Кратко изречение, което изразява житейска мъдрост, сентенция - това е определението за афоризъм.
Но как се създават сентенции?
Тук не става дума за крилати фрази от типа на репликата на Антон Радичев „Ще ме цака той с топла бира“ във великолепния филм „Оркестър без име“, а за мъдрост, която с малко думи казва много. И го казва така, че остава за поколенията. А за това се иска натрупване на много пластове култура, асоциативност, информираност, чувство за хумор, чувство за ирония и самоирония, чувство за мярка, вътрешна свобода, човешка и гражданска смелост и талант. И да припомним - мъдрост.
Точно на тази мъдрост е посветен издаденият в Сърбия внушителен алманах „Трън и роза“, събрал афоризми на 122 български автори от края на 19 век до наши дни.
Русе има с какво да се гордее в този алманах. Свързаните с града автори в него са девет. Подредени в реда на отпечатването на творбите им, те са: Борис Арнаудов, Тодор Бакърджиев, Атанас Димитров, Елиас Канети, Здравко Кисьов, Иван Коларов, Хачик Лебикян, Йордан Николов и Светослав Пейчев.
Най-впечатляващото име тук безспорно е на нобелиста Канети, но най-широко представен в алманаха е един съвременен автор - Хачик Лебикян, който редовно се изявява в сатиричния вестник „Стършел“, където има собствена рубрика „Мисли на ачик“ и е един от доказаните майстори на този кратък, но много труден жанр. Публикувани са над 70 негови афоризма, които го правят един от най-добре представените български автори въобще.