Д-р Росица Кръстева е завършила Медицинския университет в Плевен през 1997 година. След това започва работа в Бърза помощ в Русе, а от 2000 година е назначена в Първо нервно отделение на областната болница. През 2008 година придобива специалност по нервни болести в Медицинския университет във Варна. По-късно завършва допълнителни квалификации по високо специализираните електроенцефалография и доплерова сонография. В УМБАЛ „Медика Русе“ работи от създаването й през 2013 година, а от 2014-а е началник на неврологията в болницата.

- Д-р Кръстева, като началник на отделението по неврология в УМБАЛ „Медика Русе“ въведохте венозна тромболиза за лечение на исхемичен инсулт. Какво представлява този метод?
- Методът на лечение венозна тромболиза е достъпен в страната от 2005 година. При него в кръвта на пациента се вкарва лекарство, което разтваря тромба. Това лечение може да се приложи само до 4 часа и половина след началото на оплакванията и симптомите за получен исхемичен инсулт. Когато започнах работа като невролог през 2001 година в тогавашната Многопрофилна болница, инсултите рядко стигаха до нас, защото се лекуваха основно в къщи. А дори когато такива пациенти идваха с линейки на Спешна помощ, те не се движеха на сирени, тъй като екипите не бързаха да стигнат час по-скоро, понеже този метод още не се прилагаше. Така, като чуехме сирена на някоя линейка, ние невролозите бяхме сигурни, че карат пациент с травма или друго заболяване, който не е за неврология. В следващите години обаче нещата се промениха и
линейките бързат да докарат получилите инсулт хора час по-скоро, за да бъдат спасени
- Спрете се по-подробно на исхемичния мозъчен инсулт.
- Исхемичният мозъчен инсулт възниква, когато кръвоснабдяването към дадена част на мозъка бъде прекъснато. Това се случва, след като кръвен съсирек запуши мозъчна артерия и до част от мозъка не достига достатъчно кислород и хранителни вещества, а в резултат на това мозъчни клетки умират. Мозъкът е особено чувствителен към липсата на кислород и глюкоза, така че смъртта на мозъчните клетки настъпва много бързо. Нелекуваният пациент губи около 1,9 милиона мозъчни клетки с всяка изминала минута! В зависимост от това коя част на мозъка е засегната, се проявяват различни симптоми и може да има фатални последици, дори настъпване на смърт. 
Важно е да се знае, че
мозъчният инсулт е втората най-честа причина за смъртта по света след исхемичната болест на сърцето
и на практика е също така спешно състояние, както миокардният инфаркт. Всъщност механизмите за получаване на миокарден инфаркт и мозъчен инсулт са едни и същи, разликата е в засегнатия орган. Единственото спасение за хората, получили исхемичен инсулт, е да се възстанови възможно най-бързо кръвотокът към мозъка. Това става именно чрез метода венозна тромболиза.
- Колко пациенти са получили исхемичен инсулт за миналата година и на колко от тях е приложен този метод на лечение?
- През 2018 година в България исхемичен инсулт са получили малко над 50 000 души. Тези пациенти са били приети в общо 138 болници, като в 37 от тях е извършвана венозна тромболиза. Според препоръките на Европейската организация по инсулти в България необходими се 40 болници, които извършват такова лечение, като те трябва да са разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му необходими не повече от 45 минути, за да стигне до тях.
 Препоръките са поне 5% от пациентите с инсулт да получават лечение с венозна тромболиза
За съжаление, в България за 2018 година този процент е едва 1,6, докато средно в Европа е 7,3%. Това означава, че ние невролозите сме длъжници на своите пациенти и все още изоставаме значително от кардиолозите.
- На какво се дължи това изоставане?
