На 2 май се навършват 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи - една от най-прогресивните, образовани и иновативни личности на всички времена. Тази рубрика се посвещава на ренесансовия гений, съчетал неукротим талант с енциклопедични знания, иновативна личност, търсеща отговора на въпроса „Защо?“.
Ние считаме, че днес всяко „Защо?“ започва от образованието.
Сред приоритетите на нашата рубрика ще бъдат тенденциите в иновативното училище, справянето с образователните нужди на дигиталното поколение, както и добрите практики в обучителната сфера. 
Целта е да споделим идеи, практика и опит, за да дадем най-доброто образование на нашите деца.

Родителят е първият и най-важен учител в живота на детето, той е и създател, и модел за подражание.
Децата нямат друг избор освен да копират ежедневните примери, които семейната среда им предлага. Започват да се учат, като несъзнателно повтарят родителите си, и така  постепенно "попиват" маниера им на говорене, начина им на мислене / или отсъствието на такова/, отношението към околния свят и т.н. 
Родителят е като включена крушка в режим "24/7" в 365 дни от годината /Блазе на тия с бабите!/. Той е светъл пример без почивен ден, независимо от стреса в службата, разправиите с комшиите, проблемите с паркирането ... Защото кой каквото ще да казва, но "Човек е произлязъл от родителите си".
Децата порастват и тръгват на ясла, а после и на детска градина. Речникът  им рязко се увеличава с думички, за които всеки родител смята, че е твърде рано /а то си е точно така/ и с неприемливи маниери, които малките учат с интерес. Евентуалната стерилност на семейните отношения отстъпва под натиска "на попрището жизнено в средата". За да запазят по-дълго детското в децата си и да продължат да са успешни във възпитаването им, родителите надяват рицарски доспехи /Ако, разбира се, са им останали сили след работа/срещу мелниците на живия живот. 
И в този момент те не трябва да пропуснат да дадат шанс на децата да изразят желанията си, както и да успеят да ги защитят и аргументират. Независимо за какво става дума. Малките трябва да се осмеляват да обяснят не само в къщи, но и пред учителките в детската градина. Това умение със сигурност ще им бъде много полезно и по-нататък в живота. Така децата постепенно излизат от фазата на интуитивното семейно Copy/Paste и навлизат в етапа на своето индивидуално очовечаване, където сами избират моделите за подражание. 
И така, децата тръгват на училище. Започват да прекарват все повече време извън къщи, да се срещат с все повече и все по-различни хора. Ежедневното общуване с връстниците избутва реалната комуникация с родителите в интервала "малко преди и още по-малко след вечеря". И тогава за пореден път щафетата поемат учителите. Докато в началния етап контактите с родителите са по-чести и по наситени с качествена комуникация, в горен курс обменът на информация е по-скоро спорадичен. А в това време постигнатото в онези златни "първи седем" започва да си губи блясъка под тийнейджърската черупка.
Училището е призвано да търси и осъществява контакт с родителите. Те от своя страна трябва да са постоянно "online" в тази връзка, което не означава майки и татковци да живеят по различни причини в коридорите и класните стаи.
Учителите са родители и за тях не е проблем да бъдат от двете страни на барикадата наречена "образователен процес". Но за родителите е трудно да влязат в обувките на педагозите и да усетят спецификата на тяхното ежедневие. Ето защо е по-лесно дистанционно да диктуват ред и дисциплина в класната стая, да мислят, че са единствените, които могат да научат нашето общо "утре" на морал... 
Понякога родителите разбират повече от госпожата по математика, без да имат нейната квалификация, имат "забележки" към госпожите по история и география, защото наскоро са прочели нечии мемоари за Втората световна война или просто са се върнали от Дубай.
Приобщаването им към образоването на тяхното дете е дълъг път, всяка крачка, по който е наложително да бъде маркирана с взаимно доверие, постигнато в хода на дълго и цивилизовано общуване.
Деликатността на контакта между двете страни може да бъде шлифована най-вече чрез неформални срещи - отбелязване на различни празници заедно, организиране на пикници, екскурзии ... , все ситуации, в които родители се срещат с родители и учители, за да се опознаят и да продължат да гледат в една посока.