"За мен Левски е най-святата икона в българското Възраждане, а и въобще в българщината. Той е образец за поведение, за достойнство, за себеотдаване, за посветеност на България. И знам, че много трудно би било да се намери друга подобна личност от българската история. А и от днешната българска действителност".
Така русенският бизнесмен Владимир Колев определя едната от двете причини, които са го провокирали да направи солидно дарение за изграждането на паметник на Апостола в Русе. 
Както "Утро" писа неотдавна, собственикът на известната фирма "Авко" преведе по сметката на кампания за събиране на средства за монумента 20 хиляди лева и е най-големият дарител за монумента. Тогава народният представител от ВМРО и един от инициаторите на изграждането на паметника в Русе Искрен Веселинов разказа за "Утро", че предприемачът предложил сам да внесе всичките необходими средства за градежа. 
Ценим много желанието на Владо Колев да поеме всички разходи, но като обсъдихме ситуацията, решихме, че идеята за 
такъв паметник е добре да бъде дело на повече хора
да даде възможност на различни по нагласа и възможности русенци да станат съпричастни на каузата, обясни зам.-председателят на ВМРО Веселинов. 
Не е важно дарението, могъл съм - направил съм го, казва Владимир Колев. И държи да се уточни, че средствата, които е дал, са негови лични, а не фирмени. Обсъдихме със съпругата ми това и взехме решението, казва бизнесменът. И изтъква своите лични две причини. 
Втората той формулира така: "В момента в България цари огромна духовна нищета и празнота. Това е повече от тревожно. И тази идея - за изграждането на паметник на една от най-светите български личности - аз виждам и като нещо много необходимо и много навременно, особено за по-младите българи. Това може и би трябвало да стане кауза, своеобразен притегателен център, който освен да привлече и да направи съпричастни много хора към идеята, ще помогне на хората да се върнат към изконни добродетели, да си припомнят истинските ценности, да се преоткрият стойностите и да се възроди историческата памет".
Имам чувството, че в момента децата и младите хора се обучават и възпитават така, че любовта към България, към нацията да отсъства напълно, споделя горчивите си размисли русенецът. И бърза да поясни: "Самият аз правя разлика между родина и държава. Едно е родината България. Съвсем друго е държавата България. 
Днес младите хора виждат сякаш само държавата България, а не родината
И това, което виждат, очевидно не е най-милото и свидно нещо, явно не е мястото, където те биха искали да живеят и да се развиват. Затова хващат пътя и напускат страната". 
Ето, това е една от тревогите, заради които Владимир Колев е убеден, че нещо трябва да се направи, при това час по-скоро, за да не се стигне до пагубните последствия, които дебнат буквално зад ъгъла. 
Децата и младежите нямат вина за това, че често пъти нямат сетива за родното, за величавото и за патриотичната гордост. Някъде по пътя на прехода ценностите и моралните категории се размиха и постепенно /но трайно!/ се изличават. Разбира се, че всичко тръгва от семейството, категоричен е Колев. "Всичко започва оттам. Истината е, че в момента родители са онези мъже и жени, които от деца са израснали с чалгата. Това е 
поколението, което през 90-те години бе оставено да се отглежда само 
- в онази стихия на началото на прехода, която помете много от истинските неща. Е, не са всички днешни родители точно такива, има, разбира се, и много читави млади хора. Но повечето са онези, отгледаните от чалгата. Какво можем да очакваме от тях?! Но не е само семейството. Има много голям дефицит и на църквата, на вярата в Бога, разклатени и дори сринати са моралните устои. А всичко това се изгражда най-вече от църквата. И нямам предвид само Българската православна църква. Всяка църква, всяка религия трябва да възпитава любов към Бога, любов към родината, любов към ближния. А какво става при нас? Та понякога и в самата църква се случват такива изкривени явления... И оттам тръгват нещата. Да не говорим за училището! Там пък имаме, от една страна - оскъдица откъм професионална подготовка и адекватно преподаване на знания - и като вид и същина, и като количество теоретически и практически материал. И от друга страна - учебните програми са такива, че не предлагат и не дават това, което е необходимо на обществото, това, от което има нужда и без което реално придвижването напред е невъзможно. Ето, затова стигнахме дотук", обобщава невесело Владимир Колев. 
Но тъй като малко преди това е признал, че той самият е един непоправим оптимист, затова убедено заявява: "Ако започнем сега, ако незабавно предприемем стъпки, за да поправим нещата и да прогледнем за това, което твърдо трябва да променим в мисленето и възпитанието на младите, имаме шанс след трийсет години да се поздравим. Защото 
в тази пепел, която покрива кажи-речи всичко, има и много въгленчета
Ето, според мен това трябва да бъде задача за всички нас - и, естествено, най-вече за институциите в държавата, също и на църквата: да разравяме пепелта, за да откриваме проблясващите въгленчета, за да им помогнем да се разгорят още по-ярко. А не да ги оставим пепелта да ги погаси. И направата на паметника на Васил Левски е също свързана с тези въгленчета". 