- Това което засега ни липсва, е правилната организация, включително и в Спешната помощ, както и обучението на обществото да разпознава симптомите на мозъчния инсулт. Навсякъде по света се разпространяват листовки, има програми по медиите и в училищата и хората са добре информирани, как да действат в случай на инсулт. Симптомите са прости и всеки може да ги разпознае, ако негов близък получи
изкривяване на лицето, слабост на ръка или крак, говорът му стане завален и неразбираем
На практика обаче често се получава пациентът да дойде в болница два-три дни, че дори и след седмица, след тези симптоми, защото изчаква това състояние да му мине от само себе си. Често се случва пациентът да търси първо семейния си лекар, който го препраща на невролог с малко закъснение. В тези случаи много често болните, стигнали късно до лечебното заведение, остават с тежки последици за здравето и тежка инвалидност. Затова всички трябва да знаят, че колкото по-рано започне лечението на инсулт, толкова по-големи са шансовете за възстановяване. Резултатите при пристигане на пациента в болницата на първия-втория час след получаване на инсулт са по-добри, отколкото ако дойде на третия час. Наистина, венозната тромболиза не е панацея, но
дава несравнимо по-големи шансове за възстановяване от стандартното лечение с аспирин
 При някои болни това лечение не може да се приложи поради протовопоказания като скорошни големи операции, травми или прием на някои антикоагуланти. Затова при такива пациенти се налага извършване на механична тромбектомия, т.е.изваждане на тромба директно от запушения съд, което се извършва в специализирани центрове и изисква наличието на обучен екип за ендоваскуларно лечение на мозъчните съдове. Преценката дали пациентът с мозъчен инсулт е подходящ за извършване на венозна тромболиза е на дежурния невролог, в някои случаи се налага включване на екип от специалисти по образна диагностика. 
- В УМБАЛ „Медика Русе“ има ли разработен алгоритъм за бързо действие с пациенти с инсулт?
- Да! При нас действа такъв алгоритъм на поведение при пациенти с мозъчен инсулт от вратата на Спешно отделение до изписването от неврологията и насочването им за рехабилитация. Вече сме постигнали много добро време за обработката на пациента в Спешно отделение, което
се нарича „от врата до игла“ и го правим за 43 минути, като средно за България то е 55 минути
- Какъв е ефектът от този напредък?
- От ноември 2018-а досега, което е половин година, през отделението са преминали 235 пациенти с исхемичен мозъчен инсулт, от които 14 са лекувани с венозна тромболиза, което е почти 6%, т.е.по-високо от средното за страната. Резултатите от това лечение са много добри, като четирима от пациентите са изписани напълно здрави и без никаква инвалидност, а 9 са със значително подобрение. В болницата имаме и предимството да работим в мултидисциплинарен екип и разполагаме с ангиологичен сектор, където може да бъде извършена и
артериална тромболиза чрез директно вкарване на лекарството в запушения мозъчен съд
При един наш пациент, който получаваше многократно повтарящи се симптоми на инсулт, но не беше подходящ за тромболиза, му беше поставен стент на сънната артерия в ангиозалата, след което настъпи възстановяване на засегнатите крайници. 
Повярвайте ми, няма по-голямо удовлетворение за невролога да види как пациенти с обездвижени крайници при исхемичен мозъчен инсулт се възстановяват още в момента на прилагане на лекарството и се изписват здрави или с минимален неврологичен дефицит. По този начин след кратък лечебен и възстановителен период пациенти в трудоспособна възраст могат скоро да се върнат на работните си места и да не са в тежест на близките си и социалната система.
- Какво ще посъветвате русенци при наличие на симптоми за инсулт?
- Най-важното е да запомнят, че резултатите от лечението на мозъчния инсулт зависят и започват от самия пациент и неговите близки
които трябва да бъдат много отговорни и да реагират адекватно и своевременно при най-малкото съмнение за инсулт. Не бива и да се забравя профилактиката на мозъчносъдовата болест и да се контролират рисковите фактори - високо артериално налягане, висок холестерол, захарен диабет, наднормено тегло и обездвиженост, да се спре тютюнопушенето и алкохолната злоупотреба.