- Дай малко оранжево! Още малко. Стоп! А сега дай следващия кадър. Увеличи зеленото. Не чак толкова! Върни... Така е добре. Записвай! 
Иван Токаджиев дава последни указания при „превъртането“ на мултимедията, която ще съпътства премиерата довечера на мюзикъла „Кабаре“ в операта. 
В същото време Анна-Мария Токаджиева бърза към драматичния театър, откъдето са обещали да й преотстъпят един хубав фрак за Конферансието Виктор Ибришимов - да блесне в пълната си прелест в „Кабаре“. 
Баща и дъщеря се срещат и се разминават на сцената, през двора на операта, на площада на Ларгото. Разменят си по някоя реплика в паузите, докато всеки от тях говори по телефона. Но в повечето случаи се разбират само с жестове, погледи, повдигане на вежди. 
След настойчиви покани „Утро“ успява да събере двамата за малко в кафенето, което е възможно най-близко до операта. Това май беше единственият шанс да убедим Анна-Мария и Иван да се откъснат за кратко от работата си. А тяхната работа, която за пореден път ги води в Русе, е сценографията и костюмите на предстоящата премиера. 
Всъщност, това е 
поредна съвместна работа за художника и неговата дъщеря
която хем върви по стъпките на баща си, хем нейният танц е доста различен от неговия. 
За художника Иван Токаджиев читателите на „Утро“ знаят много. Познават го и като автор на живопис и графика със специфичен почерк и интригуващи послания, и като телевизионен човек, оглавявал и БНТ, и като зам.-министър на културата, и като човек с принципи, който не се притеснява да заяви и да отстоява позицията си, особено по въпроси, свързани с темите за културата.
Анна-Мария е по-малко позната за русенските ценители на изящното и хармоничното. Въпреки че първата нейна костюмографска работа в Русе все още може да се види - в балетната постановка „Карнавал на животните или Звездният миг на малкия Стефчо“, по музика на Сен-Санс и съвременни мелодии. 
Детската тема е увлекателна и харесвана от младата художничка. Може би защото й дава повече простор за нестандартни решения, може би защото е заредена с динамика, а може би просто защото 
самата тя има у дома един малък Стефчо - петгодишния й син
който сам по себе си е достатъчно силна провокация за създаване на интересни и неочаквани арт решения. 
Така или иначе, продължавам да работя по тази детска тема, усмихва се Анна-Мария и припомня, че миналата година е правила „Сън в лятна нощ“ с режисьора Константин Бандутов и Детската опера във Варна. 
Родена е в Русе през 1990 година, семейството й се мести в София, когато тя е първокласничка. Там учи в художествена паралелка до седми клас, а след това продължава в езикова гимназия с немски. Следва три години в Художествената академия, специалност сценография. А след това прекъснах - масивът от теория, който там се преподава по начин, по който това е било вероятно и по времето на татко, не беше онова нещо, което можеше да ме удовлетвори и от което тогава имах нужда, признава тя. Явно й е било потребно време - а може и опит от конкретна работа, за да се върне отново в Академията, където вече й предстои дипломиране. 
Ани рисува откакто се помни, но при нея тягата към приложното, към по-прагматичното при художествените решения е силно изразена, обяснява бащата. Нейните интереси са повече в сферата на реално приложимото, към интериорния и към текстилния дизайн, към нестандартното. Тази нейна нагласа използва Иван Токаджиев, за да й предложи докато е в отпуск по майчинство, да поработят двамата като екип. Вярно е, че моето желание беше да я въведа в занаята, признава Иван. „Още повече, че можех да й покажа нещата отвътре,
да я преведа по пътеките от другата страна на сцената
да й покажа всичко. Аз за първи път видях как изглежда сцената отвътре, едва след като завърших академията - и ми беше нужно време, за да усвоя практическите познания за нея и да ги добавя към теоретичните. Така че проблемите на образователната система и разминаването на преподавателските програми с действителността не са от вчера. Виждам при Ани колко й е полезен този период - да мине през практиката и да се ориентира къде и как може да прилага наученото“, казва Иван Токаджиев. 
Двамата като тандем се допълват - опитът на Иван и владеенето на всички класически похвати плюс авторското му светоусещане, през което се пречупват сюжетните линии на драматургията, се допълват със свежото възприятие и разчупения поглед на Анна-Мария, със свободата на необременените цветови и конструктивни решения, с прагматичния усет за най-точното съчетаване на фантазията с приложното. 
Нещо повече - случвало се е понякога, когато двамата работят по една постановка, в един момент да си разменят ролите и да поемат допълнително - Иван костюмографски задачи, а Анна-Мария - сценографски. Така беше когато миналия ноември почти едновременно правехме с оперите в Пловдив „Пиратите от Пензанс“ и в Стара Загора „Хубавата Елена“, разказват двамата. Налагаше се постоянно да се менкаме, като успоредно с това 
постоянно пътувахме по 80 километра между Пловдив и Стара Загора
като се разминавахме по магистралата, казва Иван. 