Друга тревога, притесняваща бизнесмена, е демографската криза, която все по-заплашително разгъва сянката си над България. А държавата няма единна и конкретизирана програма - нито за демографската криза, нито за икономиката, констатира Владимир Колев. 
"И така решително вървим към ръба - а оттам какво друго ни остава, освен да се хвърлим с главата надолу право в пропастта?! Защо живеем със затворени очи? И докъде ще ни доведе това? Защо не погледнем какво правят в подобни ситуации в други държави? Например, в Унгария, в Русия, да видим какви бонуси са въвели там, за да стимулират раждаемостта. Вместо да отричаме ту едно, ту друго, по-разумно е да вземем прагматично това, което би могло да ни помогне и на нас да се справим с проблем, който става все по-голям и все по-трудно ще се поддава на овладяване. Ето, наскоро се върнах от Унгария и 
аз съм впечатлен от това, което прави Виктор Орбан
Той е въвел следното. 50 хиляди евро за младо семейство, което иска да има три деца и подписва договор с държавата, че ще го направи. С тези пари младата двойка може да си купи жилище. Към това правителството добавя още 30 хиляди евро с облекчени лихви - за да може семейството да обзаведе жилището и да го направи удобно и уютно за своите три деца. Наистина бях толкова впечатлен от това, което научих в Унгария, че си направих труда да поизчислявам малко - и пресметнах, че ако България въведе такива привилегировани условия за млади семейства, ще й трябват по-малко пари, отколкото платихме за КТБ - за да се върнат на вложителите парите от влоговете, които някои други откраднаха. Така де - значи, можем да платим три милиарда и половина заради някой, който открадна онези пари, но не можем да дадем по-малка сума, за да направим така, че да не загине нацията?!"
Когато Владимир Колев говори за сметки, знае какво казва. Завършил е математическа паралелка в Първа гимназия в Русе /Математическата гимназия по това време още не е била открита/, а след това и "Двигатели с вътрешно горене" във ВИММЕСС.
Както и когато говори за Бог - също знае какво казва. Защото е израсъл в семейството на евангелски презвитер. Но успоредно с тези добродетели той е попивал и уроците за морала, за принципите, за достойнството, за позициите, които трябва да се отстояват. Така, както го е правил неговият баща Иван Колев. Уроците на баща му са били онези незрими, ненатрапчиви, но запомнящи се за цял живот истини, които правят недопустима и немислима всяка крачка встрани от честността и справедливостта.
Баща му е участник в славната Дравска епопея и един от малцината останали живи 
в тази решаваща битка на българската армия през Втората световна война. След това Иван Колев излежава половин година в Белене - като николапетковист. А след това става евангелски пастор. 
Може би заради и поради всичко това Владимир Колев очевидно не желае да се примирява с лепкавата тлен, която в последните години все по-плътно се наслагва върху хора и събития и ги прави равнодушни и пасивни консуматори. И развива едно от своите наблюдения: "За мен е сигурно, че нашите баби и дядовци са по-българи от много от днешните хора на средна и малко под средна възраст. Просто българщината е част от тях - и те са част от нея. От моето поколение поне 80 процента са хора с искрица в душите - има го онова въгленче, за което говорихме. И колкото по-надолу слизаш, толкова този процент става по-малък. Докато стигнеш до най-младите, дори малките - там процентът отново става някъде към 70. Като порастват, започват да го губят. Там трябва нещо да се прави, за да не се покваряват душите и сърцата им", категоричен е русенецът. 
И хвърля още един камък. "В момента най-голямата отрова идва от медиите, най-вече от телевизиите. Погледнете новините: започват с убийства, изнасилвания, ухапани, пребити, катастрофи, измами... Всичко това нагнетява черната боя, на човек му става все по-тягостно. А 
младите просто свикват, че убийствата, измамите, престъпленията са нещо обичайно
едва ли не норма. Направих справка в Патентното ведомство - около 600 са изобретенията в България за една година, откритията пък са едва едно, две, най-много три годишно. Е - колко пъти телевизионните новини са започвали с изобретение или откритие? Или с репортаж за световните титли на децата от математически състезания? Тези новини , ако изобщо ги има, обикновено са последни в емисиите. Вместо да започнат с тях - и да ме накарат да се чувствам горд... Но най-важното е, че с тези ужасяващи съобщения те извършват посегателство върху съзнанието на децата. И това е непоправимо, това унищожава българската нация. Затова трябва да се обуздае", убеден е Владимир Колев. 
И изграждането на паметник на Апостола е стъпка по пътеката към завръщането към ценностите. Когато той бъде готов, тогава всяко събиране край него ще бъде повод за хората да си припомнят героичните страници от историята. А младите може да посегнат и да нагазят по-дълбоко в миналото, може да се изкушат да потърсят сведения за много бели петна в българската история, които все още очакват своите изследователи, като, например, една голяма дупка след падането на България под турско робство, първите двеста години, за които се знае малко, почти нищо, казва русенецът. Има още непроучени епизоди и личности, но със сигурност има и млади българи, които това може да ги амбицира, надява се Владимир Колев. И не губи надежда.