Здравейте! Това е рисунка на Боби, който е на 20 месеца и живее в Атлантик сити. Рисунката (в прикачен файл) е правена при занимания в елитен детски център, който посещава. Какви са впечатленията Ви от нея? Какво ще кажете за това? Вичева

Драга госпожо Вичева, наричам Ви с женска фамилия според имейл адреса Ви, ако е Вашият. От писмото не става ясно в каква връзка сте с детето - майка, баба, леля, приятелка на семейството или възпитател в детския център? Вместо Ваше име и възраст като питащо лице сте посочили пола и възрастта на детето, за чиято рисунка задавате въпрос. Но потребители на услуги и кореспонденти не са децата, още по-малко в ранна или в предучилищна възраст, а са възрастните. Прикачили сте заснета
рисунката, за която поставяте въпрос,
и снимка на момченцето по време на хранене - храни се самостоятелно, държи уверено с лявата ръка своята лъжица за малки деца. Данните в писмото са оскъдни. Посочвате, че рисунката е правена в „елитен детски център“. Дали реномето му ви се струва надценено предвид рисунката драсканица на малкото дете, или акцентирате това, ако ви удивлява този резултат на 1 година и 8 месеца? Ще се опитам да ориентирам Вас и другите възрастни по темата, която поставяте - рисуването в ранна възраст. 
От появата му до края на предучилищна възраст рисуването има
специална роля в живота на детето
и специфично съдържание, а етапите на развитие на рисунката отразяват психофизическото развитие на детето. То служи за изразяване (като език за описание, за да назовава неща от обкръжението или лица и събития, които го интересуват), за комуникация, за усвояване на социалния опит. Тези функции се изясняват чрез това какво съдържа рисунката, чрез начина, по който е нарисувана на фона на психофизически предпоставки и на влиянието на обкръжението, в което расте и се развива детето. Затова обсъждането на рисунка е непълноценно и излишно без данни за конкретното дете, без наблюдение на психолога върху процеса на рисуване или поне без описание на условията и процеса на рисуване от страна на свидетел.
В психологията
рисуването е символична дейност,
която отразява развитието на способността на съзнанието да обозначава. То е и форма за изразяване на несъзнателни желания и влечения. Онагледява визуалното и емоционалното преживяване. Детето може да поиска да рисува, за да постигне определено изображение чрез „опорни“ форми, да опитва да постигне устойчивост, уравновесеност и завършеност на изобразяваното. Изкуството го подпомага да надгражда интересите и способностите си, когато е все още „незаразено“ с уменията и стандартите на възрастните. Постепенно правенето на картини създава удоволствие. Рисуването е ценена дейност, която стимулира желанието за себеизразяване и за предаване на своите чувства, резултат е от взаимодействието на възприемателни, емоционални и двигателни функции и на социалния опит. То е и комуникация. Поради неразвитото още изразяване с думи чрез него малките деца имат
възможност да общуват с околните
и да развиват своите практически способности, да засилват чувството за доверие. Рисунката отразява съществуването на този, който я рисува и показва неговите мисли и неговото вътрешно Аз. Като графичен език улеснява изразяването в предучилищното детство за предаване на впечатления, настроения, отношение. Така подпомага развитието на езика чрез думите и на мисленето наум, на представите за пространството и прехода към символно мислене както играта - детето играе заради самата игра и рисува заради самото рисуване, а чрез цветове и линии то изразява своите чувства и емоции. Отначало го прави, за да преживее
удоволствието да оставя следи върху листа
и да задоволи потребността си от активност и автономия, която във възрастта на Боби става актуална и водеща в развитието (вижте в сайта на вестника консултациите, свързани с детското развитие).
Първите опити са двигателно и визуално удоволствие заради самите рисувателни движения при разглеждане на нарисуваното. Интересът към рисуването се съхранява, ако удовлетворява чувството за можене с преодоляване на съпротивата на материала, с който борави детето. Цветът е значимо изразно средство и често това е просто игра с цветовете.
Рисунката дава представа за всеки етап от израстването
Тя разкрива двигателното, възприятийното, емоционалното развитие, степента на усвояване на социалния опит. За да нарисува нещо, детето трябва да изпитва интерес към фактите и събитията от ежедневието. Впечатлителността към случващото се, към предметите и към чувствата (радост, гняв, удовлетворение), развитието на емоциите и на различни способности обогатяват и развиват рисунката успоредно с развиването на съзнанието и творческия дух, на познанието за бита, на различни способности или на дарбата за рисуване.
Разбирането на символиката й ни води към функцията на символната мисъл и до несъзнаваното при детето. Следва да се питаме не какво е това в рисунката, а
какво детето иска да каже
Езикът на фигурите се „чете“ и превежда с езика на думите и идеите чрез формите на обектите, техните съотношения и взаимоотношения, цветовете и др. Работата в рисуването е съвсем лична за детето - рисунката му не може да се сбърка с рисунката на друго дете. Тя дава ценна информация за цялостното развитие, затова е и инструмент за психодиагностика. Развитието й с изразните средства и техническите начини за изобразяване преминава през различни стадии - от примитивна „схема“, през възникване на чувство за линия и форма, постепенно към правдоподобно изобразяване на пропорции, конструкция и форма до правилно изобразяване на формите със светлосенъчно степенуване, което малко деца достигат без обучение, вече в училище. Различават се
доизобразителен период
със стадий на психомоторните действия (както при Боби) и изобразителен период, който включва стадий на опит за изобразителна дейност и на съзнателната изобразителна дейност, масово проявена вече в училищна възраст. Развитието на формата в рисунката зависи от развитието на зрителното възприятие, на мисловните операции анализ и синтез, от индивидуалността на детето, от неговия психотип и от възрастта му.
