които са една от красивите марки на град Русе в продължение на половин век. Концертът тази вечер ще бъде нейната последна изява като главен художествен ръководител - след това Железарова е решила да се оттегли от активната работа. 
Стига толкова, време е младите да поемат нещата в свои ръце, обяснява тя.
Макар че на "младите" - двамата хореографи Добрин Райчев и Милена Михова, както и на ръководителката на народния хор Светлана Недкова - не им се вярва сто процента, че Милка ще отреже завинаги нишката. Няма как да стане - та "Зорница" е целият й живот! 
Милка Железарова поема ансамбъла не от първото, а от второто му "дихание" - след създаването си през 1969 година към Профсъюзния дом на културата през първите пет години формацията не успява да направи това, което явно се е очаквало от нея - да завоюва бляскав престиж, затова на петата година се разпуска. Есента на същата година обаче Милка Железарова пристига с диплома от първия випуск по специалността "Българска хореография" в София и е разпределена към "Зорница", която по документи все още същестува. Милка започва като помощник-ръководител - ръководител е Димитър Гайдаров - и не се разделя с ансамбъла цели 45 години! 
Започнахме да събираме деца - и за танцовата трупа, и за народния хор, и за оркестъра, разказва Милка Железарова. "Тогава имаше само едно момче, което свиреше на гъдулка. 
Тръгнах по училищата и обиколих всички деца от първи до четвърти клас
за да събера група. Репетирахме в училище "Иван Вазов", затова и доста от децата в състава бяха точно оттам". Така в "Зорница" попада и Добрин Райчев, сегашният хореограф. Той е един от първите ни танцьори, обяснява Железарова, която видимо е доволна, че от ръцете й ще поемат трите състава на ансамбъла хора не само професионалисти, а и също тъй сърцати и неотменно свързани с каузата "Зорница", каквато е самата тя. 
Така е и със Светлана Недкова, която вече от години води народния хор. "Бях в първи клас, когато ме заведе дядо, той много обичаше фолклора и искаше да ме запишат да танцувам. Обаче Милка тогава ме огледа и веднага отряза: "Отивай в съседната стая - в хора!". Малко ми стана криво - нали се бях приготвила да танцувам, но се оказа, че наистина пеенето е повече мое, така че сега не само не съжалявам, а напротив, понякога се чудя какво щеше да стане, ако тя тогава не ме беше упътила в "правилната" стая", усмихва се Светлана Недкова. 
Първата награда дойде на Петия републикански фестивал - златен медал и званието "Представителен колектив", разказва Милка Железарова. "След това всяко наше явяване на този фестивал носи винаги медал и представително звание. Сега пък сме представителен ансамъл на ЦИОФ /Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства/, което е днешното измерение на оценката за таланта и труда ни. Скоро след второто "раждане" на "Зорница" тя бе прехвърлена от Дома на културата под ръководството на друг русенски именит ансамбъл - "Приста". Това бяха годините на особено бурното развитие и изяви на състава. Имало е моменти, когато общо 
децата в оркестъра, хора и танцовия състав надхвърляха 250
както и имаше много деца, които искаха  да станат част от ансамбъла, но нямаше места. Тогава само ние и "Здравец" съществувахме като детски ансамбли", разказва Милка Железарова. 
През 1992 г. промените ликвидират ансамбъл "Приста", като това изправя пред трудности и несигурност и ансамбъл "Зорница". 
Лепяха лепенки на вратите, не ме пускаха да вляза да репетирам, припомня си с тъга Железарова. 
През есента на същата година се налага ансамбълът да напусне репетиционната зала. 
Тогава ни подаде ръка Ани Нишанян, секретарят на читалище "Бенковски", тя прие "Зорница" към читалището и там останахме цели четири години, продължава Милка Железарова. 
А през 1995-а кандидатствали да преминат към Центъра за работа с деца и от 1 откомври 1995 г. центърът станал новият дом за "Зорница". Разкриват и 4 щатни бройки за екипа на ансамбъла - за Милка Железарова, покойния вече Никола Десков, Светлана Недкова, вече завършила училището в Котел, и музиканта Димитър Цапарков. 
Много ни се иска и правим и сега всичко възможно да привлечем повече деца, които да откриват и преоткриват красивата истина за българския фолклор, казва Железарова. И припомня: "Навремето на концерт в оркестъра свиреха 30 деца, други 30 бяха резерва - не можех да качвам на сцената всичките, просто нямаше място, 53 бяха певиците и танцьорите бяха към 120...".
