Едно естетско преживяване се очертава пред русенските почитатели на музикалното изкуство. От онези, по-редките празници, които оставят задълго в съзнанието усещането за докосване до нещо, което не е от този свят, а живее някъде там, на небесата, и малкото щастливци го чувстват като полъх от крило на ангел, който за кратко е разбутал облачетата там горе и е надникнал да погледне какво правят земните човеци.  
"Хвалите его" - така са нарекли своя концерт с църковно-славянски песнопения в аранжименти за глас и виолончело Ирена и Стоян Стоянджови. Той е познатият на всички русенци с вкус към оперното изкуство /вече!/ доайен сред солистите на Русенската опера. Тя е челист в оперния оркестър. 
Концертът, в който ще прозвучат песнопения от Павел Чесноков, Петър Динев, Добри Христов, но също и анонимни монодии и други творби, ще се състои на 17 юни от 19 ч на сцена Опера фоайе. Аранжиментите, които правят обичайно създадените за акапелно хорово пеене произведения също толкова звучни и въздействащи, изпълнени само от бас и чело, са на Ирена Стоянджова. 
Тя това много го може, признава Стоян Стоянджов, с жена ми сравнително наскоро открихме, че можем да правим такива експерименти. "Често съм се замислял, че славянската музика трябва да стане достояние на повече хора, които биха могли да я оценят. Надявам се публиката наистина да хареса това, което й подготвяме за 17 юни. Ще прозвучат известни творби като "Разбойника благоразумнаго", "Жертва вечерняя", "Блажен муж", но ще има и по-рядко изпълнявани песнопения.
Изровил съм неща от манастирски библиотеки на анонимни автори 
от 15 и 16 век. Някои от творбите съм пял и преди, други ще прозвучат за първи път", повдига лекичко завесата Стоянджов. 
Такъв концерт е доста по-трудно начинание от която и да било централна роля, смята той. "В спектакъла преди тебе има терцет, после дует, тогава си ти, ама след това пак имаш възможност да си поемеш въздух. Докато на авторски концерт няма никой нито преди теб, нито след теб - ти си! Натоварването е несравнимо", казва басът. 
За него обаче явно няма нищо по-естествено от това, сам да си търси артистични провокации - сякаш за да  потвърди сам на себе си: "И това го мога!". А всъщност Стоян Стоянджов просто си обича работата. И не си представя какво друго би правил. "Винаги съм се чудил на хора, които не си обичат професиите - как ходят на работа?!", продължава Стоянджов.
В това отношение той определено е късметлия. Защото наистина прави това, което не просто му харесва, а което обича с цялата си душа.
"В моя род и дядовци, и прадядовци са се занимавали с музика, и дядо ми, и баща ми свиреха на кавал, пееха много хубаво. Явно техни гени са прескочили и у мен. Като бях в осми клас, 
учителката по пеене каза, че имам хубав глас
И така тръгна всичко", разказва Стоян Стоянджов. 
Роден е в село Горска поляна, близо до Болярово, край турската граница. До осми клас е учил в Павел баня, а след това постъпва в Музикалното училище в Стара Загора, където учи класическо пеене. 
След като завършва гимназията, кандидатства в Ансамбъла на строителни войски.
"Това беше един от цивилизованите начини хем да изкараш казармата, хем да не зарязваш музиката. Спечелих конкурса и през двете казармени години бях хорист, после солист и нещатен актьор. Тогава Теди Москов беше стар войник, Радосвет Радев, шефът на Дарик радио - също. Е, имаше и връзкари, естествено. Но имаше и гласовити и даровити момчета", продължава Стоянджов. 
През 1981 година кандидатства в Консерваторията и е приет в класа на проф.Илия Йосифов, който е учител на именити български гласове като Райна Кабаиванска, Павел Герджиков, Благовеста Карнобатлова. И точно там, в  Консерваторията, Стоян среща русенката Ирена. Тя учи виолончело, той - класическо пеене във вокалния факултет. Запознахме се на една студентска бригада в градчето Рила, през 1983 година се оженихме, усмихва се на спомена Стоян. А малко след това се ражда дъщеричката им Милена.
"Не беше лесно. Но в семейното общежитие /блок 21-ви беше, няма как да го забравя/, имаше доста като нас - двойки със студентски бебета. Така че 
често си прехвърляхме децата за отглеждане 
на този, който в момента е по-свободен. А пък при мен напук на цялото това натоварване и напрежение стана така, че успехът ми взе да се повишава с всяка година. Малката тайна е, че от това зависеше стипендията - 60 лева беше... В крайна сметка завърших следването като отличник!", засмива се Стоян Стоянджов. 
Когато удря часът Стоян и Ирена да избират къде да работят - в Стара Загора или в Русе, някак естествено надделява крайдунавският град. Стоян кандидатства за вакантно солистично място в Русенската опера, като се явява на конкурса в три части - песен, две арии с оркестър и изпитен спектакъл. След това три години те гледат под лупа - за да преценят дали да ти подновят договора, обяснява той и добавя: "Гледаше се много и на артистичните, и на човешките качества". И на въпроса дали си спомня първата си роля на русенска сцена само вдига учудено вежди: "Възможно ли е да я забравя?! Това беше Маркиз Д'Обини в "Травиата". По това време голямата прима Пенка Маринова вече беше спряла активното пеене и беше инспициент - това е човекът, който въвежда в ролите артистите. И тъй като "Травиата" вече се играеше в Русе, а аз замених друг колега, затова трябваше да навляза в постановката самостоятелно и за отрицателно време. Всички останали си знаеха ролите и не им се идваше на репетиция само заради "новия". 
