От тях има огромна нужда, но държавата не ги иска. Те спасяват хора, но сякаш никой не ги забелязва. В много развити страни се ползват с висок обществен статут и уважение, защото първи се включват в битката на живота на ранени и пострадали, а в България дори няма регламент за работата им. Виждаме ги в киното и по телевизията и там винаги са герои, но у нас трябва не да се борят с раните и да се надпреварват с безценните секунди, а да търсят място под законодателното и административното слънце. 
Това са парамедиците - здравни работници, които са обучени да оказват първа помощ при инциденти и да поддържат живота на пациента до пристигане в болница. 
И въпреки че статутът им е неуреден, интерес към тази професия има, дори расте.
Десет души, минали през специален курс в Университетска болница "Канев" вече имат документ за новата си квалификация, в момента тече вторият курс с 12 обучаеми, а заради големия интерес вече се организира и третият.
Какво всъщност е да си парамедик? Разказва един от завършилите първия курс - пенсиониран полицай, който в момента е шофьор на линейка в Центъра за психично здраве, а в свободното си време всеки ден ходи да помага за лечението на пациенти в Спешно приемно отделение към Университетска болница "Канев". 
Винаги съм искал да помагам на пострадали хора и дълго очаквах да бъде организиран курс за парамедици. Гледал съм по филмите как такива професионалисти 

оказват първа помощ на ранени в тежки катастрофи, пожари, земетресения и дори участват в предните позиции във военни действия
за да спасяват пострадалите и да ги откарат живи в най-близката болница, казва 55-годишният Пламен Симеонов, който преди 15 години подава рапорт за пенсиониране след 22 години служба в МВР и поема по нова пътека.
Или се връща по някакъв начин към старата?
През 80-те години Пламен Симеонов завършва специалността "Кинология с фелдшерство" в столичния Лесотехнически университет. Там го отвежда любовта му към кучетата, а получените знания и умения му отварят друга врата - започва да се занимава със служебните кучета в МВР. Това са онези немски овчарки, които седят кротко до униформените си водачи и само полуотворените им челюсти с два реда остри зъби подсказват какво може да се случи, ако получат команда "Дръж!". По-зрялото поколение ги помни добре от охраната на футболни мачове и други масови прояви. В средата на 90-те години кучетата постепенно изчезват от инструментариума на полицията и Пламен Симеонов става част от мотопатрулите, отговарящи за спазването на законите, реда и спокойствието на гражданите.
Но да помага на хората за него не е само работа, за която взема заплата, а и вътрешна мотивация, от която получава удовлетворение. Затова и се записва в курса за парамедици.
Медицината по принцип е сложна материя, трудно се учи, но аз бях достатъчно стимулиран. Не съм пропуснал нито един час по теория, защото без нея не може да се практикува. А работата на терен ме стимулира допълнително, разказва парамедикът, който след дипломирането си всеки работен ден ходи за по 4-5 часа в спешното приемно отделение на "Канев", за да трупа още знания и умения.
Работата на парамедика изисква здрава психика.
В лицето на бедата мисълта не трябва да е обременена с емоции
нужно е да се действа и то много бързо. Това е надпревара със смъртта и то не като тези в киното, а съвсем истинска. Защото в живота втори дубъл няма.
Професията на парамедика трябва да се наложи и в България, както е в много европейски страни. Разбира се, ние никога няма да заместим медицинските сестри, фелдшерите и лекарите, но ако работим в екип с тях в името на здравето на пациентите, нещата ще изглеждат значително по-добре по отношение на грижите към тях, смята Пламен Симеонов.
Парамедикът е професионалист, обучен да оказва първа помощ при инциденти и военни действия, за да поддържа живота на пострадалите, докато бъдат закарани до съответното лечебно заведение, казва директорът на УМБАЛ "Канев" доц.Александър Парашкевов. Бившият военен лекар с многобройни мироопазващи и хуманитарни мисии зад граница е отлично запознат с работата на тази брънка от веригата, наречена здравеопазване и е на мнение, че парамедикът успешно може да работи самостоятелно, с други негови колеги или в екип с медицински специалисти.
На думи държавата схваща нуждата от такива специалисти и те 
дори попадат в някъв регламент, който обаче е не просто половинчат, а неработещ
И така вместо да се борят за спасяването на човешки живот, парамедиците трябва да се борят за правото си да спасяват.
Хубавото е, че в България вече започва да се усеща нуждата от парамедиците в системата на спешната помощ. Все още обаче има доста документални противоречия относно професията - от една страна Министерството на образованието и науката я въвежда в системата, определя срок на обучение 3 години и степен на квалификация бакалавър, но няма учебни заведения, където това да бъде изпълнено. От друга страна липсват щатни разписания за парамедици и утвърдени диагностично-терапевтични правила, съгласно медицинския стандарт по спешна медицина. В България засега парамедици четвърта степен се обучават за три години в частния професионален колеж "Международни услуги за охрана и сигурност" в София, но и неговите възпитаници засега не могат да си намерят работа поради липса на нормативна база за реализацията им.
От 2010 година в медиите започна да се използва думата парамедик, но за съжаление досега тя не можа да се изпълни с истинското си съдържание и затова тази специалност не намира мястото си в здравната ни система, както е в съседна Румъния. Голяма роля за отхвърлянето на парамедиците имат "специалисти", които смятат, че тези професионалисти ще влошат качеството на здравната ни система, но това е истинска заблуда. Истината е точно обратната - парамедиците ще подобрят здравеопазването с вземането на правилни и бързи решения в спешни ситуации, защото те имат необходимия ценз за добра теоретична и практическа подготовка, смята доц. Парашкевов и е убеден, че парамедиците ще намерят своето място в системата. 
Това е продиктувало и решението в болницата да се подготвят парамедици, за да може когато тази професия се узакони, да има кой да я практикува. От кандидатите се изисква средно образование или придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити, както и шофьорска книжка с любителската категория B. Обучението се осъществява за около година, през която се вземат близо 960 часа. В тях влизат занятия по теория и практика. Преподаватели са лекари и медицински сестри в УМБАЛ "Канев" с дългогодишна практика и опит с образователно-квалификационна степен в направления "Медицина" и "Здравни грижи", като практическите занятия са правят в съответните отделения. Графикът за провеждане на занятията е съобразен с курсистите, за да е удобно да посещават редовно лекциите и упражненията си, без това да влияе на останалите им лични и професионални ангажименти.

