Първата световна война е приключила, но раните от нея ще заздравяват с години. Една от най-дълбоките от тях - бежанският въпрос,- е сред главните проблеми в страната, който създава големи трудности както за българските правителства, така и за местните власти. На преден план стоят проблемите с осигуряването на жилища и поминък. Законът за заселване на бежанците, приет през 1920 година, дава възможност на всеки бежанец според броя на хората в домакинството да му бъде предоставена земя за обработване, жилищни и стопански сгради или места за построяването на такива. Но това не решава проблемите на хилядите прокудени от родните места българи.
В следващите редове ще се спра на някои акценти в действията на БРСДП и нейните лидери, чиито активни международни контакти през 20-те години на ХХ век водят до посещението на лидера на Белгийската социалдемократическа партия и Социалистическия интернационал Емил Вандервелд в България и 
ангажирането му с тежката съдба на добруджанци, македонци и тракийци
Първият български град, който посещава, е Русе.
Но нека хвърлим поглед към предисторията на тази балканска визита.
Българските социалдемократи още от пролетта на 1923 година се ангажират с поставянето на бежанския въпрос в България пред европейските социалистически лидери. На международния социалистически конгрес в Хамбург през месец май 1923 година българската делегация излиза с декларация по въпроса за малцинствата, като подкрепя идеята за свободно самоопределяне на засегнатите от Версайската система от договори народи. Родните социалдемократи, водени от лидера си Янко Сакъзов, се обявяват против политиката, провеждана спрямо българското национално малцинство в съседните балкански страни.
През март 1924 година в Букурещ се провежда Балканска социалдемократическа конференция, на която Янко Сакъзов предлага да се изпрати делегат в България, който да се запознае лично с проблемите на бежанците. Председателстващият форума Фридрих Адлер се ангажира в близко бъдеще да бъде извършена проверка на фактите на място. 
В състава на българската делегация в Букурещ е включен и лидерът на русенските социалдемократи Дойко Петков
Той е юрист по професия. Университетската му диплома е от Белгия, отлично владее френски език и има отлични контакти в страната, която му е дала не само образование, а и основни насоки в мирогледа. Личните познанства и връзки на Петков с видни европейски социалистически лидери като Фридрих Адлер, Емил Вандервелд и други го поставят в състава на редица международни делегации на БРДСП. Освен това той е и дългогодишен член на международната комисия на партията. 
В края на юли 1924 година Изпълнителното бюро на Социалистическия интернационал натоварва с извършването на проверката лидера на Белгийската социалдемократическа партия Емил Вандервелд. Неговата задача е да даде оценка на политическата обстановка в България и поведението на българските социалдемократи, както и да се запознае с бежанския въпрос в страната.
Според изготвената от ръководството на БРСДП програма Вандервелд трябва да посети 
главните центрове на добруджанските бежанци - Русе, Шумен и Варна
а след това Бургас, Стара Загора, Пловдив, Търново и София.
Правителството също отчита благоприятната възможност с посещението на видния белгиец. Проведени са срещи между  външния министър Христо Калфов и ръководни лица от БРСДП. Двете страни смятат, че гостът трябва да бъде запознат с реалната картина в страната и че срещите му с бежанци ще спомогнат за една по-точна и цялостна преценка на неразрешения български национален въпрос.
Предстоящата визита на Емил Вандервелд в България активизира русенските социалдемократи и общественици, тъй като Русе е първият град, който ще посети. През целия месец август се провеждат множество организационни събрания по повод посрещането на видния гост. В програмата е предвидено и посещение на партийния клуб в града.
Вандервелд пристига в Русе на 30 август 1924 година с параход от Белград. На пристанището го чака пъстро множество, което го акламира и посреща с цветя. Тук са кметът на града Христо Стоянов, председателят на Румънската социалдемократическа партия Петреску, делегациите на македонските братства и добруджанците в града, арменската социалистическа група, възпитаници на белгийски висши училища и много граждани. 
Гостът е приветстван от кмета, лидера на русенските социалдемократи Дойко Петков, от Иван Хаджииванов - представител на добруджанското дружество
След трогателното посрещане белгиецът посещава клуба на БРСДП в Русе, където държи реч. По-късно посещава Образцов чифлик край Русе, а на следващия ден се среща с изселници.
Ето как отразява визитата на Емил Вандервелд в бежанския квартал на Русе вестник „Народ“: „Влизайки в къщичките на бежанците Емил Вандервелд видя страшната мизерия. Той събра сведения за положението на нещастниците и за причините, които са ги накарали да напуснат бащината си стряха. 
Дълбоко покъртен, гостът не се задоволяваше с общите отговори и разпитваше всекиго поотделно
какво му е сторено и от кого, за да напусне родния си край. Бежанците също са трогнати от това внимание“.
 Вечерта гостът говори на голямо събрание в салона на Модерния театър. Пред русенци той заявява: „Принципите на самоопределяне на народите важат само за победителите. Договорите трябва да се коригират“.
Но в своите първи публични изяви пред медиите и гражданството Вандервелд е предпазлив. По негова молба Дойко Петков информира представителите на печата, че гостът ще се въздържа  от категорично мнение по националните проблеми на балканските страни, докато не приключи личната му анкета. Самият Петков съпровожда Вандервелд в обиколката му из страната и пише поредица от материали в периодичния печат, отразяващи акцентите от неговите срещи.
В края на своето посещение Вандервелд подготвя специална статия за белгийския вестник „Le Peuple“. Статията, озаглавена „Бежанците от Добруджа“ е предадена на Дойко Петков, който я превежда, а по-късно е отпечатана във вестник „Народ“. Ето какво пише Вандервелд за посещението си в България: „От като слязохме в Русе, не минахме гара, без да видим 
делегации от македонци и бежанци от Добруджа, които ни показваха своята крещяща мизерия и своите оплаквания
Когато ги попитате защо не са останали в родните си места, отговорът е винаги същият: „Забраняват ни да имаме български училища, забраняват ни да се молим на нашия език, задължават ни да служим в румънската армия, след като сме служили в България, отказват ни политически права“. Това са оплакванията на бежанците и емигрантите... От социална гледна точка, конкуренцията на бежанците води до крайна мизерия, понижавайки наемната заплата. Най-после тези разнородни елементи, увеличавайки емиграцията заедно с евреите, турците, циганите и пр. Останали след Освобождението на страната, съставляват фактор на страшна нестабилност както от гледна точка на вътрешния, тъй и от гледна точка на външния мир“.
След завръщането си от България Емил Вандервелд дава широка гласност на проблемите на бежанците. В Лондон той се среща с британския министър Рамзей Макдоналд, като го информира за фактите. Изявленията на Вандервелд в Лондон дават гласност на проблемите в България и в следващите години в много международни форуми са канени български представители, които правят публични изказвания по бежанския въпрос и ситуацията в страната. 
След посещението си в България Вандервелд се ангажира с българската национална кауза и защитата на малцинствата пред ОН и Социалистическия интернационал. Неговите изложения и публикации допринасят за по-широката публичност на бежанския въпрос в България пред Европа и отново поставя въпроса за ревизия на мирните договори от Версай.

Капка ИВАНОВА