В Бад Валдзее в Горна Швабия има една малка кула, която е гордостта на местното население, защото в нея е съхранена вековна история и защото привлича стотици туристи в баварския град. Това е музеят на „врабченцата“. Не се заблуждавайте, вътре няма птички. Малката тясна кула всъщност е приютила историята на шпецле - традиционната за района юфка, която по-скоро е вид паста. Или както пише Йозеф Еберле, местен поет и писател, шпецле е „... Основата на нашата кухня,... славата на нашата страна,... алфа и омега на швабска кухня...“. Трите етажа на кулата са пълни с древни инструменти, рецепти и кухненски диорами с триизмерни фигури, показващи швабска кухня от 18-ти век.
А какво общо имат врабченцата?
Предполага се, че името на малките тестени пръчици Spaetzle произлиза от Spatzen, която на немски означава „малки врабчета“. Според кулинарните историци, преди да се появят специалните инструменти, с които се прави шпецле, домакините ги оформяли на ръка. След това вземали шпецле в шепи, както биха държали малко врабче, и ги пускали във врящата вода. Съществува и друга версия за необичайното име - че тестото се оформяло с помощта на 2 малки лъжици и то придобивало овална форма като телце на малко врабче. Има и трета, която обединява първите две - домакинята държи в ръката си тестото като малко врабче и започва да изстъргва от него малки парчета с лъжица. Но как от Spatzen се стигнало до Spatzle не е ясно, което впрочем се отнася за имената на много ястия в кулинарната история. По-логично е името на другата разновидност на шпецле, която се нарича кньопфле (копче на немски), защото са малки и кръгли като копчета. Продуктите и за двете са съвсем прости - брашно, яйце, вода и малко сол и индийско орехче.
Доказателство, че ястието е било познато още преди векове, е една картина, на която са изобразени средновековни рицари, последвали швабския император Фридрих Първи Барбароса в Светите земи. И на нея редом до меча е закачена и специалната дъска за шпецле - нещо като плоско ренде, на което се настъргва тестото, за да се получат малките пръчици или „врабченца“, ако ви звучи по-симпатично. Първото писмено споменаване на шпецле е от 1725 г., когато кралският медик Розино Лентино нарича „швабската юфка“ шпецле и кньопфле. В публикуваната през 1827 г. новела „Историята на седемте шваби“ пише, че в Швабия „всеки яде ежедневно пет пъти на ден, пет пъти супа и два пъти кнопфле или шпецле“. Има и безброй стихове и песни, написани за любимото ястие като например стихотворението „Възхвала на швабското кньопфле“ или „Песен за шпецле“. 
Днес шпецле се произвежда от пшенично брашно, но навремето са го правили от лимец. Древната разновидност на пшеницата може да вирее на бедна почва също като населението в района, живяло в бедност. Освен това лимецът е богат на глутен и това прави тестото по-еластично и стегнато, дори и когато няма яйца. Нуждата е научила домакините да приспособяват различни инструменти, за да улеснят правенето на шпецле и така постепенно се създава цяла индустрия за уреди. Специални дъски помагат разточеното на дебело тесто да се нареже на дълги и тесни лентички/пръчици. Същата форма може да се постигне и със специална преса. За кръглите кньопфле също има отделен инструмент. Това е древният, занаятчийски начин за производство на шпецле.
Обичайно „швабската юфка“ се готви, като парченцата се пускат във вряща вода и когато изплуват на повърхността, значи са готови. Могат и да се запържат в сгорещено масло за повече цвят и аромат. Шпецле и кньопфле могат да бъдат самостоятелна храна, гарнирани с пресни зеленчуци, добре се съчетават и със сирене или бекон например. Могат да бъдат и гарнитура към друго ястие.
Изобщо по всичко приличат на италианската си роднина - пастата. И също като нея имат вече много разновидности, които се дължат на разнообразни добавки към тестото - спанак, магданоз, див чесън. Особено търсени са видовете с добавено сирене или шунка. А шпецле с плодове и ядки е бърз и много вкусен десерт.
Швабската кулинарна гордост отдавна се произвежда в цяла Германия и годишно достига до 50-60 тона. Всеки уважаващ себе си производител на тестени изделия и ценящ традициите на страната си я е включил в асортимента си. Шпецле или кньопфле може да се поръча и в ресторант.
В България вече също може да се намери пакетирано шпецле, особено в немските вериги за хранителни стоки. Така че вкусът на Швабия е напълно достъпен и у нас. Пробвайте го с нашата рецепта днес.

Шпецле с бекон

Необходими продукти:
Съставки
60 г пушен бекон слайс
1 малка глава лук
1 1/4 ч.ч. шпецле
1/2 ч.ч. настърган грюер
2-3 пера зелен лук
Начин на приготвяне:
Щпецле се сварява според инструкциите на опаковката.
Беконът се нарязва на парченца и се слага в затоплен на средна температура тиган. След като започне да отделя мазнина, се слага ситно нарязаният лук. готви се ,като се разбърква от време на веме, докато беконът стане хрупкав, а лукът се карамелизира. Отнема около 25 минути. Не трябва да изгарят, при необходимост се намалява още топлината. Ако мазнината от бекона не е достатъчно, може да се добави малко зехтин.
След като лукът стане приятно кафяв, се добавят сварените шпецле, разбърква се и се готви още 1-2 минути. Добавя се сиренето, разбърква се и се сервира, като се поръсва отгоре със ситно нарязаните пера от зелен лук.