Все повече училища се отказват не само от краснописа, но и от писането на ръка като цяло. В Германия, Финландия и САЩ децата в първи клас учат изписването на буквите само по време на свободно избираеми предмети или не го учат изобщо.

Американските федерални общообразователни нормативи препоръчват обучението по писане на ръка само в детските градини и първи клас, където децата са на пет години. В половината от американските щати постъпват именно така. Тоест от шестгодишна възраст американските деца вече не пишат на ръка, а азбуката я учат на компютър или таблет.

През есента на 2016 година във Финландия тръгнаха на училище първите деца, които не са карани да пишат на ръка. В Швеция също започнаха да се отказват от писането и да снабдяват децата с устройства, които преобразуват печатния текст в ръкописен. Шведските учени смятат, че детската моторика не е приспособена за писане, затова първокласниците е добре да натискат клавишите: детето набира на компютъра текст и вижда как същия текст изглежда ръкописно.

Във Великобритания още не са се отказали от писането на ръка, но първокласниците са обучавани едновременно и към ръкописен, и към печатен текст. Щом детето се научи да пише ръкописно, то държи изпит и почти винаги преминава към писане с печатни букви – във Великобритания пишат именно с такива букви. Някои британци дори не могат да разберат текст, написан на ръка от някой емигрант, учил краснопис в уроците по английски.

В Русия за последните 100 години писането на ръка се е опростявало няколко пъти. След революцията през 1917 година, болшевиките, заедно с азбуката, променят и изписването на буквите на ръка, което опростява обучението. До 1950-те години писменият стандарт все пак предвижда някои декоративни елементи в буквите. Самото писане е разработено за перо, а консултирането става с неврофизиолози. Цели научни институти са ангажирани с всяка една буква, за да може мускулното напрежение в ръцете да се редува с отпускане.

Завъртулките при "д", заглавнaта "Г", чертичките на "Т" се запазват, за да може писмото да не е без прекъсване. Предполага се, че при наличието на всички тези линии, водещи надолу, се прави натиск, а при написването на линиите нагоре се прави отпускане и така ръката почива. Писането протича по-бавно, но ръката се е уморява по-малко. По-късно писменият стандарт е опростен и е сменен с такъв без прекъсвания. След този преход скоростта на писане се повишава, но ръката започва да се изморява по-бързо и човек губи концентрация също по-бързо, именно защото ръката е постоянно под напрежение.

Писането на ръка ще се превърне в рядко изкуство

Днес сред възрастните има милиони, които вече зле се справят с писането на ръка. Ако учителите, лекарите и донякъде журналистите все още ползват хартия и химикал, то останалите просто нямат нужда. Какво има да пише таксиметровият шофьор, инженер или видеодизайнер на ръка. Хората дори списъците с покупки не ги пишат на ръка. А когато вземат химикал в ръка, което се случва няколко пъти в годината, те неизменно се учудват, че почеркът им се е влошил, ръката бърка буквите, редът е крив.

Говорим за хора, които много са писали в училище, университета, няколко години след завършване. Представете си как ще запишат същия този лист с покупки децата, които са приключили запознанството си с писането на ръка след проведения тест в I-ви клас? Те са били научени да пишат, но всичко свършва дотук. Тук вече не става дума за почерка, а за елементарното запазване на навика за писането на ръка.

Ще може ли човек, който взима молива веднъж в годината, за да напише писмо до Дядо Коледа, съвсем да загуби навика да пише?

Да допуснем, че шведските учени са прави и след 50-70 години човечеството ще спре да използва ръкописа за комуникация. И онези, които днес могат да запишат адреса на хартия, след 50 години ще се причислят към художниците-калиграфи, владеещи съвършено безполезното, но омайно изкуство на ръкописа.

Какви са последствията за учениците и всички нас от отказването от писането на ръка

1. Ще започнем да четем по-лошо. Ще пострадат моториката и координацията ни.

При писането на ръка са задействани онези участъци от мозъка, които отговарят за интерпретацията на сензорните чувства и формирането на речта. При онези, които не пишат на ръка, тези участъци се задействат по-рядко.

В мозъка се намира така нареченият център на Брока – участък, който отговаря за подредбата на буквите в думата и разпознаването им. Тоест отговаря за умението ни да четем и пишем. При ръкописа този център активизира работата си. Така учените от норвежкия университет Ставахнер правят извод, че хората, които бързо пишат – четат по-добре. И обратното: онези, които четат бавно и трудно разбират текста, пишат по-зле.