Примерите в Европа - толкова
близка и толкова далечна

Да си послужим с един шаблон - нужно ли е всеки път да откриване топлата вода? Очевидно не. Затова нека видим как работят парамедиците в няколко европейски страни. 
Един от добрите примери е Германия, където има 43 000 парамедици в 1800 спешни центрове. Там системата е двустепенна - парамедиците се отзовават на всяко спешно повикване, а при особено тежки инциденти се използват реанимобили или хеликоптери с присъствието и на лекари. Задачата на парамедиците е при анализ на състоянието на пациента да окажат първа помощ, да го стабилизират и да поддържат жизнените му функции до трансфера му до съответното здравно заведение. Дейността на парамедиците е предимно със стратегическа насоченост, т.е. да направят оценка на здравното състояние на пациента, преценка дали той се нуждае от специализирана медицинска помощ и при нужда да го транспортират до лечебно заведение. 
В Полша има над 11 000 парамедици. Професията е въведена през 1994 година, а от 2006 година е призната юридически. Там се използват два вида линейки при спешни случаи - само с парамедици, а при нужда лекар с двама парамедици. През 2010 година са определени съответните образователни изисквания, правомощията и отговорностите им, както и списък от медикаменти, които могат да се използват от парамедиците. Обучението е 3-годишно, като завършилите придобиват степен бакалавър. 
В Португалия има обединена система на Спешна медицинска помощ, която включва полиция, пожарна, Червен кръст и здравни заведения, компетенциите им се определят със закон.
Най-добре действащата спешна помощ в Европа обаче е тази в Румъния. Заслугата за това е на д-р Раед Арафат, основателят на Мобилна служба за спешни случаи, реанимация и помощ при катастрофи, станала известна по-късно като „SMURD“. Именно той успява да създаде една спешна организирана помощ с висока ефективност, където са обединени отново пожарникари, полицаи, лекари, медицински сестри и парамедици. Ефективността на тази система е доста висока. Днес във всички големи градове оттатък Дунав линейките стигат най-много за 8-10 минути, а в селските райони - за 20 минути. Ей къде е Румъния - толкова близка и толкова далечна, особено когато трябва да вземем добър пример от нея.