Ще препоръчам на училищата в страната всяко от тях да си разработи вътрешни правила, с които да регламентира завеждането в документацията на писма, с които се иска достъп до обществена информация. Така ще се предотврати евентуалната злоупотреба със сроковете, по които училищното ръководство е длъжно да даде въпросната информация, а оттам тръгват и нежелани реакции на заявителите.
Това каза вчера в Русе министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в коментар на набиращата скорост напоследък вълна от разпращане на писма с искания на безобидни наглед данни, които после стават причина за съдебни дела, от които се вземат добри хонорари.
За такива атаки биха тревоги училища, които разказват, че като правило такива писма пристигат в почивните или през ваканцията, нямат подпис, печат или изходящ номер. Поради това често школските управи не смятат, че става дума за нещо сериозно и не им обръщат внимание. А в това време срокът за връщане на отговор тече - и когато той не е спазен, подателят започва да съди училището за отказани сведения по Закона за достъп до обществена информация. Накрая всичко завършва с присъда, като училището е длъжно да плати съдебните разноски и хонорар на адвоката на ищеца, обикновено няколкостотин лева.
Разговарял съм с човек, който е изпращал такива писма, като не скрих, че действията му могат да се класифицират като изнудване, а той ме увери, че няма предвид подобно нещо, каза вчера министър Вълчев. Въпреки това той е на мнение, че трябва да бъдат намерени технически механизми, за да се защитят училищата от водене на дела заради нарушения на закона от тяхна страна. Нужни са ясни вътрешни правила, които да указват категорично нуждата такава кореспонденция да бъде заведена изрядно и след това сроковете да се проследяват, добави министърът. Според него не е наложително да се инициират промени в самия Закон за достъп до обществена информация. Ето, вие, журналистите, нали също често искате информация по този закон, запита риторично Вълчев.
Разликата обаче е огромна и толкова очевидна, че няма нужда от обясняване.
Номерът с писмата всъщност не е нов, само прилагането му се мести върху различни институции - по правило в сферата на културата и просветата, които явно се смятат за беззащитни и лесни мишени. 
От подобни схеми за шантаж и изнудване с уж невинни наглед писма вече си патиха не едно и две русенски читалища, които подред бяха давани на съд защото „отказвали“ поискана информация. Впрочем, тогава от читалищата разказваха, че някои от тях са търсили на кого да върнат отговор с поисканите данни, но заявителите не си вдигали телефона или не отговаряли на писмата им. И пак се стигало до съд.
По аналогичен начин мъж от Димитровград пробва да обвини регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Тогава стана ясно, че въпросният гражданин години наред води дела, които печели и му плащат разноските. Художествената галерия също преживя доста главоболия с едно настойчиво искане за подробна информация, отново по същия закон.