Притеснена съм от проблем с детето ми и много се надявам, че ще ми отговорите. Дъщеря ми сподели с мен, че в класа им има момче гей. Зададе ми следния въпрос: „Може ли и аз да съм обратна, защото все още нямам приятел, ако срещна двойка, заглеждам момичето.“. Дъщеря ми е в 8 клас, много е затворена, няма дори приятелка. Не знаех как да реагирам и нищо не й казах, бях в шок. Сигурна съм, че от нейния въпрос не може да се съди, че има проблем в сексуалните й наклонности, но моля Ви да ме посъветвате има ли причина за тревога. Галина, 32 г.

Драга Галина, казвате, че сте сигурна, че от един въпрос на детето не може да се съди за проблем, но и че сте притеснена - питате дали има причина за тревога, която вече изпитвате и затова искате да се посъветвате. Личи обърканост - може би на едно място са „омесени“ Вашите впечатления и тези на детето, Вашите притеснения и възможните на детето, Вашите въпроси и
кънтящият въпрос на детето
Психологическата работа е по-сложна, когато някой се консултира заради друг, дори и за най-близкото същество – детето, и то не по проблеми на развитието от бебе до края на средното детство, за които родителското консултиране е с основно значение, а за юношеството. Тогава самото то психологически е пълноценен субект за консултиране - би могло осъзнато да поставя своя вътрешен свят и взаимоотношения като обекти на свое разглеждане и за споделяне с друг - приятел, родител, учител, психолог. От писмото изглежда, че може би преживявате криза, от която се чувствате слаба сама за себе си, оттам и пред детето. В подобни ситуации психологът се пита за кого е помощта, кой е с приоритет?
Разбира се, в тукашната консултация помагам на Вас – майката, за да имате сили да подкрепите детето. Пък и тук то не участва. Не му чуваме думата. Чули сме само въпроса, който Ви е притеснил. Но
дали това е въпрос, на който детето търси отговор?
Дали този въпрос не е просто израз на съпричастие към момчето от класа, което вероятно си е спечелило противници (те могат да бъдат жестоки в тази възраст поради особения стремеж за превъзходство), но като противодействие на това - и защитници, сред които може да е и Вашата дъщеря? Да си спомним индивидуалната и групова съпричастност към жертви на атентати през последните години – колко много хора облякоха тениски с надписи и написаха на своите страници в социалните мрежи „Je suis Charlie“ – волево заявено отъждествяване с жертвите в знак на подкрепа. В такъв случай въпросът на детето Ви може да е бил риторичен, на фона обаче на личната ситуация с
ограничен опит в общуването с връстници
Може да Ви звучи все едно Ви предлагам успокоително, но знаем, че успокоение не би настъпило, докато и вашият въпрос „има ли причина за тревога“ стои неотговорен, като не е огледан от повече страни.
Казвате: „Дъщеря ми е в 8 клас, много е затворена, няма дори приятелка“. Не разбираме дали винаги е било така, откога е тази изолираност от връстници. Какви са рисковете при такава затвореност?
На всеки етап от развитието се извършват мозъчни промени, но сред критичните периоди има два, в които мозъкът е особено чувствителен към външните и вътрешните фактори. Първият обхваща бременността, периода след раждането и ранната детска възраст. Специални връзки в мозъка започват да се организират за пръв път и той е в готовност за мощни промени, които се проявяват в поведението и опита. Качеството на тези промени и резултатите зависят и от генетични предпоставки, но по-силно от стимулите отвън и от
взаимодействията с майката и близкия социален кръг
а по-нататък и с цялата обкръжаваща среда. Ранните преживявания влияят върху развитието на мозъка и функционирането на важни вещества, участващи в нервните процеси, във функциите на жлезите с вътрешна секреция, което в периоди на кризи на развитието може да се отрази като отклоняващо се поведение.
Майките и другите близки може да се стараят да правят най-доброто, но то да е недостатъчно за нуждите на чувствителната психика. Ако физическите потребности на детето от храна и друга грижа, от подслон са задоволени, но то няма близка емоционална връзка, може да се изявят психични проблеми. Причината е неадекватна форма на привързаност между майката и бебето, която по-късно може да се отразява с
дефекти в създаването и поддържането на близост
Според изследванията децата с несигурни модели на привързване са в риск: при стил на привързване, който е резултат от неуспешно формирана връзка между майка и бебе, се наблюдава агресивност в средното детство; стил, при който майката е показвала непостоянство и поведението й е било непредсказуемо за детето, се отразява с пасивно затваряне в себе си или с по-късни разстройства на настроението, например тревожност и депресия; има и друг модел, който причинява още по-сериозни личностови разстройства, но ги спестявам тук, разчитайки, че не касае връзката с дъщеря Ви.
