На 24 февруари селската черква в Писанец стана известна в цяла България. В деня, в който Русенският митрополит Неофит стана патриарх на Българската православна църква, отец Марин от русенския храм „Света Богородица“ разказа как преди 15 години е служил с владиката в „Свето Възнесение“ в Писанец и едно от кандилата се разляло върху митрополитското расо. В това отец Марин видял знамение, че един ден черното владишко було ще се превърне в бяло патриаршеско и го споделил с дядо Неофит, който посрещнал думите му с усмивка. Тази история, разказана от русенския свещеник пред журналисти в деня на провъзгласяването на избора на Негово светейшество, обиколи страната и прослави името на сгушеното в Поломието село.
Дори аз имам малка вина, че не вдигнах кандилото нависоко и заради това Неофит го бутна, тъй като е по-високичък, спомня си паметното събитие бившата касиерка на храма Цонка Цанева.
Днес тя е сред
хората, които се молят църквата да оцелее
След 146 години служба на Бога и хората молитвеният дом се надява на закрила свише, защото тези, от които зависят грижите за него, май са го изоставили. При това не от вчера. Вече 13 години четири липови греди крепят вътрешния балкон в храма „Свето Възнесение“ и само те пазят богомолците от надвисналата веднага след прекрачването на прага опасност.
От години балконът е затворен и никой не може да се наслаждава от него нито на празничните литургии, нито на красотата на храма, а едно време се пълнеше с народ, спомнят си жителите на селото.
Времето обаче си е казало думата и сега възможността балконът да рухне е съвсем реална. В селото с ужас си спомнят как по време на погребение в църквата разстроена възрастна жена припаднала и при свличането си на земята ударила една от дървените подпори. Настъпила суматоха, при която трябвало хем да се свести жената, хем да се внимава за балкона, за да не се превърне инцидентът в трагедия.
Под заплаха е не само балконът в църквата. В отчайващо състояние е и камбанарията, която е
дело на италиански майстори и е единствена по рода си
в района. Само че и тя вече не издържа под напора на годините. Последното /засега/ поражение по нея е нанесено от неотдавнашните ураганни ветрове, които са килнали кръста на камбанарийния купол и при следващ силен вятър той може и да не издържи. А ако разливането на кандило по расото е добро знамение, пречупването на църковния кръст е лош, даже страшен знак.
За течовете и изронените стенописи в храма да не говорим. На фона на останалите проблеми те изглеждат като нещо дребно и незначително, макар че съвсем не е така.
За цялостния ремонт са нужни сериозни пари - около 350 000 лева.
Срамуваме се от запуснатия вид на храма. Неговия живот е започнал много по-достойно - още през 1867 година, още по време на турското робство, църквата е строена с помощта на дарители. През годините отново с дарения храмът е позакърпван и опазван в приличен вид. А днес сякаш няма кой да го обгрижи. Боли ни как църквата е оставена да се събори, споделя Стоянка Босева.
Тревожно и плачевно е състоянието на църквата, съгласява се с жителите на Писанец отец Илия, който от две години се грижи за „Свето Възнесение“.
Надеждата за ремонт е в разработения в края на миналата година проект по ОП „Развитие на селските райони“ и
сега всички чакат решението на комисията
Ако проектът бъде одобрен, хубаво. Ако не - безвремието и безнадеждността продължават.
Малко не вярваме, че ще ни отпуснат пари. Правителството е служебно, точно с нас ли ще се занимава. Пък и веднъж вече ни отхвърлиха, какво пречи да го направят пак. Време за чакане няма, защото храмът се руши, но пък и не можем нищо друго да направим. Преди се получаваха дарения и някак се справяхме, но сега всеки се е свил заради кризата и несигурността и ни остават само молитвите, казва свещеникът.
Всъщност въпросът с парите е доста щекотлив за хората от Писанец, които се чувстват като в поговорката „Вода гази, жаден ходи“.
Къде са парите, които църквата получава всяка година от рентата на своите 100 декара земеделска земя, питат миряните. Според тях натрупаните през годините средства могат да послужат за укрепването и заздравяването на храма, стига някой да има воля да ги предостави.
Този някой е митрополията, но в Писанец смятат, че там не са благоразположени към тях. И въпреки това настояват, че е крайно време точно
митрополията да се заеме с поправката на храма
70% от средствата от рента се заделят за църквата, а 30% се насочват за издръжка на служителите на митрополията. Но колкото и пари да са се събрали през годините, те няма как да стигнат за ремонта, от какъвто храмът се нуждае, защото едва от няколко години рентата се покачи, преди беше по 5-6 лева на декар, обяснява начина на разпределение на парите от рента отец Илия.
Така е на теория, но на практика всички пари се превеждат на сметката на митрополията и се съхраняват там.
Хората няма защо да се притесняват за парите, тъй като те се пазят. Ако проектът, с който храмът кандидатства за ремонт, не срещне одобрение, може да се разчита на нашата помощ, увери секретарят на митрополията Ангел Младенов.
Кога обаче седалището на църковната управа в Русе ще се намеси, не е ясно.
А време за чакане няма. Освен че е спешен, ремонтът на „Свето възнесение“ е и много специфичен и не може да се направи с подръчни средства и според вижданията на случайни майстори, тъй като става дума за паметници на културата. В такива случаи има сложна процедура за съгласуване и одобрение на всяка поправка и без експертната помощ на епархийското ръководство мисията едва ли ще може да се увенчае с успех.
В цялата тази бъркотия хората от Писанец виждат само една надежда. Ако проектът по европейската програма бъде отхвърлен,
смятат да поискат лична среща с патриарх Неофит
и да измолят от него помощ за църквата си. А дотогава хората са сигурни в едно - ще се борят до последно църквата да остане отворена, независимо колко е окаяно състоянието й.
По списък се водим 303 души, но през лятото и особено по празници селото се пълни, а покрай това и в храма има много хора. Не трябва да го затваряме, а да го обновим, казват радетелите на християнската вяра в селото и си остават с надежда, че гласът им ще бъде чут.