Това с непрекъснатото стремглаво движение по пътищата не само не е нещо необичайно, а по-скоро е в реда на нещата. Натовареният график отдавна не притеснява бащата и дъщерята. На двамата художници все пак им се иска да разполагаха с малко повече време за друго - за невъобразимите плонжове, които правят между епохите, в които се развиват действията на постановките, по които тандемът баща-дъщеря работи.
Само през миналата година първо влизаха в блясъка и драматичното задкулисие на Холивуд с мюзикъла „Да пееш под дъжда“ във Варна, след това размахваха саби и шпаги с пиратите от края на 19 век в Пловдив, успоредно с това градяха древногръцки колонади и шиха хитони за „Хубавата Елена“ в Стара Загора. Междувременно подготвили сценографията и костюмите на балета „Нестинарка“ на старозагорската опера, който русенци видяха преди месец на сцената в Доходното. 
А тази година не е по-малко натоварена. През март излезе премиерата на „Големанов“ на варненската опера - микс между класическия Ст.Л.Костов и съвременно политическо шоу. Последва справянето на тандема Токаджиеви с колосалната задача да се изгради атмосфера на мрачните времена на испанската инквизиция и да се облекат адекватно и въздействащо кралица Елизабет Валоа и крал Филип - и то така, че да впечатлят взискателната публика на фестивала „Мартенски музикални дни“! А от „Дон Карлос“ Иван и Анна-Мария скачат в съвършено друга обстановка - на забавното, но и заредено с тревога и скрита драма „Кабаре“ от 30-те години на миналия век. 
Е, свикнали сме, твърдят и двамата. Като уточняват, че 
два дни след премиерата в Русе трябва да са в Бургас
Там предстои Ани да поработи върху костюмите, а Иван - върху декорите на постановката на „Шумла полка“ - малко популярния мюзикъл на Парашкев Хаджиев, чиято премиера предстои на 19 април. Там пък става дума за средата на 19 век, когато в Шумен посрещат унгарските бунтовници след революцията от 1849 г. В края на май пак в Бургас е премиерата на мюзикъла „Макс и Мориц“ по незабравимата книга със смешни и пакостливи истории на Вилхелм Буш. Тя пък ще запрати Иван Токаджиев и дъщеря му в света на немските бюргерски семейства и техните палави момченца с лимби на главите. 
Дали Ани си има любима епоха? Да, 30-те години на миналия век - американските 30 години, с перлите, с ресните, с онези многобройни аксесоари, всеки от които може да стане отправна точка за нещо. Но в момента бих искала за известно време ако може, да не чувам изобщо за това, засмива се Анна-Мария, за която последните дни преди русенската премиера са доста изнервящи, особено когато се оказва, че спешно трябва да се набави едно или друго, което липсва в операта... 
Наистина не е лесно да се работи в условията на профанацията в занаята, която вече цари, казва Иван Токаджиев. Според него това се дължи на недофинансирането на културата, другото име на което е липсата на пари въобще. Оттам и чудовищното текучество на хора в ателиетата - 
докато почнеш да учиш някого, той вече си е тръгнал
размишлява художникът. 
След няколко часа всички нерви и тревоги вече ще останат в затворената страница от историята на русенското „Кабаре“. А сред публиката ще бъде и 5-годишният Стефан - синът на костюмографката и внук на сценографа. Да са живи и здрави бабите, които го гледат, помага и таткото Явор, който като контрапункт на Ани се занимава не с изкуство, а работи „в сферата на точните неща“. 
И така - довечера на Анна-Мария и на Иван Токаджиеви им предстои поредната премиера, с поклона накрая заедно с целия екип на постановката. Около ден и половина с най-близките хора - и отново на фронта, както се шегуват бащата и дъщерята! 
„Като баща е чудесен, като колега също, като изключим това, че понякога става досаден: „Облечи се!“, „Яж!“, ей такива работи. Късметлийка съм, не мога да отрека! Случва се и да спорим, когато сме на различни мнения не премълчаваме, както би станало, ако не бяхме толкова близки, така по-лесно се решават проблемите“, казва Анна-Мария, докато става нетърпеливо, защото времето й катастрофално накъснява. 
„Имаме доста сходни, но не и напълно еднакви естетически критерии. Имаме допирни точки и това ме радва. Понякога всеки от нас си нахвърля набързо варианти, като поотделно работим по някоя постановка. Като се събираме, става ясно, че тези варианти пасват идеално, сякаш са правени точно за да се сглобят един с друг. Радвам се, че мога да й предам моя опит, аз пък вземам от нейната креативност“, казва Иван. 
А какво е за всеки от тях Русе? 
Анна-Мария: „Ами за мен Русе е моето второ „вкъщи“. Аз съм си израсла в Сандрово, всички ваканции прекарвах тук, през лятото - на Дунава, Коледите - винаги с родата. Думата, която за мен е асоциацията с Русе, е „мило“!“
Иван Токаджиев: „За мен Русе е коренът и стволът. Клоните, листата са друго нещо, но в корена и ствола е силата, която съм имал, имам и ще имам. Моят дядо, който е бил кмет на Иваново, обичаше да отиде до една скала над Скалната църква при Старото село, която последна се огряваше от привечерното слънце. Той се качваше там, облягаше се на тази скала и тя го зареждаше със сила и отнемаше всяка болка. За мен Русе е тази скала“.