Д-р Ивайло Иванов е завършил Медицинския университет в Стара Загора през 2007 година. Веднага след това започва работа в отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия в Университетска болница „Канев“. През 2011 година се прехвърля в урологичното отделение в същата болница, като през 2017 година придобива специалност урология. От октомври 2018 година д-р Иванов става част от екипа в отделение по урология в Университетска болница „Медика Русе“.

- Д-р Иванов, с настъпване на пролетта жените често страдат от цистит. Какво представлява това заболяване?
- Това е най-честата уроинфекция и се дължи на възпаление на пикочния мехур и долните пикочни пътища. Засяга по-често жените, като във възрастта между 20 и 50 години те боледуват 50 пъти повече от мъжете, при които това заболяване се среща по-рядко. Предразполагащи фактори са по-късата и широка уретра, разположена в близост до влагалището и ануса. 
- Какво причинява цистита?
- Причинителите на цистита са различни - дължи се както на микроорганизми, попаднали в уринарния тракт, така и на механични или медикаментозни фактори от рецидив на друго заболяване.
Най-често срещаният причинител обаче е бактерията ешерихия коли
Други причинители са бактериите протеус клебсиела, ентеробактер, псевдомонас аеругеноза, ститилококус ауреус и ентерококус. Причинители могат да бъдат още и вирусите ентеровируси, аденовируси, цитомегаловируси и херпесвируси, гъбите мукоплазма хоминис и кандида албиканс, паразитите трихомонас вагиналис и хламидиа трахоматис, както и химични вещества, лекарства и радиационно облъчване.
- Как се развива болестта и кои са предразполагащите фактори за нея?
- За да се развие цистит, трябва да бъдат преодолени защитните сили на организма. Предразполагащите фактори за тази болест могат да бъдат недоразвит имунитет при новородените и кърмачетата или намалени защитни сили на жени в старческа възраст.
Вродени заболявания на отделителната система
като хидронефроза, мегауретер, поликистоза, рефлукси, урологични диагностични и лечебни процедури, намаление на имунитета в резултат на имунно заболяване, медикаменти, химио и лъчелечение, бъбречнокаменна болест, инфекциите извън отделителната система  простатит, вулвовагинит, уретрит, общите заболявания диабет, неоплазми, алкохолизъм, наркомания, бъбречна и чернодробна недостатъчност, условия на работната среда и затлъстяването или бременност.
- Простудата причинява ли цистит?
- Така наречените настинки не са причина за възникване на заболяването, а обикновено се явяват фактор, който може да снижи имунитета на организма и по този начин да благоприятства дори нормално намиращата се в уринарния тракт бактериална флора да се трансформира в патогенна и да предизвика възпаление на пикочните пътища.
- Какви видове цистит има?
- Според начина на протичане циститът бива два вида - остър, когато инфекцията настъпва изненадващо бързо и
симптомите, характерни за болестта, са силно и рязко изразени
и хроничен, когато се развива вследствие на прекарана и недоизлекувана остра форма на заболяването. За отбелязване е, че симптоматиката при хроничния цистит е сходна с тази на острата уроинфекция, но е по-леко изразена.
Според патологоанатомичната класификация циститът бива остър хеморагичен, остър булозен, остър гноен, остър улцерозен и остър некротичен.
- Каква е клиничната картина на заболяването?
- Клинична картина се характеризира с чести позиви за уриниране, парене, болки в областта на кръста и ниско долу, усещане за неизпразнен и напрегнат мехур,
болезнено уриниране на малки дози, познато като дизурия
помътняване на урината. Възможно е леко повишаване на температурата, а при някои видове цистит се наблюдава втрисане и отпадналост, повишено чувство на жажда. Поява на кръв в урината не е задължителен симптом за болестта, но на практика е възможен.
- Как се диагностицира циститът?
- Диагностицирането на цистита първоначално се базира върху симптомите. Обикновено оплакванията са типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза. Използват се още лабораторни и образни изследвания, като с най-голямо практическо значение е микробиологичното изследване на урината.
- Какво лечение се прилага срещу болестта?
- Лечението има за цел да ликвидира различните предразполагащи фактори и санация на пикочните пътища. То трябва да започне веднага след поставяне на диагнозата. Задължително се назначава и провежда от специалист-уролог. Самолечението или нелекуваната уроинфекция могат да доведат до сериозни усложнения или вторична изява на болестта. 
Най-често използваните терапии за лечение на цистит са антибактериална терапия, при която на основа на микробиологично изследване за установяване на бактериалния причинител и неговата чувствителност към определени антибиотици и други антибактериални средства се назначава медикаментозна терапия.
Фитотерапията се осъществява чрез билки
Доказано е, че редица билки са познати с противомикробно и противовъзпалително действие и са подходящи при инфекции на уринарния тракт. Това са бреза, червена боровинка, мечо грозде, невен, жълт кантарион, черен бъз, хвойна, планинска арника, широколистен живовляк, лук, чесън, малина, момина сълза, златна пръчица. 
Симптоматичното лечение се прави с аналгетици и спазмолитици, като аламексин, афламил, нимезил, бусколизин, но-шпа, спазмалгон, папаверин.
За лечение на цистит се препоръчва и обилен прием на минерални води, чайове и билкови отвари.
- Каква е профилактиката, за да не се допусне цистит?
- Доказаната профилактика е поставяне на уроваксините уростим и уроваксом, спазване на лична хигиена и редовен сексуален живот.
- До какви усложнения може да се стигне, ако не се обърне вниманиа на правилното лечение?
- Заболяването изисква навременно лечение за предотвратяване на усложнения.
Усложненията, които могат да се получат при незпазване съветите на уролог
са пиелонефрит - инфекция на бъбреците, която обикновено започва от долните отдели на пикочната система - уретра и пикочен мехур, и се разпространява възходящо.
Друго усложнение, до което може да се стигне при неспазване на лекарското предписание, е стриктура на уретрата. Това е стеснение на нейния просвет в резултат на образуване на съединителна тъкан в определен участък. При нея отделянето на урина и семенна течност е нарушено. Това патологично състояние се среща много по-често при мъжете, тъй като стеснението на женската уретра е изключително рядко поради късата й дължина. Усложнения при самолечение могат да доведат още до безплодие и до хронифизиране на инфекцията.