Всички почтени избори си приличат, всички нечестни са нечестни по своему. Това е една от възможните политически перифрази на прочутото мото, с което геният от Ясна поляна Лев Толстой въвежда читателя в безсмъртния си роман „Ана Каренина“.
Така ли е наистина?
Изборните шашми, разбира се, не са изобретени нито в началото на 90-те години в България, когато доминиращата тогава партия печелеше народната любов с безплатни капачки за буркани, нито в следващите години, когато се родиха технологиите с индианската нишка и лявата и дясната маратонка, нито пък по-нататък, когато някои застъпници като взводни командири контролираха отблизо по-специфични групи от електората.
Изборните шашми съществуват откакто има избори. Разликата между различните държави е само волята и ефективността за пресичането им, за да се чуе истинският глас на народа, а не този на суфльорите. Които винаги действат само в един интерес - своя!
Едва ли ще преоткрия колелото, но се натъквам на няколко преки свидетелества за нередности при провеждането на първите демократични избори в Княжество България за депутати в първото Обикновено народно събрание през 1879 г. Онова, дошло след Великото или Учредителното народно събрание, в което се приема Търновската конституция.
Първите редовни парламентарни избори на нови народни представители в Княжество България се провеждат в края на септември и началото на октомври 1879 г. В тях участват двете водещи политически сили в България Либералната и Консервативната партия. Насрочването им от Учредителното народно събрание обаче 
де факто и де юре е в противоречие на Търновската конституция
С този си акт бащите учредители, от формална гледна точка, са първите нарушители на нормите на Конституцията, защото Учредителното събрание не е законодателно и единствените правомощия, с които разполага, са свързани с изготвянето и приемането на основния закон на Княжеството.
Произвеждането на избори е правно установено от глава ХIV „За обикновеното Народно събрание“, дял I „За състава на обикновеното Народно събрание“ от Търновската конституция, както и от Временните правила за избирането представителите на първото Обикновено Народно събрание.
На 29 август 1879 г. Княз Александър I Батенберг  подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% Либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от I Обикновено народно събрание на Българското княжество се събират в София. 
Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът възлага на лидера на мнозинството да състави правителство. 
Недоволен обаче от развоя на изборите
той се обръща към император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Петербург не се съгласява и князът предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича тази мисия за налагане на консерваторите на неуспех. В крайна сметка преговорите завършват без резултат и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и с княжески указ съставя правителство, начело с епископ Климент Браницки (Васил Друмев), в което все пак отново ръководна роля имат консерваторите.
И в тази политическа буря може би за първи път в нашата история се натъкваме на пример за продаване и купуване на гласове.
На много места изборите са касирани изцяло за цели околии и окръзи поради неспазване на няколко от основните изисквания към кандидатите за народни представители - възрастов и образователен ценз. Това е положението и в Русчушкия избирателен окръг, където поради липса на посочен брой на избирателите и на отчетен брой на гласоподавателите 
не е признат изборът на митрополит Григорий, Доростоло-Червенски
с подадени за него 11 006 гласа, на Евлоги Георгиев с 8583 гласа, на Марко Балабанов с 9882 гласа, на Рана Мустафа ефенди Накшбенди с 9699 гласа, на Бекир ефенди с 9629 гласа, на Тодор Бурмов с 8568 гласа и на Димитър Греков с 4679 гласа.
Единствените избори, които са касирани от първото ОНС, независимо от „подозрителната“ законност на всички останали, са изборите от Русенски окръг. Оттам постъпва Протест № 29/20 октомври 1879 г., тъй като бюлетините на турските избиратели били на турски език и изборите се прогласяват за недействителни съгласно временните правила.
На 7 октомври се произвеждат вторите избори и „...при тия избори свободата на избирателите се ограничи чрез раздаването от жандармите и кметовете на готови турски бюлетини, които заповядвали щото непременно да бъдат избирани лицата, записани на раздадените бюлетини..“, научаваме в последствие от Дневниците на заседанията на I ОНС на с. 205.
Интригуващи подробности за причините и касирането на изборите в Русчушкото окръжие дава публикацията на един „Съдебен приговор“ на изтъкнатия юрист и председател на Русенския окръжен съд Петър Василиевич Оджаков в негово юридическо списание „Древная и Новая Българiя“, г. I, бр. № 1, от 10 ноември 1879, на с. 7 и 8. За последния, за непоклатимите му русофилски убеждения, но и за непреклонното му отношение към спазване на законността, вече многократно е писано и говорено. Тук той отново застава на принципни позиции и отстоява върховенството на Закона.
И тъй като алюзията със съвременните избори у нас е неспирно актуална, тук ще си позволя да дам думата на няколко публикации от едни от най-старите известни ни източници и за допълнителното опорочаване на изборите. Подчертавам, че ще се придържам към граматичния изказ и орфографията на оригиналната публикация с леко осъвременяване на правописа. 
„СЪДЕБНЬIЙ ПРИГОВОРЪ
По делото на Г-на М. Късогледова № 1257
Обстоятельства на делото: На основание рапорта подаденъ отъ г. русенс. окръж. началникъ отъ 1 окт. 1879 год. г-ну руссенскому губернатору бывшия членъ на русс. окръжен съветъ Маринъ Късогледовъ ся предава подъ съдъ русенскому административному окръжному съду, като ся 
обвинява г. Късогледовъ въ противузаконни постъпки
когато билъ командированъ въ с. Трестеннкъ, за да присъствова при изборы-те на депутаты-те за въ обикновенното народно събрание.