Тогава Пенка Маринова нареждаше на сцената столове 
и ми обясняваше: "Този тук е Алфред, а това е Виолета, ето сега тя отива към бащата Жорж Жермон". На 27 октомври 1985 година беше дебютът ми с Русенската опера. Бях доста стреснат, но истината е, че колегите ми направиха така, че да се почувствам в свои води. Имаше много колеги, които веднага се впускаха да помагат на младите - много ми помогнаха Кольо Абаджимаринов, Иван Стоев. Никой не ми е отказвал помощ или съвет, най-хубавото беше тази добронамереност". 
Днес на Стоян Стоянджов му е трудно да изреди всички роли, които е изпял и изиграл. "В Русе много ми хареса това, че се работи изключително интензивно. Имаше много публика, при това голяма част идваше на спектакли по вътрешна необходимост, а не защото предприятието е изкупило три реда билети. Хората водеха и децата си, така от малки възпитаваха у тях вкус към изкуството. Колко пъти са ми звъняли приятели да ме молят да намеря билети за един или друг спектакъл... Може би затова трудно приемам сегашния отлив на публиката от класическата музика... А се случваше да имаме по 5 до 8 спектакъла на седмица. На мен точно това, че се играеше много интензивно, ми помогна да се шлифовам. Не си броя ролите. Може би най-много съм пял Дон Бартоло в "Севилският бръснар", много си обичам тази роля, също толкова много си харесвам Папагено", уточнява солистът. 
Стоян Стоянджов е един от най-впечатляващите с артистизма си солисти на Русенската опера. При това
винаги му личи с какво удоволствие влиза в образ 
и се превъплъщава в персона, коренно различна от това, което е самият той в "живия живот". Радостта от актьорската игра, от чудото да влизаш в различна кожа и да изпитваш чувствата и страстите на другия - това със сигурност е сред дарбите на Стоян Стоянджов, която го прави една от емблемите на оперния театър в Русе. 
"Ама как иначе - това е театър! Оперен - но театър!" - възкликва той. И продължава: "Трябва да вдъхнеш на нотите живот, да ги вкараш в това измерение, в което ти си твоя герой. Впрочем, публиката винаги усеща фалша или "служебното" изпълнение, няма как да не забележи, ако претупваш нещата. Да не говорим пък за детската публика. Играл съм Чичо Гого Бръснаря в "Патиланци", Червен котарак в "Алиса в страната на чудесата", в "Макс и Мориц" съм играл. И може би тъкмо детските оперни заглавия много ми помогнаха да акцентирам върху актьорското майсторство - децата не можеш да ги излъжеш. Помня, веднъж показвахме "Вълкът и седемте козлета", където аз играя Лошия - Вълка. След спектакъла излязох навън, а там 
едно от децата се вкопчи в майка си: "Мамо, това е лошият!"
Честно казано, май няма по-голяма похвала...". 
Той обича да експериментира. Учи бързо и е имал ситуации, в които за 10 дни научава централна партия. Един от "рекордите" му е Джермано в "Копринената стълба", където се справил за... 4 дни! Беше кошмарно тежко, но пък музиката е толкова красива, възхищава се Стоян Стоянджов. Няма тайни за него в оперите, оперетите, мюзикълите. Както не съществува драма при заучаването на текста на определена роля. Независимо на какъв език е. "Пял съм на италиански, немски, френски, руски, дори на гръцки - без проблем. Интересно нещо - като Папагено имах да науча шест страници А4 говорни диалози на немски - е, не можах! И ги направих на български! А при пеенето на немски нямам никакъв проблем! Нищо странно - накарайте един диригент да маха два часа енергично с палка в ръка - без музика. И ще видите, че ще капне още в първия четвърт час. А с музиката изобщо не усеща физическото усилие...". 
Пял е на сцените на всички оперни театри в България. Излизал е пред публиките във Франция, Германия, Холандия, Италия, Белгия Португалия, Гърция, Испания, Румъния. Но работното му място винаги е било само едно: Русенската опера! 
"Имаше един период, през 1986 година, когато мой приятел в ГДР ни покани да се явим на конкурс там - дори известно време се колебаехме с Ирена дали да не тръгнем. Но вече пеех в операта в Русе и това надделя над всичко останало. А и, честно казано, някак не си представям, че бих могъл да работя другаде. Някак тук се усещам на точното място - на място, което е станало толкова много мое", казва Стоян Стоянджов. 
И очаква ценителите на 17 юни на концерта за глас и виолончело, за да им поднесат с Ирена своята стилна колекция от редки песнопения. Като подарък за началото на лятото - едно красиво докосване до старинното, до дълбинното, до истинското.