И на Ботев не знаем гроба и кой го е убил! Погубен е с един-единствен куршум. Кой и откъде го е изстрелял, си остава и до ден днешен загадка. Историци, изследователи и общественици тръгват по пътя на четата още след Освобождението. Водят ги останали живи участници, които разказват подробно всичко, случило се  от Козлодуй  до Врачанския балкан. Съставят протоколи с подписите на участниците.
Един от първите такива протоколи е този от 1901 година. В него четем записани спомени и разкази на Никола Обретенов и още шестима живи четници. Те уточняват къде е станало последното голямо сражение с башибозуци и редовна войска: "Главното сражение е станало не на Вола, както се твърдеше досега, а на върховете Околчица, Камарата, Клена и Голата могила /казва се още и Купена/". По-нататък научаваме за прекратяването на боя, продължил целия ден на 20 май 1876 година, и придвижването на четата от Голата могила /Купена/ към Крушовските извори на север да потърсят храна и вода. Преди да стигнат до тях, Ботев, Сава Пенев, Перо Македонеца и Никола Обретенов, присядат зад малка скала, за да обсъдят какви действия да предприемат през следващите дни. Там войводата предлага  четата да се изтегли в бърз ход към Сърбия. За да  проследи дали няма опасност от ново нападение, Ботев се надига над големия камък на скалата и в този момент изстрел от север изпраща куршума право в сърцето на войводата, както твърди Обретенов, който прибира неговите лични вещи.
Какво би станало с предложението за изтегляне към Сърбия, ако Ботев не беше убит? Отговорът е записан в протокола от седмината четници, взели участие в последното сражение, които казват, че четата като цяло не е знаела за предложението на Ботев. Разговаряли са за трагичната участ, която очаква всеки един, ако продължат сраженията и в следващите дни. Вероятно тази мисъл е спохождала съзнанието им, както и за смисъла на саможертвата в онзи момент, оставени сами по върховете, да се сражават с многобройните орди от башибозуци и черкези. Войводата внезапно е убит и неговото предложение не е достигнало до тях.
Епопеята, започнала с пленяването на кораба "Радецки", акостирането при Козлодуй, преминаването на река Огоста, походът под изстрелите на черкезите, победите при Милин камък над редовната турска армия, е завършена с убийството на въодушевения войвода, поет и радетел за свобода и съвършенство.
Не искам да се впускам в предположения какво е станало, как е станало и кой е извършил убийството. Раната е отворена и кърви. Тя е част от героичната и трагична епопея на нашето Априлско въстание, започнато с Кървавото писмо на Каблешков и завършило с величието и себеотдаването на Ботев и на всеки един от четата. Иде реч за себеотдаването на свободните духом българи. Без страх да жертват себе си в мечтанието и действието си за свободата на народ, не толкова признателен, но заслужаващ да се върне отново на пътя и да продължи прекъснатото цели пет века развитие. И в това е величието на Големите в човешката история.
Христо Ботев е един от тях!