По распоряжение-то на г-на губернатора, състави ся административенъ съдъ при окръжния началникъ за разглеждание делото. Обаче, споредъ 38 чл. отъ вр. прав. за изборите, делото ся намери подсъдно на обнщите съдилища и по специалните закони, заради което ся и предаде въ русс. окр. съдъ. 
Следъ като ся испълнихъ фармалностите по 690 ст. вр. съд. пр. делото ся назначи за разглеждание въ окр. съдъ на 25 окт. Въ заседанието ся яви подсъдимый г. Късогледовъ, кой-то, като му ся предложи въпросъ за виновнноста, отвези отрицателно, т.е. че не ся припознава виновенъ и нежелае да представя другы свидетели отъ своя страна, а желае, щото делото да ся разгледва ныне, при наличны-те свидетели, колкото са ся явили. Следъ това, свядетели-те българи ся приведоха къмъ клятва отъ православния местенъ священникъ, а турците муслюманы ся приведоха къмъ присяга отъ местний ходжя. 
Отъ показанието на свидетели-те, руссенския окруженъ съдъ доде къмъ убеждение, че г. Маринъ Късогледовъ, като принадлежялъ къмъ една партия,
съдействовалъ, щото избиратели-те да изберътъ едны и същы представители
за въ народното събраннiе; съдействовалъ е, що-то селяни-те да приемватъ готови написани съ се същи имена билети отъ учитела Стефана; доказа ся, че съ ведение и знаяние на г. Късогледовъ учителя явно раздавалъ въ присътствието на г. Късогледовъ на заранее написаны билети съ неизвестны за избирателите кандидати; 
доказа са, че г. Късогледовъ ся стараялъ да измами турскыте изнбиратели да приемнътъ отъ същы-те онези билеты, кои-то ги раздавали учителите съ онезы неизвестны за турцы-те кандидаты, които быле отъ онъзи партия, къмъ която благоволалъ г. Късогледовъ; 
доказа ся, че г. Късогледовъ заплашвалъ турцыте съ штрафъ /наказание - б.р./, ако нe приемнътъ отъ учителя готови болеты. 
Наконецъ изъ свидетелскыте показания ся обнаружи, че г-нъ Късогледовъ даже станълъ причина да не ся осъществятъ изборыте на 30 септемврый въ с. Трестеникъ именно по това, дето турскыте избиратели не щеяли да го послушатъ, да приемватъ и да пущатъ въ кутиятъ написаны-те и раздаваемы отъ учителя билеты съ неизвестны темъ имена. 
Русе. окр. съдъ като взе въ съображение всичко высшеизложенно, призна г. Марина Късогледова виновенъ въ това, че 
той ся опытвалъ да повлияе върху гласоподаванието
съдействовалъ, щото турцы-те избиратели да ся въздържятъ отъ гласоподаванието и съ калпазански средства поискалъ да измами гласоподаванието на турцы-те, както измамилъ гласоподавание-то съ подобны билеты на некои - и другы българи избиратели. 
И поради това, определи да ся накаже обвиняемыя и съ двойно наказание като общественъ служителъ, съгласно 34 и 35 чл. отъ вр. прав. за изборы-те, приложены при конституциятъ.
Мера наказания русс. окр. съдъ прие най-слабъ-та на това основание, че г. Късогледовъ е вършилъ своните действия по легкомислиe, като ся е уповавалъ на партизанскы отъ другы лица влияния, наущения и т.п. на кои-то той е былъ слабоорудие, като секый неопитенъ новичокъ въ подобны дела.
Русс. окр. Съдъ като обсъди изобще всычкы-те обстоятелства на делото и като ся ръководи отъ 811, 815 и 3 вр. съд. пр. и 34 и 35 чл. отъ вр. прав. за изборы-те,
приговори
Г. Марина Късогледова на
двумесясеченъ затворъ и 200 фр. глоба
Следъ провъзглашението на присъдъта му ся обясни отъ председателя относително сроковете и порядъка на обжалванието на присъдъ-та, коя-то ще бъде написана въ окончателна форма до две недели и ще ся прочете обвыняемому, кой-то, ако желае, може да заяви, въ три дена, че иска да обжалва присъдъ-та.
Обвиняемыя обаче въ същото това засядание заявилъ неудоволствие къмъ присъдъта и желание че ще апелира. За което му ся и дало месяченъ срокъ, който захваща отъ 25 октомврый и ся свършва на 25 ноемврый. Ако осъдения не апелира въ срокъ тая неокончателна присъдъ, също ще ся распоряди да ся приведе приговора му въ испълнение немедленно; а до встъпвание приговора въ законна сила, осъденния ся остави на свобода...“.
В многобройни разпръснати свидетелства успявам да разпозная Марин Късогледов като известен русенски общественик, учител, публицист с много общо образователни материали във възрожденската преса. През временната руска окупация и периода на между властието след 1878 г. за кратко е  член на русенския общински съвет, привърженик на Либералната партия. 
До изпълнение на горната присъда не се стига
по стечение на обстоятелствата и цялостното касиране на изборите. Пробивен и настойчив младия русенски демократ не след дълго успява да се установи, макар и за кратко, като помощник на русенския финансов началник, а след 1881 г. окончателно напуска държавната служба. Ще го срещнем в управителния съвет на банка „Гирдап“ и на други интересни постове. Неговите наследници, явно също притежаващи авантюристична жилка, доказват способностите си и в Русия, и в бъдещия комунистически Съветски съюз, и дори в различни шетащи из русенско разбойнически шайки през 20-те години на XX век. Явно има тласък и от примера на доайена на рода в бурния период на прословутото първоначално натрупване на капитали. В което, като че ли се сменят действащите лица, а голяма част от методите си остават едни и същи и в ХIХ, и в ХХ, и в ХХI век...