Вторият ключово важен период е юношеството, когато мозъкът се организира наново. Общото между първия период и този е
важността на взаимоотношенията с близките
Генетични особености правят някои хора по-чувствителни на малтретиране и стрес в сравнение с други, което също може да доведе до психични проблеми. Бурното физическо развитие с промени в тялото поставят предизвикателство пред адаптацията и приемането на измененията на външния си вид, което често понижава самооценката и потиска самочувствието. На детето предстои да бъде прието като съзряващ млад мъж или млада жена. Това включва и изграждането на представа за своята сексуална привлекателност, която се „тества“ от степента на приетост - впечатления, че е харесвано, или неприетост от връстници, особено от другия пол, възприемана като отхвърляне. При дефицит на общуване, оттам и на споделяне с приятелки, дъщеря Ви няма възможности да се увери, че същите или и други чувства вълнуват и тях, може да оформи представа за себе си като различна, непълноценна. А е много важно
как присъства детето на социалната сцена
Времето в основното училище е период, в който тормозът има силен ефект, особено ако има риск детето да бъде изолирано от връстниците си или се самоизолира. Хормоналните проблеми през пубертета се отразяват поравно на момичетата и момчетата по отношение на тревожност и депресия, а след него - два пъти повече при момичетата спрямо момчетата.
По-добра е перспективата при наличие на приятели
в началното училище, което предполага по-малко симптоми на депресия дори когато има генетичен риск (депресивност при родителите или друго). Така преходът в развитието през пубертета може да премине малко по-плавно, с което големите промени в юношеството да се развият по-благоприятно. А те касаят мозъка, собственото тяло и културата със събуждане на нови интереси и желания поради мозъчните промени, които се отразяват и на нови типове връзки и взаимоотношения с близките и извън домашната среда.
Тук ми изниква въпросът - ориентирате ли се в напреженията на детето?
Казвате: „Не знаех как да реагирам и нищо не й казах, бях в шок.“. Три признания в едно изречение, всяко от които е важно в общуването на родителя с детето. Незнанието как не е порок. Животът предоставя
безброй ситуации, за които не сме подготвени
и може да допускаме грешки. Но когато детето е поставило тема, родителят, показвайки незнание как да реагира, автоматично застава като по-малък от детето, на което му се полага да е малкото и неопитното пред големия, опитния. Кое повече Ви свари неподготвена – недоверието Ви в детето ли, че ще прояви разбиране за трудността Ви, или недоверието в себе, че можете да понесете доза смут? От реакцията – „и нищо не й казах“, тоест от липсата на реакция, то може би се е почувствало още по-объркано, че е объркало Вас, или пък че въпросът не е достигнал до Вас поради бариера да го приемете. Въпросът му се е изпуснал, изстрелял, отправен натам, откъдето е очаквало отговор и облекчение на напрежението си, но е рикоширал в стена и се е върнал - надявам се поне с нестрашна сила - обратно в ума на детето. Само Вие ли преценявате – „бях в шок“, или и детето Ви видя в шок? Ако е отраснало затворено, несподелящо какво чувства и мисли дори и вкъщи,
какво ли изпитва след куража да сподели
своите впечатления за съученика си с опит да отвори темата и за своите преживявания в тази възраст?
От написаното в писмото можем да гадаем дали дъщеря Ви преживява проблем, или някакъв дискомфорт, или само е споделила разсъждение по въпросите на сексуалността. Казвате, че искате да Ви посъветвам. Придържам се към това да Ви ориентирам в проблемите, но ако забележите напрежение при детето и Ви е трудно да говорите с него по тези теми, бихте могли да го насочите да участва в консултация с психолог. Но ето
някои подкрепления, ако се решите за разговор с детето
Във възрастта си съвсем нормално е дъщеря Ви да се вглежда в себеподобните, да съизмерва себе си с другите и да търси своето място в „класацията", оттам и да се вгледа в своя връстница (като в огледало или както отъждествяването, за което споменах по повод съученика) още повече при положение, че няма приятел. Възможно е да се опитва да открие какво я отличава от другите, които имат приятели.
В този етап всяко момиче има нужда от източници, които да усилват самочувствието му, да го окуражават, да го вдъхновяват то да се харесва. Такива най-близки и доверени подкрепители могат да бъдат родителите –
майката като модел за женственост
и бащата като най-близкия кавалер на мама и на момичето (не споменахте нищо за таткото). Защото това е възрастта, когато децата проявяват съмнения относно това дали другите ги харесват, дали са привлекателни или непривлекателни, дали са красиви телата им, дали са чаровни и обаятелни, дали са добри събеседници – въпроси в търсене и собствено създаване на себе си между идеалите и кумирите, от една страна, и своя облик, съпоставян непрекъснато с тях и с този на родителите и на връстниците.
Като се надявам, Галина, малко да съм Ви ориентирала в душевните вълнения на децата от тази възраст, Ви пожелавам кураж в
съпреживяването на юношеството
на Вашата дъщеря и за споделяне с нея на вълнения от Вашето юношество, които сметнете за подходящи – как сте се чувствали, първите романтични трепети и разочарования от отношения с момчета и с приятелки. Така детето ще може да постигне своя начин да харесва себе си и пред огледалото, и в поддържането на приятелство, за да преодолее онази празнина, в която въпросите му са потъвали без отговор и където се генерират съмнения по отношение на себе си.