Днес в "Зорница" с особен трепет пазят 
една уникална тетрадка голям формат с твърди корици
в която година по година, концерт по концерт, е записана биографията на ансамбъла. Тази тетрадка е не просто архив на формацията, а една машина на времето, която разказва не само за изявите и успехите на малките танцьори, свирачи и певци, а връща спомена за отдавна вече отминали събития, реалии, понятия. От нея се вижда как "Зорница" е жънела аплодисменти на самодейни прегледи, фестивали и конкурси, радвала е с изкуството си високи гости в Русе и чуждестранни дипломати. 
Ансамбълът е бил предпочитан участник в тържества, патронни празници и годишнини - и на "Братя Миладинови", "Тома Кърджиев", "Пейо Яворов" /имаше и такова училище в Русе!/, "Климент Охридски" /днешното Дойче шуле/, "Иван Вазов", много пъти е пял и танцувал на празненства на Строителния техникум, на СПТУ по машиностроене и СПТУ по текстил /отдавна не съществуват тези СПТУ-та!/. Много пъти "Зорница" е придавала цвят на празненства на читалище "Цанко Церковски" /със сигурност някои още го помнят/. А като се зададе Нова година, Трети март, 24 май, малките артисти са правели и по няколко изпълнения на ден - да поздравят ОФ клубове в кварталите, околните села, Окръжния народен съвет, Градския партиен комитет, ДКМС... 
"Вълшебната тетрадка" съобщава за участия в тържествени концерти с участието на "Зорница" по случай 10-годишнината на завод "Печатни платки", за 50-годишнината на завод "Леон Таджер", за юбилей на машиностроителния завод "Георги Димитров", "Петър Караминчев", "Вела Пискова" и още много други заводи и фабрики, които отдавна са заличени от картата на Русе.
Ансамбълът е канен да представи града и 
да украси "посещението на българо-румънския завод в село Мартен от другарите Тодор Живков и Николае Чаушеску"
на 13 февруари 1980 година. На следващия ден "Зорница" пак е на линия - този път да придаде цвят на "ритуала за даване име в Дома на новороденото по повод посещението на др.Людмила Живкова и Елена Чаушеску". 
Тетрадката грижливо се води от един от ръководителите на ансамбъла, Дончо Грънчаров. Голям омайник беше, усмихва се Милка Железарова. Той е бил инициатор на записването на всичко, което прави ансамбълът - за да се знае и да се помни! Така благодарение на неговото усърдие сега можем да се върнем назад в годините и да научим за гостуването в русенския ансамбъл на големия български фолклорист, изследовател, събирач и пазител на традициите Филип Кутев. "Зададени му бяха въпроси от децата, на които той отговори и накрая те изпълниха кратка концертна програма", пише Дончо Грънчаров за 23 март 1980 г. Той ни беше голям приятел, вмята Милка Железарова. 
Пак от тетрадката научаваме, че "Зорница" е участвала в Пеещия влак на международната асамблея "Знаме на мира" - през август 1989 година русенските деца изнасят 12 концерта в различни български градове. Пътувахме с кушет вагони, миехме се по гарите, във влака си беше доста мизерно, но пък иначе беше весело, засмива се Железарова. 
Пожълтелите страници са запазили сведения и за други престижни участия на ансамбъла. Сред тях са участието на оркестъра и солистки в програма пред жените на Дипломатическия корпус на 1 декември 1979 година /пак в Дома на новороденото в Русе/, а в същия ден танцовият състав се е изявил "в ловджийски ритуал на Дипломатическия корпус" в лесопарка. Децата радват с изкуството си и Политбюро на БКП, пред което изнасят своя танцов новогодишен поздрав, а 
в Русе обичайно посрещат делегации на високо равнище от Финландия, Виетнам, Полша и дори и от Лесото!
Самите малки артисти също пътуват доста. Първото им излизане в чужбина е в Северна Корея през януари 1980 година. Оттогава досега /макар и напоследък по-рядко, по обясними причини/, "Зорница" продължава да радва със своето пъстро и вдъхновено изкуство публиките в различни страни. Напоследък са жънали аподисменти във Франция, Румъния, Русия, и в момента получават покани за фестивали и фолклорни празници.
Тетрадката продължава да се попълва - доскоро в нея е записвала изявите Милка Железарова, сега дневникът е поверен на Светлана Недкова. 
Днес в него ще бъде записан юбилейният концерт за 50-ата годишнина. А след това бележките ще продължат. Не само защото в тетрадката почти една трета от листите са още празни. А най-вече защото "Зорница" има мисия и послание. Новият екип - Добрин Райчев, Милена Михова и Светлана Недкова, формулират това така: "Да успеем да съхраним любовта към фолклора, динамиката на танца и душевността, която притежаваме благодарение на народното изкуство, и да ги предадем на сегашните децза. Те имат нужда от това!".