Когато Силвия е в осми клас и изучава китайски език по 18 часа седмично, пише йероглифи вкъщи посред нощите и усвоява техники за по-бързото им запомняне, често се е случвало да плаче, защото й е трудно. Но не се отказва и не губи желанието си да се усъвършенства. И до ден днешен младата учителка по китайски в русенското училище „Васил Левски“ помни как в най-тежките моменти майка й Даринка я потупвала по рамото и й казвала да не плаче, защото един ден този труд ще се отплати. И този ден наистина дошъл!
Само на 26 години Силвия Ненкова, която днес празнува и рожден ден, може вече да заяви, че е сбъднала мечтите си -
да учи в Китай и да се върне, за да преподава в училището, в което е завършила средното си образование
„Като ученичка във „Васил Левски“ ходих два пъти в Китай. Единия път спечелих състезанието Китайски езиков мост, а втория - награда да отида като наблюдател. Още оттогава ми беше мечта да уча в Китай, а впоследствие тя се сбъдна. Но когато отидеш като студент е по-различно. Всичко е много огромно, на далечни растояния, много сгради, много хора. Но те са много сърдечни и гостоприемни, харесват чужденците, много добре ни посрещнаха. Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха, е, че се запознах с хора от цял свят - от арабските страни, Африка, Казахстан, Киргизстан. Това е много обогатяващо, да познаваш културата, празниците на различните народи“, споделя Силвия. 
Чаровната учителка е категорична, че човек трябва да има страст към китайския език, а за изучаването му най-важното е желанието и постоянството.
„Учила съм английски и немски, но с китайския е по-различно, защото не сме заобиколени от китайски навсякъде, както е с английския - музика, надписи, обяснения. На мен ми е хубаво и приятно да се занимавам със самия език, въпреки че в осми клас ми беше много трудно“, спомня си Силвия. 
Именно
през 2008 година в училище „Васил Левски“ се създава и първата китайска паралелка
а това сякаш предначертава пътя на младото момиче. Преподавател в подготвителния клас с интензивно изучаване на китайски тогава е днешната зам.-директорка Рени Стоянова, която е изключително взискателен учител. 
Всъщност още когато Силвия е в седми клас, трябва да реши какво и къде иска да учи. Тогава обаче тя не иска да се разделя с училището, в което е от предучилищна възраст, защото е доволна и от базата, и от преподавателите, а и си харесва съучениците. Дори и сега казва на своите ученици, макар че не знае дали й вярват или си мислят, че умишлено така им говори, че винаги е била доволна от всичко, което е получила от училище. Затова и в седми клас, когато трябва да вземе решение, твърдо заявява, че ще остане във „Васил Левски“.
Тогава започнах да ходя на СИП по китайски при Рени Стоянова. Първо щях да посещавам СИП по японски и няма да забравя как учителките дойдоха при нас с едни флаш карти с йероглифчета на тях. Не помня по каква причина, но се записах на СИП по китайски.
Беше нещо по-различно, по-екзотично, не толкова разпространено
Нещо ме насочи натам и цяла година ходих, много ми хареса, спомня си Силвия. 
Въпреки трудностите на осмокласничката й е изключително приятно и интересно да изучава китайски, а след като получава стабилна основа в подготвителния клас, продължава да я надгражда през следващите четири години на обучението си. 
Когато е в 12 клас и трябва да реши накъде на продължи пътя си, какво иска да учи, да работи, Силвия дълго мисли и премисля възможностите, като първоначално се насочва към Великотърновския университет с китайски. По това време обаче в училището, както и сега, има
две доброволки от Китай, които помагат на учениците в изучаването на езика
 „Те бяха страхотни жени, бяха първите доброволки и бяха изключително съвестни. Двете бяха много различни една от друга. С едната Дзя часовете ни бяха по-забавни, с по-креативна насоченост, докато другата Хун наблягаше на граматиката и ученето. Тя остана по-дълго в България, като впоследствие преподаваше китайски в университета. Именно тя беше и човекът, който помогна на мен и моята съученичка Мартина да кандидатстваме в университета в родния й град Ухан. Тогава излизахме с Хун и извън часовете, имахме добри отношения, развеждали сме я, говорили сме си. Тя ни представи следването в Китай в много добра светлина и ние с моята съученичка кандидатствахме за стипендия. И ни приеха“, разказва Силвия. 
Дотогава тя не се е делила от родителите си Даринка и Ненко и
заминаването й в Китай е истински шок за семейството
Голямо предимство за Силвия е това, че е с близката си приятелка Мартина. Тя обаче остава само една година поради финансови причини, тъй като стипендията й покрива само част от обучението. 
