Петър Петров е завършил специалност „Химия и технология на органичните съединения на азота“ в Ленинград /днес Санкт Петербург/ през 1989 година като стипендиант на „Дунарит“. От 1 август същата година постъпва на работа във военния завод като технолог. През годините инж.Петров минава през всички ръководни постове във фирмата. През 2017 година е назначен за прокурист на „Дунарит“, а от 10 май миналата година е негов изпълнителен директор.

- Инж.Петров, на 6 май "Дунарит" АД навърши 116 години от създаването на първата оръжейна фабрика в България. С какво настроение посрещате годишнината,  предвид неуточнената собственост на военния завод?
- Със смесени чувства. Празникът си е празник и ние имаме основания да се гордеем с това, което сме постигнали
след приватизацията на завода от 2005 година насам. Ще отбележим годишнината си както трябва - тържество в "Монбат Арена", на което сме поканили всички наши настоящи и бивши работници и служители, партньори и други гости.
По отношение на собствеността - тя по документи все още се води на фирма "Емко" и Емилиян Гебрев. Какво ще стане занапред обаче, не знаем. Скандалите, които се въртят около нас, по-скоро са негативни, отколкото справедливи. Максимата "Парите обичат тишината" важи с пълна сила и за "Дунарит". И нашият бизнес обича тишината, тъй като когато в медиите започнат да излизат неща като клиенти, договори, стойност на стоките и
започнат да се правят зле премерени действия
това е лош сигнал към нашите клиенти и те може да изтълкуват ситуацията като знак за несигурност в "Дунарит". И като имат друга възможност при равни условия да се обърнат към други фирми, ще го направят. За мен този въпрос за съжаление е по-скоро политически, отколкото икономически, но аз ще се радвам, ако той намери чисто икономическото решение.
- Как подейства на работещите във фирмата фактът, че "Емко" не може да купи "Дунарит"?
- Аз определено не знам какво значи това, защото един и същ държавен орган в рамките на година и половина взема коренно противоположни решения. Аз съм болезнен патриот и специално това на мен ми подейства много зле. Доколкото разбирам така е и с моите колеги. Въпреки това персоналът работи на ниво и си изпълнява ангажиментите, защото в противен случай няма смисъл от нищо друго.
Спре ли фирмата да съществува, теренът остава едно празно място в гората
и отива към Горския фонд. Затова ръководството на "Дунарит" се старае жълтата информация, която се излива в медиите, да стои в главите на ръководство, а хората в завода да работят за имиджа на фирмата, който градим вече 15 години.
- Има ли оттегляне на ваши чуждестранни контрагенти?
- За съжаление има. Според мен обаче това не се случи само с нас, а с целия бранш във военната промишленост в страната. На практика това е резултат от скандалите през август 2017 година, които бяха най-малкото и с участие на държавното управление. Шумът беше голям, после нещата утихнаха, но резултатът от цялата работа при нас е около 30% спад на продажбите. Така от 160 млн. лева приходи за 2017 година, която бе най-добрата в историята на "Дунарит", през следващата година сумата бе около 100 млн. лева. 
Никой не може да ме убеди, че този спад не е следствие от скандалите
които се разразиха около българската военна промишленост. Защото не може това, което се случи, да остане незабелязано от военните аташета на страните, с които имахме сключени договори за износ на военна продукция, и те от своя страна да не са докладвали където трябва. Това се доказва и от факта, че поръчките за българския военен бранш спаднаха, а поръчките в сродните фирми в Румъния и Сърбия се вдигнаха. Специално мен никой не може да ме убеди, че това е случайно както за нас, така и за военните заводи в Сопот, Казанлък и Лясковец.
- За колко партньори изнесохте военна продукция през миналата година?
- За шест големи фирми в целия свят. Три от тях са американски, четвъртият ни партньор е "Кинтекс", който изнася военна продукция за Азия и Африка. Тези четири контрагенти държат 40% от продажбите ни. Има и много други сделки с търговци, които макар и малки, поддържат продажбите ни.
- Какво се предвижда в производството за тази година?
- Сключихме един голям договор за износ на военна продукция с "Кинтекс", който чакахме много дълго време
С тази фирма спечелихме търг за доставка на боеприпаси в азиатска държава в конкуренция с доста фирми. След 10 години разработки нещата се случиха и сега имаме договор до края на 2020 година. Изпълнихме един договор с една от трите американски фирми, имаме още няколко малки контракта и три-четири проекта за договори, които излязоха перспективни и вероятно ще се случат. Целта на "Дунарит" е да не падаме под тези приходи от 100 млн. лева, защото създадохме мощности, които трудно се създават и не е редно да ги спираме.
- Продължава ли производството на авиационни, артилерийски, инженерни боеприпаси и експлозиви за цивилни нужди?
- Да, това е основното ни производство. Прави впечатление обаче, че 
напоследък доста голямо перо започва да става производството на цивилни експлозиви
Партнираме си с австралийската фирма "Орика", която е водеща в минно-добивната дейност в света, и с една английска фирма и така нашите продукти се разнасят из цял свят. Това перо от приходите ни започва да се забелязва в цели проценти и мечтата ни е тази продукция, която не ни е основна, да достигне 10-15%, което ще ни даде сигурност. Договорът с "Орика" е много дългосрочен, заедно работим, заедно изпитваме и заедно продаваме.
- Социалната ви програма изпълнява ли се както в предни години?  
- За нея полагаме всички усилия да не се влошава. Всички социални придобивки за работниците и служителите, като ваучери, бонуси за Коледа и Нова година, които сме давали от години, са запазени и сега.
Стараем се и доходите да растат въпреки скандалите около фирмата
Така разходите ни за труд са около 20% за заплати, осигуровки и социални придобивки, което е малко, но да се промени съотношението ще трябва да се направят някои инвестиции, за да преструктурираме продуктовата си гама, което да доведе до изравняване на разходите за материали с разходите за труд. 
- Намаленото производство доведе ли до съкращаване на хора в завода?
- Да, това се случи още миналата година с хора, които бяха на срочни договори. Така от 1250 човека за 2017 година, сега сме 1000. На практика не сме съкращавали никого, просто работниците на срочни договори разбираха, че когато свърши дадена поръчка и няма нова, трябва да си тръгнат и го правеха доброволно.