Онези, учили в традиционно училище и успели да минат през традиционното общество, където всеки човек е имал тефтер с химикал, знаят, че има хора, които пишат бързо и имат летящ лек почерк. А има и такива, които записват трудно и бавно, които изписват всяка една буква, често се спират и прочитат написаното. Това означава, че едните имат добре развит речеви център в зоната на Брока, а другите – лош.

2. Децата, които малко пишат, имат зле развит окомер.

И обратното: онези, които имат проблеми с окомера – имат затруднения с писането. В Китай и Япония, например, предпочитали стрелците с лък да ги набират сред калиграфите.

3. Хората по-зле ще разпознават писмения текст.

Онзи, който не пише на ръка, не разбира какво е написано. Разбира се, в свят, в който никой не използва химикалката, неумението да се чете ръкописен шрифт не е фатално. Страшното е това, че се отказваме от тази умствена дейност. Процесът на четене на ръкописни и печатни текстове е изучен старателно. Използвани са МРТ-апарати, УЗИ, доплерово сканиране на съдовете на мозъка, енцефалограми на хора с тефтери и книги, като изводите са, че при четенето на писмен текст в мозъка са задействани много повече зони, отколкото при възприятието на печатен.

4. По-малко ще учим правопис, пунктуация и граматика.

Във всички устройства и браузъри има функция за автокорекция. Затова, човек, който не може да пише на ръка, най-вероятно няма да може да пише грамотно. През 21 век ще се реши, че грамотността е излишна. Но споровете за необходимостта от членуване са също толкова странни, колкото и оспорването на преимуществата на разностранното образование: за какво в университетите преподават литература и астрономия? Ами заради това, че самият процес на обучение променя хората и повлиява развитието на интелекта им. Единственото, което може да направи един човек малко по-умен, е обучението.

5. Без писането ние по-зле ще формулираме мислите си.

При писмената реч, човек още преди да е докоснал листа с химикалката съставя изречения в ума си. Всъщност, писмото на ръка изисква висша форма на абстрактно мислене. Това не ни е нужно за да намерим текст на компютъра, тъй като фразата, съюза, членуването можем във всеки един момент да ги променим. Всичко е много просто: който често пише на ръка и записва лекциите си, по-често се обръща към абстрактното мислене, което има нужда да бъде в тонус.

6. Ще пострада въображението

Хората, които пишат на ръка, по-добре си представят на ум за какво иде реч. Ако студентите пишат на ръка лекциите за художниците от Ренесанса, по-подробно си представят светлосенките и персонажите на картините, отколкото онези, които печатат на клавиатура. Изследванията са направени с помощта на томограф.

7. Децaта по принцип по-лошо ще усвояват знанията и ще пострада запаметяването.

Има много изследвания, които говорят за това, че материалът, написан на ръка, а не чрез печатане на клавиатурата, се запаметява по-добре, тъй като хората формулират основните мисли още в процеса на писане.

Студентите, които записват конспектите си на компютър, го правят по-подробно, но онези, които ги пишат на ръка, по-добре запаметяват материала. При писането на ръка хората бързо перифразират на ум казаното и формират мисълта си така, че да бъде по-лесно записана.

Онези от нас, които са над 25-годишни, е нужно само са си спомнят конспектите на лекциите си: ние, без да изпускаме и една дума на преподавателя, структурирахме получената информация, чертаехме таблици, групирахме данните и просто записвахме лаконично чутото.

Никой не ни пречи да направим това на компютъра или таблета, но естествено тази необходимост отпада, защото във всеки един можем да допишем или коригираме нещо. Хубавите записки бяха напълно достатъчни за запаметяването им, дори преглеждането им отпадаше. Днес студентите и учениците при подготовката за изпити препрочитат записките си много пъти.

Прието е да смятаме, че в процеса на прогреса човечеството неизменно върви към подобряване. И че всеки нов навик или загубата на стар такъв в края на краищата води до нещо добро. Но с отказването от писането на ръка това правило може да не сработи. Затова икономисаните в първи клас уроци по краснопис надали ще стигнат, за да придобием сериозни умения или да решаваме по-важни задачи. Докато за загубата на общополезна за развитието ни практика, като писане на ръка, ще се окажат достатъчни.