„Беше ми трудно. В началото бях наистина готова да се върна. Като слязох от самолета и бях готова да се прибирам. Живеехме в общежитие за чужденци, с четири момичета в една обикновена стая, като съквартирантките постоянно се сменяха, но вторият семестър дойде едно момиче от Малайзия и с нея останахме до последната година. С моята съученичка бяхме късметлийки, защото нашата доброволка Хун пристигна малко след нас и тя ни посрещна, запозна ни с нейното семейство, с приятели, разведе ни навсякъде. Когато видях в какъв дом е живяла Хун, осъзнах колко много усилия е положила, за да дойде тя в България и да бъде преподавател. Конкуренцията е голяма, тъй като има много голям наплив от китайци, които искат да преподават в Европа.
Техният дом беше много обикновен, скромен, нямаше тапети, подът и стените бяха от цимент
но това ме мотивира да продължа да преследвам мечтите си“, споделя Силвия.
Впоследствие тя се опознава със съквартирантките си, запознава се и се сближава с още две българки, с едната от които са се виждали на състезание по китайски. След първия семестър времето започва да тече по-бързо за младата русенка и тя лесно успява да се адаптира. Тогава се запознава и с най-добрия си приятел Джемал от Благоевград. След като съученичката й не се връща, с него се сближават повече, като преживяват заедно и много трудни моменти. На него му се налага да работи от първата година, докато Силвия по-късно започва да преподава английски в детска градина. 
Младата русенка споделя, че китайците са много усмихнати и позитивни и приемат чужденците много радушно. А всичко, за което доброволката Хун й е разказвала, чаровната учителка го преживява. 
Няма да забравя как се бяхме събрали интернационална група и бяхме на гости на един арабин. Седнахме на земята, а те бяха сготвили ориз с пилешко и ядохме от съд на земята с ръце, без чиния и вилица, но беше много интересно, споделя тя. Впрочем на русенката не й трябва много време, за да се адаптира към китайската храна. 
След като изкарва студентските си години в Китай,
патриотичното чувство у младата русенка надделява и тя се завръща в родината
 „Искам да се развивам в България и да градя бъдещето си тук. Харесвам Китай като държава, чувствах се добре, на мястото си, защото хората са изключително гостоприемни, добронамерени, но не е моето място за живеене, а и аз съм голям патриот. Докато бях там, чаках с нетърпение да дойде лятото и да се прибера. Няма да забравя това чувство, последните два дни, преди да се прибера - вълнение, което може да преживееш, само когато си бил дълго време на едно място и чакаш с нетърпение да се прибереш при семейството“, спомня си Силвия.  
И сега тя отново би отишла в страната на Червения дракон, но за определен период - да знае кога заминава и кога се връща. 
Младата русенка се прибира в Русе през лятото на 2016, като първоначално няма планове какво да прави. Но да се отдаде на учителската професия, е още една сбъдната мечта за 26-годишното момиче. 
Още като ученичка много обичах да си говоря с учителите в края на часовете за избора им на тази професия. Дори скоро си намерих едни записки, в които по български език съм провеждала интервю защо са избрали да бъдат учители.
Оттогава си мечтая да стана учител
Шест месеца след като се върнах, моята преподавателка Рени Стоянова ме потърси, за да ми каже, че й предлагат поста на зам.-директор, като иска часовете й да бъдат поети от човек, на когото вярва и може да разчита, разказва Силвия. 
И така на 16 януари 2017 след 13 години като ученичка, Силвия влиза в класната стая на любимото училище „Васил Левски“ като учител по китайски. 
„Бях много притеснена дали ще се справя, защото имам високи изисквания към себе си и не обичам да не ги покривам. Още се уча, две години и три месеца е малък стаж, но всеки ден се стремя да научавам нещо ново, да съм по-добра от вчера. Да си учител е призвание, на човек трябва да му идва отвътре“, категорична е младата преподавателка. 
Целта на чаровната учителка е да накара децата да харесат китайския не заради оценките, а заради самия език. Тя се придържа към материала, но винаги се опитва да намира време, за да им разкаже спомени от Китай и интересни преживявания. 
„Намираме общ език с учениците, винаги се стремя да им влизам в положението.
Никога не им давам контролни, които ще ги забият, или материал, с който знам, че няма да се справят
Старая се да преговаряме всичко, за да може да се представят по-добре. Виждам кое научават по-добре, кое им е по-трудно, правим допълнителни упражения и винаги гледам да е в тяхна полза, за да се стимулират“, споделя Силвия. 
Тя се чувства истински удовлетворена от учителската професия, намира я за свое призвание, но смята, че има друга професия, в която ще бъде още по-добра. Мисля, че имам и друго призвание и си мечтая да го намеря, да се усъвършенствам, искам да трупам знания и да се обогатявам, казва младата жена.  
Свободното си време Силвия прекарва с близки и приятели, а истински си почива в Басарбово при баба си. И днес рождения си ден младата учителка е решила да отпразнува в тесен семеен кръг.