Произведени на Балканите „италиански“ модни марки фалират местни производители
Голяма част от облеклата, носещи етикетите на известни италиански модни марки, са италиански само на хартия, а всъщност се изработват в България, Румъния и други по-бедни държави. Тази бизнес схема се поддържа от няколко големи търговци, които са превърнали бившите фабрики в магазини и в тях продават „италианска“ стока, съсипвайки бизнеса както на традиционните италиански производители, така и на българските фирми, споделиха за „Утро“ местни конфекционери. Според тях, в най-голяма заблуда са самите италианци, които продължават да купуват „от фабриката“, въпреки че тя реално не работи от години.
В последните 20 години се върти една и съща схема. Историческа италианска фабрика фалира. Активите й се продават на търг без заложено условие да се възстановят работни места. Италианска търговска компания купува фабриката и марката. Тя не подновява производството във фабриката, тъй като няма нито опит, нито желание за това, а прави в нея аутлет, както и други магазини със същото име. Търговецът поръчва продукти за производство в евтини фабрики на Европа. Като например в България в най-мизерните цехове с неблагоприятни условия на труд и ниски заплати (10-15 евро на ден на работник). Търговецът постига много ниска цена и конкурентни предимства, което причинява фалит на други италиански производители. Чиито фабрики и марки се „възраждат“ по същата схема.
Търговецът слага върху новият аутлет, бивша историческа фабрика, надписи „Io mi vesto in fabbrica“, „Factory Store“, „Factory Outlet“. Поставят се две машини, имитиращи производство, които реално се използват за подгъване на дрехите, плюс достатъчно италиански символи, табла и статуетки, които говорят за италианско производството.
Италианският търговец регистрира името на „възстановената“ историческа фабрика - „старото познато име на фабриката“ + „Sartoria Europa“ /произведено в Европа/. И на етикета вместо Prodotto in Unione Europea /произведено в Европейския съюз/ вече пише „Sartoria Europa“ /фабрика/. Той обаче е в джоба на вътрешната част на дрехата, който клиента много рядко може да забележи. По този модел продават по 20-50 хиляди облекла на година.
Крайният клиент купува „възродената“ италианска марка, тъй като смята, че цената е ниска, защото купува от фабриката, познава историческата марка и иска да подкрепи италианското производство. Той е видял двете шевни машини, които са в магазина, и е сметнал, че има още 100 зад стената. Той е видял италианските табла, снимки, символи по витрините, но не и върху дрехата. И така е на много места в Италия и в големите модни центрове, а дори и в централни магазини в Милано и много други.
Всичко това е законно, но не подвежда ли клиентите, питат се местни производители. Според тях, ако марката иска да бъде италианска, за това трябва да има ясно обозначение върху етикета на облеклата. А на сектора за дрехи в магазина трябва ясно да се посочи кои са произведени в Италия и кои - извън Европа. Както е например в Германия, където на дрехата пише „Произведено в България“.