През какво минава пътят на развитие на рисунката
Към 9-месечна възраст, когато орган и на осезание, и на познание все още е устата, а личностната схема е в симбиотича слятост на Его и външен свят, се появява графична следа. Тя е начало на графичната дейност само ако детето е в състояние да я свърже със своя жест, ако е налице координация за хващане с връзка между зрително възприятие и двигателен рефлекс. От 1 докъм 3-годишна възраст, както при Боби, е
етапът на драсканиците
До 18 месеца те са вертикални, линиите са овални, а при по-добър контрол на движение на ръката стават коси, по-късно са хоризонтални драсканици, а след 1 г. и половина дете с доминантна дясната ръка може да прокарва хоризонтални линии отляво надясно (при Боби овални „опашки“ на драсканиците му завършват наляво). В този етап на развитие започват да влияят оста на тялото, двигателният контрол, задържането на жеста, появява се егоцентричното мислене, в емоциите се включва принципът на реалността като предпоставка детето да разбира изискване (вижте темата за самостоятелното ходене до тоалетна от началото на месец май), в личностната схема започва разграничаване на Аз от не-Аз (другото, другия).
Драсканиците са предшественик на формата в рисунката
С развитието на речта те придобиват нова функция. Докато драскат без намерение да изобразяват каквото и да е, малките деца започват да виждат в рисунките си някакъв предмет, после възпроизвеждат драскулката и ако са проговорили, я назовават - „пръчки“, „птички“ и др. Драскането и мацането с боите обясняват с „Просто ей-така!“. Постепенно започват да отразяват отделни признаци на предметите, за да ги отличат един от друг. Формата се обогатява с натрупване на визуалния и двигателно-сетивния опит чрез чертички и извивки, с линия с начало и край. Появяват се кръгчета и спирали, с които детето се забавлява. Все още липсва изобразително намерение, но когато в драскането се появява случайна форма и когато детето Ӝ дава име, това му помага да организира своето познавателно поле.
Начало на примитивно изображение
е налице от 2г.6м. до 3г.6м. Около 3-годишна възраст първата фигура е с формата на кръг - от неправилни окръжности като заплетено кълбо скоро стават обособени кръгове, в които детето започва да разпознава неща с кръгла форма. Така от рисуване заради радостта да упражнява движение върху листа постепенно то получава силно удовлетворение от създадения образ на познат предмет, който не се стреми да нарисува така, както го вижда, а изобразява основната идея, вътрешния модел, различен спрямо външния визуален реализъм на възрастните. Децата рисуват не видимата, а позната за тях или
значимата действителност - необходим аспект на мисленето,
основаващ се на емоционалния фактор.
След 3 г. и половина се появява изобразителното намерение - детето обявява какво рисува. Рисунката е все още трудно различима, но богата на форми. Възрастният не открива сходство между нея и обекта, но тя вече го обозначава. Постепенно детето започва да рисува схематично - човекът от „попова лъжичка“ се изменя в главоного, а как се развива нататък рисунката тук няма да описвам, за да обърнем внимание на друго. Моето дисертационно изследване разкри още особености на рисуването във връзка със способността за изразяване и с развитието й, наред с ролята да отразява нагласи, вътрешни и външни конфликти, оптимални или пресиращи отношения между детето и средата му, за които то няма достатъчно представи и не бихме моли да стигнем до тях по друг начин, освен чрез рисунката или чрез играта.
Питате, госпожо Вичева, за
впечатленията от рисунката
на Боби. Тя показва нормално развитие за възрастта, в което актуално значение имат емоциите и телесните усещания. Използвал е смело четири цвята. Този, с който е изпълнил централната голяма кълбовидна драсканица, говори за действена активност с предметите. Множеството замахвания с уверен натиск с втория преобладаващ цвят разкриват склонност за изследване на пространството на основата на много повторения и смелост за пристъпване извън познатото. С този и с още два цвята в периферията има разнообразни драскулки - незатворени кръгове, спирали, прави пресичащи се линии. Цялостната конфигурация показва
добро разполагане в жизненото пространство
в което опира някои граници, но разбира част от тях и е готов да ги съобразява в действията си, ориентация навън с активно трупане на социален опит и доказване на себе си в действен план, радост и впечатлителност от това, което му се случва.
Възпитателката в този детски център в САЩ е надписала рисунката с името на детето с пастел върху част от нарисуваното, което е добре да се избягва.
За сравнение в нашите детски ясли и детски градини
без претенции за елитност педагозите подкрепят обозначителната същност на рисунката с допълващо стикерче с коте до подобно „кълбо“ или с птиче, ако бъде назовано „гнездо“, с което подпомагат познавателното развитие и социалния опит на децата. Но приемаме, че тази рисунка на Боби е просто игра с цветните пособия върху листа, каквато свещена роля в тази част на живота има рисуването.