Паметна плоча с надпис „В памет на 16 руски воини  от 140 Зарайски пехотен полк, 1877 г.“ ще бъде поставена при входа на църквата „Св.Архангел Михаил“ в село Церовец на 11 май. На скромния ритуал по този повод ще присъстват дипломати от Генералното консулство на Русия и още неколцина други гости, които е поканил човекът, който се е заел със задачата да възобнови паметта за сраженията, водени наоколо преди 142 години, и за героизма на загиналите в тях и след това 16 руски войници и по-висши чинове. Този човек е русенецът Тодор Атанасов.

Преди десетина години водех клуб „Млад криминалист“ и с учениците бяхме направили излет до красивите местности край село Церовец - така тогава открихме братската могила и паметника, посветен на тези събития, разказва Тодор Атанасов. На каменния паметник, обрасъл с мъх и покрит с патината на времето, едва се различавала само годината - 1877. 
Атанасов се амбицирал да открие повече подробности за това, което се е случвало преди десетилетия. „Зарових се в материали и публикации на историчката Жечка Сиромахова, в книгите на тръстеничанина Трифон Трифонов, обърнах се и към историка Милен Бакалов от Русенска митрополия - така открих доста интересни факти. На това място са загинали 16 руски воини, осем от тях са убити в сраженията, а другите осем са починали в Церовец. В архивите на митрополията се пази бюлетин от 1885 г., в който са посочени сведения за братската могила и за още един гроб. Допълних сведенията с данни, които открих в Историческия музей и в Държавен архив. Така стана ясно, че руската държава е платила 69 рубли и 22 копейки за старинния паметник, с който е отбелязано мястото на гибелта по време на сраженията“, разказа Тодор Атанасов. Миналата година той отишъл да почисти треволяците около паметника. Беше обрасло като джунгла - затова се обадих на кметицата на Церовец и й казах: „Срам и позор! Аз отивам да разчистя - обаждам се, за да не вземе някой да ме помисли за иманяр и да дойдат да ми сложат белезниците!“, продължава русенецът. 
А след като разчистил, решил, че паметникът трябва да се почисти и издълбаните върху него букви да се повторят с бронз. А някъде в селото да се постави паметна плоча, за да се знае за събитията и героизма отпреди 142 години. 
Тогава започнала сагата.
„Три писма писах до кмета на община Иваново Георги Миланов. И се започна - той поиска да му представя идеен проект за монтирането на паметната плоча, после пък настоя този проект да бъде от правоспособен инженер-конструктор... Той не определя мястото къде да бъде поставена плочата, а иска инженер-конструктор... Въртя и усуква, докато аз накрая писах на областния управител Галин Григоров. Оттам получих одобрение на идеята за паметната плоча - плюс такива писма от министерствата на културата и на земеделието. Само ивановският кмет не дава одобрение... Накрая се наложи да пиша до Русенска митрополия - и да поискам паметната плоча да бъде поставена пред входа на църквата. Е, там стана веднага - дадоха ми благословия!“. 
Сега Тодор Атанасов се приготвя за откриването на плочата, която сам е заплатил - 250 лева. Той плаща и автобуса, който ще закара гостите за тържеството. А след това ще се залови с окончателното облагородяване на пространството около паметника, който се намира на около половин километър от селото. Ще изчистим зеленясалия мъх от камъка, ще направим пътека с речни камъни - дадоха ми ги от Драгажния флот, ще поставим градински бордюри, закарал съм ги вече там - да стане ясно, че не всички сме безпаметни и че подвигът на тези хора някога не е забравен, казва Тодор Атанасов.